Решение № 3299 от 15.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6692/2025
- Вид
- Решение № 3299
- Подписан
- 15.05.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3299 гр. София, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Г.
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20251100506692 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 10.03.2025г., постановено по гр.д. № 17864/2023г. на СРС, ГО, 45 състав, е уважен предявеният от “БЛОК ХОСПИС” ЕООД срещу Т. Г.
Ц. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 903, 22 лева, представляваща сбор от стойността на предоставени палиативни грижи на В.Г.Н., за периода от м.09.2022г. и м.12.2022г., съгласно Договор № НС000147/20.12.2021г., сключен между “БЛОК ХОСПИС” ЕООД, като изпълнител и ответницата, като възложител, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 04.04.2023 г. до окончателното погасяване на вземането. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 234, 73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2022г. до 04.04.2023г.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата Т. Г. Ц., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционният съд изводи, както и за нарушение на материалния 1 закон. Конкретно се поддържа неправилност на изводите за наличие на идентичност между представения от ищеца договор и договора, по отношение на който е съставено споразумението за прекратяване от 06.12.2022г. Счита, че приложената информация за Пакет 1 “Пациент в увредено или тежко общо състояние” не допринася за изясняване на това обстоятелство, тъй като не е установено кога е съставен този документ и дали същият представлява Приложение № 1 към представения договор от 20.12.2021г. Сочи, че в приетата извадка от счетоводна книга на ищеца като титуляр на счетоводното записване е посочено лице, различно от ответницата. Издадените фактури от 30.09.2022г. и от 04.12.2022г. също сочели за получател на услугите друго лице. Навежда съображения, че според процесния договор, дължимото възнаграждение е определено на 100 лева на ден, а във фактурите липса описание същите да са издадени във връзка с този договор. Нещо повече, определената във фактурите единична цена на ден била различна от посочената в договора. Поддържа, че събраните по делото гласни доказателства не установяват съдържанието на договора, нито на страните по него. В обобщение е релевирано оспорване на предявения иск по възражения, че ответницата не е лицето, което е задължено да заплати претендираните суми по процесните фактури – получател на услугите е била нейната майка, която именно е пасивно легитимирана да отговаря в качеството си на длъжник по правоотношението. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск за главница да се отхвърли в цялост.
Въззиваемата страна “БЛОК ХОСПИС” ЕООД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Поддържа, че релевираните във въззивната жалба възражения срещу основателността на исковата претенция са преклудирани, доколкото са наведени за първи път във въззивното производство. По тези съображения счита, че същите не следва да се разглеждат. Аргументира, че по делото е безспорно установено, че страна по процесния договор и задължено лице за паричната престация е именно ответницата в качеството на възложител. Сочи, че практика в работата на лечебните заведения е фактурите да се издават на името на съответните пациенти, тъй като те са получатели на медицинските 2 услуги, а техните близки са единствено платци. Излага, че събраните в първоинстанционното производство доказателства доказват основателността на претенцията, включително и пълното и точно изпълнение на поетите от ищцовото дружество задължения по процесния договор. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор от 20.12.2021г.
Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на същото приема следното:
По делото е представен договор от 20.12.2021г., сключен между ответницата Т. Г. Ц., в качеството на възложител, и „БЛОК ХОСПИС“ ЕООД, в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел срещу възнаграждение да предоставя палиативни грижи на В.Г.Н., в качеството й на пациент. Оспорването на автентичността на процесния договор е било оттеглено от ответницата. В приложение на нормата на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че подписаният частен документ /какъвто е представеният договор/, чиято автентичност /авторство на волеизявленията/ не е оспорена от ответника, се ползва с формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето подписало документа, в частност – изхожда от ответника. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема за установено по делото, че страните са обвързани от валидно правоотношение по процесния договор, с включените в него права и задължения. Същият договор за услуга е разновидност на договора за изработка и неговата регламентация е уредена в чл. 258 и следв. от ЗЗД. Възложителят и изпълнителят са постигнали съглашение, съобразно което договорът поражда права за лице, което е различно от страните по него – конкретно поражда права 3 за посочения пациент В.Г.Н.. Ищцовото дружество е поело задължение да престира палиативни грижи в лечебното заведение на посочения пациент, който не е страна по договора. Релевираните от въззивницата възражения, че процесният договор създава задължения за В.Н., са неоснователни. Изрично в клаузата на чл. 5 от същия е посочено, че длъжник по насрещната престация за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугите е възложителят Т.
Ц.. Друг извод не следва от обстоятелството, че в издадените от ищеца фактури, като получател е посочена В.Н.. Ирелевантен за предмета на спора е въпросът дали фактурата е издадена в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и на чл. 114 от ЗДДС и конкретно дали правилно в същата като получател е посочено третото ползващо се лице. И това е така, тъй като основанието за плащане на възнаграждение по договора не е фактурата /представляваща данъчен документ по чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност - ЗДДС/, а извършената доставка на услуги. Задълженото лице за заплащане на стойността на тези услуги е възложителят по договора, което е пряко изводимо от постигнатото между страните изрично съгласие за това /чл. 5 от процесния договор/. При липса на данни за замяна или заместване на възложителя по процесното правоотношение по установения за това ред /при постигнато изрично съгласие – например поемане на дълг, или при условията на чл. 107 от ЗЗД и др./, се налага извод, че източник на правата и задълженията е именно уговореното в писмения договор. Едностранното вписване във фактурата на получателя /платеца/ по същата не може да се противопостави нито на соченото в документа лице, нито може да ползва задълженото по договора лице, доколкото не поражда промяна на страните по облигационното правоотношение.
В срока за отговор на исковата молба ответницата е навела възражения, че ищцовото дружество не е изправна страна – не е престирало уговорените в договора услуги. Това оспорване не се поддържа на етапа на въззивното производство. Във въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания относно правилността на фактическите положения, установени от първоинстанционния съд във връзка с изпълнението на договорните задължения от страна на изпълнителя. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да 4 бъде отречен. Произтичащите от чл. 269, изр. 2 ГПК ограничения в обсега на въззивната дейност се отнасят и до установяването на фактическата страна на спора. При съобразяване на очертания във въззивната жалба предмет на спора с оглед наведените от въззивника оплаквания, въззивният съд не може да променя приетите за установени от СРС факти по отношение на този въпрос, предвид липсата на оплаквания за неправилност на решението в тази част. В аспекта на изложеното в настоящия случай в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд относно обстоятелството, че ищецът е изпълнил точно и пълно поетите по договора задължения и е престирал уговорения обем от услуги, включително и допълнителни такива по договора. При така установените факти съдът приема, че твърдяната работа е била извършена от изпълнителя точно в количествено, качествено и темпорално отношение, поради което е възникнало задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение в претендирания размер /арг. чл. 266, ал. 1, предл. 1 ЗЗД/. Предявеният иск е основателен за пълния претендиран размер от 4 903, 22 лева.
Друг извод не следва от наведеното във въззивната жалба оспорване на размера на процесното вземане, в частта относно начислените в издадените фактури единични цени на ден за предоставените услуги по пакет „пациент в увредено/тежко състояние“. В представената фактура за м.09.2022г. е вписано задължение в общ размер на 3 797, 45 лева, включващо 3 720 лева за пакет „пациент в увредено или тежко общо състояние“, при единична цена на ден – 120 лева, за 31 дни; сумата от 2, 45 лева за допълнителни медицински услуги и 75 лева за лабораторни изследвания. Фактурата от 04.12.2022г. обективира задължение за сума в общ размер от 1 105, 77 лева, включваща 910 лева за пакет „пациент в увредено или тежко общо състояние“, при единична цена на ден – 130 лева, за 7 дни; 48 лева за изпиране на лично облекло /при единична цена от 12 лева и количество на предоставените услуги – за четири пранета/;
45 лева за медицински педикюр; 2, 77 лева за допълнителни медицински услуги; 50 лева за доставка на допълнителни медицински услуги и други консумативи и лекарства /месечна такса/ и 50 лева за допълнителни консумативи. Действително, в чл. 5 от договора е посочено, че дължимото възнаграждение за предоставяне на услугите е в размер на 100 лева на ден. В клаузата на чл. 3 е уговорено, че след извършване на първоначална оценка на 5 състоянието на пациента, се определя индивидуална нужда от грижа и съответстващия обем от услуги, които ще бъдат предоставени на пациента.
Конкретният обем услуги са описани в Приложение № 1 към договора. По делото е представено цитираното Приложение за пакет „Пациент в увредено или тежко общо състояние“, в което е посочен конкретния обем дължима грижа, оборудване, услуги, медицински и хигиенни консумативи, при цена от 100 лева на ден. Изрично е посочено, че в пакета не са включени лабораторни или образни изследвания, консултация с външен специалист, настаняване в самостоятелна стая, лични тоалетни принадлежности, специфични превръзки за декубитуси. В първоинстанционното производство ответницата не е оспорила дължимостта на вземането по доводи за недоказаност на неговия размер съобразно отразяванията в представените фактури. Наведените за първи път във въззивната жалба оплаквания в тази връзка се основават на факти /твърдения/, които не са въведени в срока за отговор на исковата молба, поради което същите не следва да се разглеждат.
Разпечатката съдържа 23 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/125f9fd2-0500-4722-ac83-83bb75c71c73