Протокол № 1900 от 22.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1900 гр. Варна, 22.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. С. при участието на секретаря Нина Ив. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. С. Гражданско дело № 20213100102575 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:41 часа се явиха:

Ищцата И. Г. С. , редовно призовА., явява се лично и с адв. Ж. А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът Х. Й. С., редовно призован, явява се лично и с адв. З. И., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът Р. И. Б. , редовно призован, не се явява, представлява се от особен представител адв. А. Н., редовно назначена от съда съгласно Разпореждане № 2525/20.05.2022 г.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата стрА. на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната стрА., 1 както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

АДВ. А.: Поддържам исковата молба.

Оспорвам наведените твърдения в отговорите на ответниците.

АДВ. И.: Оспорвам исковата молба.

Поддържам отговора даден от моя доверител.

АДВ. Н.: Оспорвам исковата молба.

Поддържам изцяло отговора.

В отговора, депозиран от мен, на страница 2 съм допуснала техническа грешка, като в петитумната част вместо „неоснователни и недоказани“, моля да се счита, че е в единствено число.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

АДВ. А.: Към настоящия момент няма как, като се има предвид, че основния ответник е със служебен защитник.

АДВ. И.: Не можем да постигнем спогодба.

АДВ. Н.: Не мога да се свържа с Р. Б..

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 2834/29.07.2022 г. по делото, както следва:

Производството е образувано иск на И. Г. С., ЕГН: ********** , с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, ап.*, като правоприемник на Б. И. К.., починала на 06.04.2021г., по договор за цесия от 10.02.2021г., с р е щ у Р. И. Б., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „**“ №*, ет.*, ап.* и Х. Й. С., ЕГН**********, адрес гр.Варна, ул.„***“ №*, ет.*, ап.*, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца, на сключения между ответниците и обективиран в НА №172 от 16.04.2020г., том 3, рег. №3837, н.д. №442/2020г. на н-с при ВРС ЖА. Т. , с който Р. И. Б. е продал на Х. Й. С. неговия собствен недвижим имот, а именно:

- Апартамент №14, представляващ самостоятелен обект идентификатор №***, находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, ж.к. Бриз,ул. „****“ №*, на четвърти етаж, със застроена площ от 45.59 кв.м. и при съседни самостоятелни обекти с идентификатори 2

№***; №***; №***,ведно с принадлежащата му изба №12 с площ от 5.10 кв.м., при граници юг-изба №13,север -подпорна стена и УПИ XIV -1796, изток -подпорна стена и УПИ XV- 1792, както и 1.6171 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 3.83 кв.м. ид.ч., както и 1.6171 % идеални части от правото на строеж върху дворно място, като самостоятелният обект се намира в многофамилна жилищна сграда с идентификатор №***, с брой надземни етажи 6, с подземни етажи 1,разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, както и 1.6086% идеални части, равняващи се на 12.87 кв.м.идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор №***, целият с площ 800 кв.м., срещу продажна цена от 48 500евро.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищцата твърди, с влязло в сила решение по гр. д. №1958/2019г. на ВОС Р. Б. е бил осъден да заплати на лицето Б. И. К.. сумата от 47 704.58лв. – главница по заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2019г. до окончателното изплащане. На 18.09.2020г. е бил издаден в полза на кредитора и изп. лист №260132 за присъдените суми и било образувано изп. дело №20208950402015 по описа на ЧСИ Л. С..

Б. И. К.. починала на 06.04.2021г., но още приживе, с договор за цесия от 10.02.2021г., прехвърлила на ищцата И. Г. С. правата си за сумата по съдебното решение и изпълнителния лист, посочени в предходния абзац, с което ищцата заменила кредитора.

При проверка ищцата установила, че със сделка отразена в НА №172 от 16.04.2020г., том 3, рег. №3837, н.д. №442/2020г. на н-с при ВРС ЖА. Т., Р. И.

Б. е продал на Х. Й. С. неговия собствен недвижим имот, а именно:

Апартамент №14, представляващ самостоятелен обект идентификатор №***, находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, ж.к.

Бриз,ул. „****“ №*, на четвърти етаж, със застроена площ от 45.59 кв.м. и при съседни самостоятелни обекти с идентификатори №***;

№***; №***,ведно с принадлежащата му изба №12 с площ от 5.10 кв.м., при граници юг-изба №13,север -подпорна стена и УПИ XIV -1796, изток -подпорна стена и УПИ XV- 1792, както и 1.6171 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 3.83 кв.м. ид.ч., както и 1.6171 % идеални части от правото на строеж върху дворно място, като самостоятелният обект се намира в многофамилна жилищна сграда с идентификатор №***, с брой надземни етажи 6, с подземни етажи 1,разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, както и 1.6086% идеални части, равняващи се на 12.87 кв.м.идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор №***, целият с площ 800 кв.м., срещу продажна цена от 48 500евро.

Ищцата твърди, че цитирА.та разпоредителна сделка била извършена от продавача с ясното съзнание за дълга му към ищцата и целяла единствено избягване на принудителното изпълнение върху имота, предмет на сделката.

Купувачът също знаел за дълга на продавача и следователно за увреждането на ищцата с оспорената сделка, защото съконтрахените били близки приятели, а след сделката и до исковата молба по делото продавачът продължавал да живее в продадения му имот.

По тези причини моли за прогласяване на сделката за недействителня 3 по отношение на кредитора и за присъждане на съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК отв. Р. Б. (чрез особен представител) депозира отговор, в който не оспорва кредиторовото качество на ищцата, факта и валидността на цесията в нейна полза, както и сключването на оспорената покупко-продабжа. Искът за недействителност на последната обаче оспорва поради неоснователност и недоказаност. Изрично твърди, че купувачът Х. С.

(другият ответник) не е знаел за дълга на продавача към ищцата, защото двамата не са се познавали, а са се запознали за първи път по повод огледа и преговорите за закупуване на имота, които били осъществени чрез брокер от „Адрес недвижими имоти“ АД. Затова моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл.131 ГПК отв. Х. С. депозира отговор, в който не оспорва кредиторовото качество на ищцата, факта и валидността на цесията в нейна полза, както и сключването на оспорената покупко-продабжа. Искът за недействителност на последната обаче оспорва поради неоснователност и недоказаност. Изрично твърди, че той изобщо не е знаел и не е можел да знае за задълженията на продавача към ищцата, тк двамата не са се познавали, а са се запознали за първи път по повод огледа и преговорите за закупуване на имота, които били осъществени чрез брокер от „Адрес недвижими имоти“ АД. А освен това при изповядване на сделката е била констатирА. липса на тежести върху апартамента. Съответно след като закупил имота Х. С. лично променил партидите на обекта за ел. енергия и вода, а на 08.05.2020г. от отдал под наем на лицето Б. П., която със семейството й живеят там и до настоящия момент. Поради това моли за отхвърляне на иска и за разноски.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: всички заявени положителни факти, на които основава твърденията си за пороци на атакуваните сделки, които водят до тяхната недействителност спрямо ищеца, в това число: качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакувА.та сделка; извършването от ответниците на соченото действие, с което се увреждат интересите на ищеца; знанието за дълга и за увреждането – у прехвърлителя и у приобретателя (при възмезден характер на сделката).

Допълнително следва да докаже наведените в случая твърдения за това, че двамата ответници и страни по сделката са били близки приятели в момента на сключване на сделката, както и че до днес в имота продължава да живее не купувача, а продавача – длъжник.

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: всички положителни факти, на които основава възраженията си, сред които и: че страните по оспорената сделка са се запознали за първи път по повод огледа и преговорите за закупуване на имота, които били осъществени чрез брокер от „Адрес недвижими имоти“ АД; че след като закупил апартамента отв. Х. С. лично променил партидите на обекта за ел. енергия и за вода, а на 08.05.2020г. от отдал под наем на лицето Б. П., която със семейството й живеят там и до настоящия момент.

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото : че с влязло в сила решение по гр. д. №1958/2019г. на ВОС Р. Б. е бил осъден да заплати на Б. И. К.. сумата от 47 704.58лв. – главница по заем, ведно със законната лихва; че на 18.09.2020г. е бил издаден на кредитора и изп. лист №260132 за присъдените суми и било образувано изп. дело 4

№20208950402015 по описа на ЧСИ Л. С.; че Б. К. починала на 06.04.2021г., но още приживе, с договор за цесия от 10.02.2021г., прехвърлила на ищцата И. Г. С. правата си за сумата по съдебното решение и изпълнителния лист; че с НА №172 от 16.04.2020г., том 3, рег. №3837, н.д. №442/2020г. на н-с при ВРС ЖА. Т., отв. Р. И. Б. продал на Х. Й. С. неговия имота: Апартамент №14, представляващ самостоятелен обект идентификатор №***.

Спори се по другите предпоставки на иска и особено относно знанието на купувача за задължението на продавача и съответно за увреждането.

Съдът на осн. чл.146, ал.2 ГПК указва на ищеца, че не сочи никакви доказателства относно твърденията си, че двамата ответници са били близки приятели към момента на сключване на сделката, както и че до днес в имота продължава да живее продавачът – длъжник.

АДВ. А.: Нямам възражения по доклада.

АДВ. И.: Нямам възражения по доклада.

АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146 ГПК следва да oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.