Решение № 169 от 19.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 169

18.11.2020 г.

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Пловдив

III състав

На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Христо Д. Симидчиев

Силвия А. Цанкова

Екатерина С. Роглекова

Христина В. Христова

Атанас Янков като разгледа докладваното от Христо Д. Симидчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20205300601600 по описа за 2020 година С присъда №-121/09.06.2020г по НОХД № 4372/2019г подс. А.С. е признат за виновен в това,че на 13.11.2017г. в град Пловдив е управлявал МПС - лек автомобил марка „Мазда“, с рама № J**********, след употреба на наркотично вещество - амфетамин и на основание чл. 3436 ал. 3 от НК вр. чл. 54 от НК е осъден на една година и десет месеца лишаване и ГЛОБА от 1000 лева.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „Б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Симеонов наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 343г вр. с чл. 3436 ал. 3 вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е постановено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК от наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода е приспаднат о времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа, по реда на НПК за срок до 72 часа, както и с мярка за неотклонение „Задържане под 1 стража“, считано от 13.11.2017г. 24.11.2017г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Вещественото доказателство - накрайник от техническо средство за проверка на употреба на наркотични вещества, предаден на съхранение в Четвърто РУ при ОДМВР Пловдив е постановено да се унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия С. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Пловдив сумата от 2310,81 лева, представляваща разноски в досъдебна фаза,както и да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 400 лева, представляваща разноски в съдебната фаза.

Недоволна от присъдата е останала РП-Пловдив,която е депозирала протест с искане за увеличаване срока на наложеното наказание лишаване от свобода.В допълнителен протест са наведени доводи за необосноваността на съдебния акт,предвид оценката на част от доказателствата,а с това и възприетата от съда индивидуализация на наказанието. Моли да се възприеме,че постановената присъда е несправедлива и необходимостта от увеличаване на наказанието лишаване от свобода и това по чл. 37 ал.1 т.7 лишаване от право на управление на МПС.

Срещу присъдата са депозирани въззивни жалби от защитника адв. Д. и подс. С. с искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава. С допълнителна жалба от защитата са наведени пространни доводи за отмяна на присъдата поради нейната необоснованост,незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста и счита присъдата за законосъобразна и справедлива.

Подсъдимият и защитата поддържат въззивата жалба,както в условията на алтернативност счита,че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане пред друг съдебен състав пред първата инстанция.

Пловдивският окръжен съд,въззивна инстанция,като обсъди изложените от страните доводи и предвид изисквания за обоснованост,законосъобразност и справедливост,намира и приема за 2

,установено следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими и разгледани по същество се неоснователни.

За да постанови присъдата си първия съд е приел следната фактическа обстановка:

На 13.11.2017г., свидетелите М. и Й. били на работа от 07.00 часа до 19.00 часа, като полицейски служители в 04 РУ при ОДМВР Пловдив съгласно утвърден план - график на Началника на полицейското управление.

Работели като автопатрул с позивна 441 и към 16.10 часа на посочената дата забелязали на ул. „Б." до № *, придвижването на лек автомобил марка Мазда 626, който бил без регистрационни табели. Автомобила бил спрян за извършването на проверка, като било установено че същия се управлява от подсъдимия който притежавал лекия автомобил Мазда 626, регистрирано под № ******** в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив. При проверката било установено, че в него се возели свидетелите Л., И. и С..

Подсъдимия С. бил употребил високорисково наркотично вещество амфетамин, но въпреки това се качил на притежвания от него лек автомобил и управлявал същия и возил своите познати. В хода на проверката полицейските служители установили, че подсъдимия бил с блуждаещ поглед и зачервени очи, като движенията му били забавени. Освен това получили информация от оперативната дежурна, че С. бил криминално проявен именно по линия на наркотиците и по линия на кражбите. Подсъдимият С. бил отведен в Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, за да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Там св. Р. - полицейски служител в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, изпробвал подсъдимия за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000, с фабричен № ARJF - 0026. Тестът бил положителен и апаратът отчел употреба на наркотични вещества - амфетамин и опиати, от подсъдимия. За извършената проба с техническо средство от св. М. бил съставен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, от дата 13.11.2017г.

Поради установеното, подсъдимия С. бил задържан за 24 часа със Заповед за задържане на лице от 13.11.2017г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 3 от ЗМВР.

За тази констатация на подсъдимия С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия Д, бл. № 0365158, с който като доказателство били иззети свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 283142336, контролен талон с № 5935755 и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство с № 008151135.

Издадения АУАН бил подписан от подс. С., като в графата за възражения саморъчно отбелязал че преди четири дни бил освободен от болницата с пневмония, както и че не бил употребявал нищо при шофирането.

Бил издаден и талон за медицинско изследване с № 0005990, в който било отразено че талона му бил връчен в 18.40ч. на 13.11.2017г., както и че е уведомен че има право да се яви в УМБАЛ Пловдив, до 19.25ч. за даване на кръвна проба за проверка на употреба на наркотични вещества. Подсъдимия подписал издадения талон за медицинско изследване, с което удостоверил че талона му бил връчен и че е запознат с правото му да даде кръвна проба в посочения часови диапазон. В талона подсъдимия отразил, че приема показанията от теста, както и че ще даде кръвна проба.

Поради изразеното желание да даде кръвна проба, подсъдимият бил отведен в спешен кабинет в УМБАЛ Пловдив, където дал кръв за медицинско изследване за наличието или липсата на наркотични вещества. Бил съставен Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в който било отбелязано че пациента постъпил на 13.11.2017г. в 18.50ч., и напуснал на 13.11.2017г., в 19.30ч. В анамнезата, в листа било отразено че е докаран от екип на МВР за вземане на кръвна проба за употреба на наркотични вещества, като пациента съобщил че бил изписан преди 4 дни от болница в Гърция в която се лекувал от пневмония и приемал антибиотици, а в графа „Изследвания" било отразено, че били взети 5 монвети по 3 мл. всяка.

Въззивният съд приема изложения в мотивите към присъда анализ на гласните доказателства,с който е приел и кредитирал изцяло показанията на групата свидетели М., Й., Р., П., С., Л. и И.. Съдът е кредитирал изцяло показанията на посочените свидетели по отношение на фактите подлежащи на доказване по делото, посочени по-горе, като обосновано ги е оценил,като съответни едни на други, непротиворечиви, и намиращи подкрепа от 4 приобщените по делото писмени доказателства. Правилно оценката на съда за качеството на тази показания съдържа изводите за приложеното основание чл. 281 от НПК,предвид не малко изминалия срок от няколко години и нормално наличното обстоятелство да не помнят всички подробности, за които вече са разказали в досъдебното производство.

Според въззивният съд в мотивите към присъдата е представен обстоен анализ на дадените от подс. С. обяснения и за част от които е преценил,че те се явяват относими към възприетата фактическа обстановка.

В съответствие с правната доктрина тези обяснения правилно са преценени с оглед тяхната двуяка природа,както като средство за защита ,така и като годно доказателствено средство. За това частичната кредитация на обясненията приета от съда в частите в които не противоречат на кредитираните от съда останали доказателства се явява обективно обоснована.Обосновано съдът не е дал вяра на заявеното, че управлявания автомобил е без номера, защото била обект на престъпление,което е обосновал с приложени други несъмнени писмени доказателства. Обосновани се явяват според настоящия съд съображенията в мотивите относно изразеното становище и доводи на подсъдимия относно употребата на наркотични вещества, каквото му е било вменено като обвинение Представеното признание за употреба няколко дни преди да му бъде извършена проверка и по начина и време,когато според С. е приел наркотично вещество е необосновано и непоследователно изразено. Заявява еднократна употреба на таблетки, 3-4 дни преди да пристигне в България,,в последствие, че е вземал таблетки в продължение на няколко дни.Обосновано съдът е анализирал налично приложената по делото писмена документация относно данните за осъщественото изследване на биологичните проби,където подсъдимия е споделял времето и вида на употребените от него вещества-лекарства и правилно е достигнал до извода,че подсъдимият дефинира своята защитна позиция,като не представя обективната истина за установеното в кръвта му наличие на амфетамин и с това обективния извод,че не може да се даде вяра на кога и какво вещество е употребил.

Въззивната съдебна инстанция приема,че мотивите към присъдата 5 представят коректен анализ върху доказателствените средства приложени по делото и основанията те да бъдат включени към доказателствената съвкупност по делото. Съдът правилно е кредитирал съдебнохимическа/токсикологича експертиза с която е била изследвана кръвта на подсъдимия и която е установила несъмнено присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите - амфетамин – вещество с висока степен на риск за общественото здраве. На следващо основание съдът е приел правилно,че отразеното експертно заключение относно приемът на лекарства, включително антибиотици, не може да повлияе на резултатите от лабораторното изследване, а с това и че приемът на медикаменти не може да бъде отчетен като употреба на наркотично вещество. На същото основание заключението допълва извода на експертите,че е невъзможно друго вещество да доведе до фалшив положителен резултат, т. нар. доказателствен метод.

Следователно употребата на антибиотици, за които съобщава в различни моменти по делото подсъдимия, по никакъв начин не е могло да бъде отчетено като употреба на някакво, а именно конкретно установеното наркотично вещество. Ясни и обосновани се явяват изводите на съда и относно обсъденото заключение по съдебно-психиатрична експертиза и установените обстоятелства,че подс. С., не се води на диспансерен учет в ЦПЗ – Пловдив,няма данни да е бил там за преглед и лечение. Диагнозата поставена на подсъдимия е разстройства вследствие употреба на опиоиди, синдром на зависимост, непълна ремисия. Синдромът на зависимост от опиоиди, протичащ с непълна ремисия, не изключва способността му да разбира или да ръководи постъпките си. По време на извършването на инкриминираното деяние на 13.11.2017 г.той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Общото здравно състояние на А.С. е задоволително и позволява престой в ареста.

Въззивната съдебна инстанция намира,че присъдата се явява правилна и законосъобразна предвид приложението на материалния закон. Обосновано съдът е приел,че несъмнено установените от подсъдимия действия/ които не се оспорват от защитата/,при управлението на МПС е установена употреба на наркотично вещество – амфетамин,което вещество е включено в Списък I за растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве.