Решение № 1444 от 09.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. Варна, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110203949 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. К.

/P. C./, гражданин на Румъния срещу: Електронен фиш /ЕФ/ серия К№ 7677611, издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

С жалбата се иска от съда да бъде заменено наложеното с ЕФ наказание с предупреждение. Въззивникът изтъква, че ЕФ му е бил връчен след изтичане на предвидения в Директива (ЕС) 2024/3237 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2024 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/413 за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата 11 месечен срок.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се явява лично и се ползва от устен превод на разбираем от него език – румънски език. Изразява становище по съществото на делото, като сочи, че не оспорва нарушението, а единствено счита ,че е твърде късно уведомен за наложената му от българските власти санкция.

1

Наказващият орган- ОД на МВР-Варна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К№ 7677611 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 29.04.2023г., в 06:27 часа, в обл.Варна, община Аврен, по път първи клас - 9 /извън населено място/ в посока от гр.Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за к.к.“Камчия“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”АУДИ” с рег.№ СТ16LСА, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 100В948С010800ВD , като при разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 92 км./ч., като превишението е 32 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

На 30.04.2023г. при обработка на заснетите данни в МВР било установено, че МПС, с което е извършено нарушението е собственост на румънския гражданин П. К.

/P. C./. Поради това на 27.06.2023г. бил издаден електронния фиш, с който на въззивника като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

ЕФ бил изпратен на П. К. /P. C./по пощата, с препоръчана пратка и му бил връчен на 30.08.2025г.На 10.09.2025 / съгласно поставеното пощенско клеймо /, той депозирал жалба срещу ЕФ пред РС-Варна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

В хода на съдебното следствие съдът изиска и приобщи по делото писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ с рег. № 328600-76255 от 21.11.2025г. ведно със

„Справка по

Директива

СВЕ“ и копие от известие за получаване/доставяне/плащане/вписване.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

2

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. С изменението на ЗДвП / (обн. ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр.

19 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г../ и създаването на новите разпоредби на чл.189 от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от автоматизирано техническо средство или система– чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

От своя страна нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ.

При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189 от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за 3 продължаване на АНП.

Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Горните изводи не са в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл.189 от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално производство.

С оглед установените по делото факти и в контекста на горните правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делотосправка от Системата за управление на административно-наказателната дейност ЕФ е издаден на 27.06.2023г. т.е. малко по-малко от два месеца след установяване на нарушението и нарушителя. Последният бил връчен на възз. на 30.08.25г., видно от представената разписка от ГД“Национална полиция“. Давността е била прекъсвана с издаване на ЕФ на 27.06.23г.. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Това означава, че преследвателната давност за това нарушение не е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на 4 вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 29.04.23г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 27.06.2023г.

/видно от отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 30.08.2025г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението /29.10.2027г./, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Съдът не споделя виждането на жалбоподателя, че ЕФ му е връчен в разрез със сроковете предвидени в Директива (ЕС) 2024/3237 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2024 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/413 за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата. Съгласно чл.5а, т.2 от

Директивата известието за пътнотранспортно нарушение, адресирано до държателя, собственика или крайния ползвател на превозното средство, се издава не по-късно от 11 месеца след пътнотранспортното нарушение, свързано с безопасността по пътищата, когато автоматизираното търсене, посочено в член 4, параграф 1, е било успешно и компетентният орган на държавата членка по местонарушението е установил самоличността и адреса на държателя, собственика или крайния ползвател 5 на превозното средство със степента на сигурност, изисквана по неговото национално право. Следователно 11-месечният срок е предвиден за издаване на известието за нарушението, а не за неговото връчване. Според изречение 2 на чл.5а, т.2 от Директивата когато автоматизираното търсене, посочено в член 4, параграф 1 не е било успешно или компетентният орган на държава членка по местонарушението не е могъл да установи самоличността и адреса на държателя, собственика или крайния ползвател на превозното средство със степента на сигурност, изисквана по неговото национално право, известието за пътнотранспортно нарушение се издава не по-късно от 5 месеца, след като компетентният орган на държавата членка по местонарушението е установил тази информация. Видно от материалите по АНП и справките от компетентните институции на МВР самоличността на нарушителя е установена на 30.04.2023г., а ЕФ е издаден на 27.06.2023г., поради което и няма дори индиция за нарушаване на сроковете посочени в Директивата.