Решение № 57 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002101436 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 15981 от 26.11.2024г., подадена от В. М. Н., Г. П.

П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А., чрез процесуалния представител адвокат Д. С. от АК - Б., срещу решение № 445 от 23.08.2024г. по в.гр.д. № 394/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 900204 от 20.12.2023г. по гр.д. № 1307/2020г. на Благоевградския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите против К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д.

Ж. и В. Д. Й., установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г., общият на ищците наследодател М. Г. А., е бил собственик на поземлен имот – нива от 1.500 дка, девета категория, находящ се в землището на [населено място], в м. „Р.“, при съседи: от две страни А. (А.) С. Т., М. Д. Д., път, който недвижим имот, представлява част от имот [№], по картата на землището на [населено място], местност Д., девета категория, представляваща нива, при граници (съседи) [№] - овощна градина на Ю. С.; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - полски път на [община]; [№] - населена място на [населено място]; [№] овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - лозе на [община] по § 4; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 000061 - овощна градина на Ю. С. и който недвижим 1 имот по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] одобрени със заповед № РД-18-145/13.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР от 29.05.2020г., е заснет с идентификатор:[№], с адрес на поземления имот [населено място], местност Д., с площ от 1910 кв.м. и трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи:

ПИ с идентификатор [№], [№], [№], [№], [№], [№], на основание придобивна давност или при условията на евентуалност на основание наследствено правоприемство от неговия наследодател - Г. А. И. (Г.).

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост

Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен и им бъдат присъдени направените пред трите инстанции съдебни разноски.

Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представеното писмено становище.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю., чрез процесуалния представител адвокат А. А., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК ответницата по касационна жалба Д. Р. Ю., чрез назначения особен представител адвокат В. Ц.-С., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в представена по делото писмена защита.

С определение №4747/21.10.2025г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по въпроса за доказателственото значение на писмената декларация в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с уточнението, че въпросът засяга доказателственото значение на опис-декларациите и декларациите за притежавани непокрити земеделски земи.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А. против К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д.

Ж. и В. Д. Й., иск за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г., общият на ищците наследодател М. Г. А., е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот, който попада в границите на имот[№] по картата на землището и понастоящем представлява ПИ с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед №РД18-145/13.03.2019г. на изпълнителния директор на АГКК. Изложени са твърдения, че след отмяна на първоначално постановен отказ правото на собственост да бъде възстановено и след като били уведомени, че след извършено заснемане по подаденото от тях заявление е установено, че имотът с площ от 1.500 дка в м.Р. в землището на [населено място] попада 2 върху имот [№], който е възстановен на други лица по реда на ЗСПЗЗ, ОСЗ-Б. е спряла процедурата по възстановяване на собствеността до решаване на спора за материално право в съда. Твърдят, че имот №000210 по картата на землището на [населено място] с площ от 6.128 дка, никога не е бил собственост на Г. Т. Ш., на наследниците на който е възстановен, тъй като част от този имот с [№] по кадастрален план е отразен като собствен на техния наследодател М. Г. А., докато съседният имот с [№] с площ от 4067 кв.м. по кадастрален план е бил записан на името на А. С. Т. и при съпоставка по приложената към исковата молба скица се установява, че част от имот [№] по картата на землището се припокрива с имота на техния наследодател. Посочват също така, че по предявен от наследниците на А. С.

Т. срещу С. Ю. иск за собственост с решение №5698/17.12.2018г. по в.гр.д.№807/2018г. на Окръжен съд-Благоевград е признато за установено по отношение на С. Ю., че наследниците на А. С. Т. са собственици на 4067 кв.м. от имот №000210, представляващи имот [№] по кадастралния план.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд от фактическа страна на първо място е съобразил, че ищците В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И.

А. са наследници по закон на М. Г. А., починал на 20.03.1994г., съгласно удостоверение за наследници изх. №3/28.04.2020г. Съобразено е, че наследодателят М. Г. А. е наследник на Г.

А. И., оставил за наследници по закон - Д. Г. А. (съпруга); двама сина - С. Г. и М. Г. А., и седем дъщери - К. Г. Б., починала 2016г., Надежда Г. Д., починала 1990г, Добрина Г. М., починала 2001г., Л. Г. Т., починала 2005г., В. Г. Н., Д. Г. и П. Г. Т., съгласно удостоверение за наследници изх. №2573/25.06.2021г.

Констатирано е, че ответниците К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл.227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д.

Ж. и В. Д. Й. са наследници на Г. Т. Ш., бивш жител на [населено място], починал на 26.11.1990г., съгласно удостоверение за наследници изх.№2662/03.08.2020г.

Установено е, че ТКЗС „Г.Д.“ [населено място] е образувано на 28.01.1948г., като пред август 1958г. се кооперира и [населено място]. Прието е, че със заявление-декларация от 16.08.1955г. до председателя на ТКЗС, М. А. е заявил желанието си за членство в кооперативното земеделско стопанство в [населено място], като при влизането си ще внесе всичката обработваема от семейството му земя в [населено място] - 21 декара ниви, като към заявлението е приложена и опис-декларация, без да са описани имотите, които се внасят в ТКЗС. Взето е предвид, че със заявление от 11.05.1992г. до ОСЗГ-Б., М. А. е поискал възстановяване правото на собственост на шест имота, сред които и нива от 1, 5 дка в м.“Р.“, без посочени съседи на имота, като към заявлението е представена и Декларация за притежавани от М. А. непокрити земеделски имоти от 03.06.1949г., в която под №3 е посочена нива от 1.5 дка в м.“Р.“, землище на [населено място], придобита по наследство.

Взето е предвид, че с протоколно решение №287/09.03.1994г. по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ, ПК-Б. е признала правото на възстановяване в съществуващи стари реални граници всички заявени имоти, в т.ч. и нива от 1,5 дка в м.“Р.“ като с последващо решение №874/20.11.2012г. на ОС „Земеделие“-Б. е отказано на наследниците на М. А. възстановяването на правото на собственост върху въпросната нива от 1, 5 дка в м.“Р.“, землището на [населено място], 3 поради това, че нивата попада във възстановен имот на С. Ю. и е налице спор за материално право. Посочено е , че с решение по адм.д.№64/12г. на РС-Благоевград решението на ОСЗ е отменено и преписката върната за ново произнасяне съобразно дадените указания, след което с писмо изх.№ВС-02-426/18.10.2013г. на ОС „Земеделие“-Б. И. А. е уведомен, че нива с площ от 1, 500 дка в м.“Р.“, [населено място], попада върху имот [№], който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и общинската служба спира процедурата до решаване на спора в съда.

Посочено е, че с решение №КК/31.08.2006г на ОС „ЗГ“-Б. на наследниците на Г. Т. Ш. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 6.128 дка в м.“Д.“, представляваща имот [№] по картата на землището като към заявлението за възстановяване на въпросната нива, наследниците на Г. Ш. са приложили опис-декларация от 15.01.1957г. за притежавани от Г. Т. А. имоти, сред които под №5 е посочен и имот в м.“Д.“, без описани съседи за имота. Съобразено е, че с нотариален акт №120/2006г. С. Г. Ю. е прехвърлила на И. М. М. правото на собственост върху нива с площ от 6.128 дка в м.“Д.“, представляваща имот [№] по картата на землището, при подробно описани съседи, след което с нотариален акт №15/2007г. И. М. е прехвърлил на С. Д. Ю. правото на собственост върху въпросната нива с площ от 6.128 дка в м.“Д.“, в землището на [населено място], представляваща имот [№] по картата на землището, при подробно описани съседи.

Посочено е също така, че с решение №5698/17.12.2018г. по в.гр.д.№807/18г. на БОС е отменено решение №6805/10.07.2018г. по гр.д. №1934/15г. на РС-Благоевград и е признато за установено по отношение на С. Д. Ю., че ищците по това дело (наследници на А. Т.) са собственици на 4067 кв.м. от имот [№], в землището на [населено място], общ.Б., м.“Д.“, целият с площ от 6128 кв.м.

Взето е предвид, че според заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническата експертиза не може да се установи идентичност между нива от 1.500 дка, девета категория, в землището на [населено място], в м.“Р.“, [населено място], по преписката по заявление №33/11.05.1992г. (подадено от М. А.) и нива от 5.000 дка в м.“Д.“, [населено място], по преписката по заявление №К53/28.07.1992г. (подадено от Т. Ш.), поради неописани съседи в документите, с които се доказват тези имоти и поради липса на планове и карти, в които въпросните заявени за възстановяване имоти да присъстват. Вещото лице е заявило, че основната местност по КВС за района на СТЕ е м.“Вировете“, с подместност „А.“. По КВС м.“Р.“ се намирала на около 1000м по права линия, югозападно, между м.“Ю.“ и м.“Дългата нива“, а м.“Д.“ се намира на около 1000м по права линия, югоизточно, в района на бившия стопански двор на ТКЗС, между м.“П.“ и м.“К.“, а хоризонталното разстояние между двете заявени местности е около 1200м, по права линия. Според вещото лице е налице частична идентичност за площ от 1 910 кв.м. между нива от 1.500 дка, девета категория, в землището на [населено място], в м.“Р.“, [населено място], по преписката по заявление №К33 от 11.05.1992г (подадено от М. А.) с поземления имот, възстановен на наследодателя на ответниците с решение №RK 11/31.08.2006г, описан като имот [№] по картата на землището на [населено място], м.“Д.“, само по скицата-извадка от КВС. Вещото лице твърдяло също, че е налице частична идентичност за площ от 1910 кв.м. между 4 поземления имот, възстановен с решение №ЯК 11/31.08.2006г, описан като имот [№] по картата на землището на [населено място], м.“Д.“ и поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, за неурбанизираната територия на [населено място], одобрена със заповед №РД-18185/13.03.2019г. на ИД на АГКК. Имот №000210 по КВС, с площ от 6128 кв.м. се е трансформирал в поземлен имот с идентификатор [№], с площ от 6128 кв.м. по КККР за неурбанизираната територия на землище на [населено място], като през 2020г. по искане на С. Ю. този имот е разделен на два имота - ПИ с идентификатори [№] и [№], като имота, обект на експертизата е с идентификатор [№], с площ от 1910 кв.м.