Протокол № 177 от 29.12.2021, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 177 гр. Пещера, 29.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от Милуш Р. Цветанов Наказателно дело частен характер № 20215240200186 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ТЪЖИТЕЛЯТ ЕК. Д. В., редовно уведомена се явява лично и с повереник - адв. А.Т., редовно упълномощена по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ В. ИВ. В., редовно уведомен, се явява лично и със защитник - адв. Л.Л., с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р П.М., редовно призован, се явява лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. А.К., редовно призован, не се явява.

Съдът докладва: Постъпило с вх.№ 3167/01.12.2021 г. експертно заключение на вещо лице д-р П.М. по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза.

Съдът докладва: Постъпила молба с вх.№ 3466/16.12.2021 г. от в.лице инж. А.К., с която се сочи, че е започнал работа по възложената му експертиза и моли да му се предостави възможност да я представи в следващо съдебно заседание.

По хода на делото:

АДВ. Т. – Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Л. – Моля да дадете ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът прикани страните към постигане на спогодба и констатира, че такава не се постигна.

АДВ. Т. – Ние водим допуснатите свидетели М. В. и В.А.

АДВ. Л. – Те са допуснати тези свидетели, да се пристъпи към разпита им и на вещото лице.

С оглед направените искания за допускане на свидетели при режим на довеждане от страна на тъжителя, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит водените в днешното съдебно заседание свидетели, а именно М.Д В. и В.Й.А.

В залата се въведоха явилите се свидетели.

Съгласно чл. 272, ал. 3 от ГПК сне се самоличността на явилите се лица:

СВ. М.Д В. - родена на 10.01.1983 г. в гр.Пазарджик, българка, български гражданин, живуща в гр. Пещера, ул. ***, с висше образование, неомъжена, неосъждана, сестра на тъжителката, племенница на подсъдимия.

СВ.В.Й.А - роден на 12.01.1984 г., български гражданин, българин, живее гр.Брацигово, ***, средно образование, неженен, неосъждан, живее на семейни начала с тъжителката Е.В..

Разясниха се правата на свидетелите по чл.122, във вр. с чл.121 и чл. 119 от НПК.

Предупредени за отговорността по чл.290 НК.

На основание чл. 273, ал.1 от НПК свидетелят В.Й.А се отстрани от съдебната зала до разпита му.

Пристъпи се към разпит на св. М. В. със снета по делото самоличност:

СВ. М. В. – Наясно съм с правата и отговорностите си. Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.

На въпросите на адв. Т.:

СВ. М. В. – Инцидентът се е случил на 15.08.2021 г. неделя. При този инцидент В.В. е нанесъл побой на сестра ми Е.В.. Не съм бил пряк свидетел.

За инцидента знам от баща ми, от сестра ми и отчасти от племенника ми, 2 който също е присъствал. Разказаха ми, че на 15.08.2021 г. в ранния следобед е имало изблик на агресия от страна на В.В.. Причината за агресията е била, че са го помолили да премести една кола, която пречи на баща ми да си извади неговата от двора, в който я държи, и в резултат на тази молба той е отговорил изключително агресивно. Нахвърлил се е върху баща ми и сестра ми е била там. Те са решили, че бележката на автомобила „Моля не паркирайте срещу входа“ е поставена от сестра ми и затова В.В. е излял агресията си основно върху нея. Започнал да я обижда „мърша“, „боклук“ и ред други такива, ударил я в лицето, в гърба, в ръката, удрял я с юмрук. Това ми разказа баща ми, разказа ми го и тя и детето. Аз видях следи от удари по сестра ми на следващия ден. На 15 август аз бях на море. Вечерта се прибрахме в гр.Пловдив и вечерта по телефона разбрах, но белезите ги видях на следващия ден – понеделник, когато се прибрах в гр.Пещера. Първото нещо, което видях по нея беше една синина по сестра ми, това беше преди обяд между 10,00 и 12,00 часа на 16-и, тук на лицето до устата /сочи отляво на устата/, видях на гърба и на рамото /сочи лявата страна на рамото и гърба/, видях кръвонасядане на гърба и на плешката и на рамото. К. не е агресивна.

Тя няма никакво отношение негативно по принцип към чичо си. Аз недоумявам с какво е заслужила да бъде бита и удряна. Тя сподели за болката, то се и виждаше, че й е причинена болка, но аз най-много се притесних от нейното психическо състояние, през цялото време гласът й трепереше, плачеше, въобще не можеше да се успокои. От както се прибрах от гр.Пловдив, и това продължи дни наред, всеки ден плачеше. Не мога да кажа колко дни беше така, имайте предвид, че се наложи да се консултираме с личната лекарка и тя я прати на психолог. Просто беше изключително тревожна и до ден днешен тя избягва да ходи в дома, където живеят майка и татко. Защото, когато се срещне с чичо си тя се разстройва истински от това.

Първо, когато я заведох на лекар беше на 16-и август вечерта - на Бърза помощ в гр.Пещера, и на следващия ден бяхме в Съдебна медицина в гр.Пазарджик. Не съм срещала моя братовчед И.В, когато със сестра ми отидохме в Спешна помощ вечерта на 16-и август. Аз не съм го срещала И.В, няма как да го е видяла К., ние бяхме заедно, заедно отидохме и си тръгнахме.

Аз по принцип избягвам да ходя в дома на родителите ми. Основно живея в гр.Пловдив, живея и в гр.Пещера. Когато съм в гр.Пещера заедно живеем с К. на един адрес. Преди да отидем в Бърза помощ, значи то това е причината да 3 отидем на Бърза помощ, аз цял ден се опитвах да я успокоя, коментирахме и с баща ми и майка ми. Вечерта й предложих да отидем да покажем на чичо ми В.В. какво й е причинил предишния ден и да го попитам човешки - тя с какво го е заслужила, какво лошо е видял от нея, с какво го е предизвикала, защо я удря и защо я бие. На 16-и август отидохме на първия етаж ние, със сестра ми и татко - при чичо ми. Аз потропах на вратата, вратата се отвори от В.В..

Буквално извих главата на сестра ми и му казах „Виж какво си й направил?

Тя с какво е предизвикала тази агресия? Какво ти е направила лошо?“, той в първия момент се стъписа. През това време се появи жена му Т.В и сина му И.В и започнаха да викат „Вие сте откачени, ненормалници“.

Съдът констатира, че в залата се намира Т.В и по негово указание същата напусна съдебната зала.

СВ. М. В. – В този момент аз осъзнах, че той няма да се извини. Аз дори разчитах, и жена му да повлияе, очаквах от него да каже, че е в пристъп на ярост, нещо да каже, но видях, че няма смисъл. Аз проявих инициатива да разговаряме. Това продължи може би 2 минути по часовник са много. То се видя в момента, в който се появиха жена му и сина му, че няма да се проведе разговор. В.А беше на двора, навън, горе по стълбите не се е качвал, не е бил там. Значи стълбищната площадка е квадрат и половина, повече от 2-3 човека не могат да стоят. Категорично не, нямаше физически сблъсъци. Те ни изпратиха с ругатни от вратата, ние не можахме да разговаряме човешки. Не е имало сблъсък.

На въпросите на адв. Л.:

СВ. М. В. – Моят баща и В.В. са братя. Отношенията им не са добри.

Отношенията не са им добри от около 2 години. Значи, чичо ми искаше от татко да подпише един нотариален акт в който татко му продава 40 кв. м. от дворното място около къщата. Татко се консултира с няколко адвоката и те го посъветваха, че ако той продаде тези 40 кв.м. той не може да си ползва пристройката и по съвет на адвокати той му каза, че този нотариален акт не може да го подпише. Оттам започна всичко, цялата агресия. До преди това не е имало спречквания, не е имало скандали, жалби, просто никакъв проблем.

По-скоро това как са й причинени нараняванията аз разбрах от баща ми. Баща ми каза, че нараняванията по сестра ми са в резултат от удари нанесени от В.В. по нея на 15-и с ръце. Сестра ми също ми разказа. Каза ми, че е звъняла 4 на тел.112, каза, че е звъняла няколко пъти на тел.112, после аз също видях в нейния телефон, че е звъняла.

На въпросите на адв. Т.:

СВ. М. В. – Категорично нямаха спорове чичо и сестра ми. Споровете бяха между двамата братя.

АДВ. Т. – Нямам повече въпроси.

АДВ. Л. – Нямам други въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетеля и той остана в съдебната зала.

В залата се въвежда свидетеля В.А.

Пристъпи се към разпит на свидетеля със снета по делото самоличност:

Предупреден отново за отговорността по чл.290 НК.

СВ. В.А – Наясно съм с правата и отговорностите си. Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината. На 15.08. 2021г. не съм присъствал на инцидента. На 16-и август сутринта, като се събудихме, забелязах синина под устната на Е.. На 15-и вечерта я видях съпругата ми, тогава нищо не забелязах. Бях на работа и се прибрах към 20,00 часа. Тя нищо не ми сподели, изглеждаше притеснена. Сутринта забелязах една синина /сочи лявата страна на брадата/. Попитах я какво се е случило, има ли някакви проблеми и тя тогава се разплака и ми каза, че на 15-и между баща й и чичо й е възниквал някакъв конфликт за паркирана кола пред гаража и че тя е била обиждана, че тя е сложила листчето с надпис „Не паркирай тук!“.

Разказа, че при спора между баща й и чичо й, чичо й започнал да души баща й. Тя отишла да ги разбранява и при намесата е получила удари в лявата част на рамото и ключицата / сочи лявата част на рамото/. Показа ми ги и имаше две синки /свидетеля сочи лявата плешка/. Аз се ядосах, досега конфликт не е имала с чичо й, тя не е участвала в конфликт. Никога не съм имал конфликт с В.В., И.В и съпругата му, даже бяхме в нормални отношения, поздравявахме се, уважавахме се, вършехме си дребни неща. Казах й, че искам да разговарям с баща й - защо тя е намесена, защо е получила тези удари. Тя ми каза, че иска да изчака и сестра й да дойде и да разговаряме тримата - да видим какво ще правим. Вечерта отидохме до бащата на Е. и аз го попитах как е възможно да позволи някой да удря дъщеря му? Той ми отговори, че при конфликта се паникьосал и не е могъл да предприеме действия, за да предотврати ударите 5 към нея. Подробно обясни какво е станало. Конфликтът е бил между него и брат му - обиди, обиждали са и нея и той го е хванал да го души. Тогава се е намесила К. да ги разбранява и е получила тези удари от чичо си. Ударите са били пряко към нея в тази област /сочи лявата си страна/, а тук в лицето с шамари и с длан. Беше го прикрила с фон дьо тен и сутринта като се беше отъркала във възглавницата синината се беше открила и в последствие като ми каза и се разплака - видях и другите две синини. След разговора М. предложи да отидат при В. да му покажат какво е направил, за разкаяние и да се извини за постъпката си. Качиха се М., Е. и Д. на етажа при В.. Аз, С.В и детето останахме на двора и то се вижда от там, да видим какво ще стане. М. почука на вратата, излезе В. и тя му каза „Ела да видиш какво си й направил“, през това време излезе съпругата му и синът му и започнаха да се карат, и те прецениха, че няма да се стигне до разбирателство и слязоха на двора.

Имаше само разправия, никога на никой не е посягал. С никой не съм влизал във физически контакт, на никой от семейството на В.В. не съм посягал.

После със сестра си отидоха да си вади медицинско, не точно след срещата, поговорихме и М. предложи да отидат до съдебен лекар да си извади медицинско, на същия ден вечерта беше. Не съм ходил на лекар с нея. Сестра й отиде с нея, на следващия ден отидоха пак, но имаше някакъв проблем, май до обяд работиха. После ходи на личния лекар, защото имаше проблем, имаше психични проблеми, мисля, че след 2-3 дена. Изпратиха я при психиатър и изписаха й лекарства, при което тя си взе отпуска, защото не можеше да си върши задълженията към работата. Отрази й се много зле, плачеше постоянно, постоянно беше нервна. Като дни точно не мога да кажа, седмица – две. Тя и в момента не е много добре. В момента е по-добре от тогава.