Решение № 282 от 25.08.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. гр. Червен бряг, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. К.а като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20234440100164 по описа за 2023 година

Предявеният иск е за развод, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК съединен с искове за местоживеене, родителски права, режим на контакти, издръжка и фамилно име.

В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба на В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. ***рещу Й. Л. Н. с ЕГН ********** гр. ***, с която на основание чл. 49, ал. 1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак като дълбоко и непоправимо по вина на ответницата. Ищецът твърди, че с ответницата сключили брак на ***г. в гр. Червен бряг , обл. *** , като имат две деца - *** В.ов Н. роден на *** година и *** Н. родена на *** . Не са сключвали брачен договор. През време на брака не са придобили каквото и да е недвижимо имущество. Живеели в дома на родителите на ищеца, находящ се в гр. ***. В началото съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и разбирателство.Той работел, за да осигурява издръжката на семейството. В грижи за децата и дома, и от работата , почти не му оставало време за почивка. През това време ответницата не ходела на работа. Посочва, че родители му живеели и работили в *** Решили да отидат там за да осигурят по-висок стандарт. Там той ходил на работа, а Й. Н. си стояла вкъщи. Ищецът твърди, че случайно видял неин чат с мъж на когото пишела, че няма нищо против да имат интимна връзка, тъй като нямала чувства към него, но искала да си запази децата.Не знае дали са имали такава, но отношението й към него охладняло. В средата на юли м. 2022 г. се прибрали в Р България. Ищецът започнал работа в „ *** „ ЕООД - гр. Червен бряг. Децата тръгнали на детска градина. За малко ответницата Н. се хванала на работа, но от м. ноември не работи. Твърди, че той води и взема децата от детската градина, въпреки, че не ходи на работа. Ответницата Н. занемарила домакинството и домът в който живеят. Много често се връщал от работа и започвал да мие чинии, да 1 готви. Прекарвал цялото си време с децата, докато тя била постоянно в някоя социална мрежа. Постепенно престанала да обръща внимание на ищеца, домакинството и децата.

Ищецът също посочва, че в края на месец януари чул телефонен разговор, в който ответницата описвала външността си на някого. Когато го видяла прекратила разговора.

След като я попитал какво се случва тя казала, че това са нейни неща, затворила се в друга стая и продължила да говори. Ищецът сочи, че повече от два месеца не са били интимни.

Ищецът твърди, че на 09.02.2023г., Й. Н. му казала, че отива в гр. *** на лекар. Около обяд й се обадил да пита как е, но тя казала, че не е ходила на лекар. След това му казала, че е с друг мъж и вечерта не се прибрала. Същата вечер го помолила да види децата, но й казал , че ако иска да ги види трябва да си дойде. На другия ден тя си дошла и му казала, че е била при друг мъж.

Счита брака си с ответницата за дълбоко и непоправимо разстроен и лишен от всякакъв смисъл и съдържание, поради което:

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака му с ответницата на основание чл.49, ал.1 СК , по нейна вина, да предостави упражняването на родителските права на него, да определи режим на лични отношения на майката с децата, съобразно константната съдебна практика, да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 230 лв за всяко едно от децата , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Не желае ответницата да носи фамилното му име .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Съгласно представените служебни бележки/изх. № 101 и 102 от 13.02.2023 г./ е видно, че децата *** В.ов Н. и *** Н. са записани и посещават ДГ „*** за учебната 2022/2023 г.

Съгласно показанията на свидетеля ***., който е баща на ищеца, майката на децата изобщо не се интересува от тях, дори по телефона не ги търсела. Не е осигурявала издръжка за децата, не иска да ги вижда, не се интересува от тях. Като били при тях в *** снахата провеждала постоянни разговори с мъже по телефоните. Децата живеели при синът му – той ги къпел, той ги хранел. Твърди, че той и съпругата му помагат на сина си в отглеждането на децата. Синът им работи. Децата ходят на градина. Има жена, която се грижи за децата, когато синът му е на работа.

Съгласно социалния доклад на ДСП-Червен бряг, основните грижи за децата са поети от бащата, който изцяло е поел разходите за задоволяване на потребностите им. Успява да организира работното време и почивките си, съобразявайки се с ангажиментите към децата.

Всички базови потребности на децата се задоволяват от бащата. Живеят в жилище, собственост на родителите му.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. От събраните по делото доказателства се установи, че различията между съпрузите, непроявяването на взаимни 2 компромиси, неудовлетвореността от поведението на партньора и липсата на ежедневни духовни и физически съпружески контакти е довело до недоверие, отчужденост и срив на брачната връзка. Съпрузите не са проявили и не проявяват общи усилия за запазване на брака, което поведение на дезинтересованост е трайно установено. При това състояние на брачната връзка следва извода, че бракът съществува само формално, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, поради което следва да бъде прекратен.

Съдът, за да се произнесе на основание чл. 49, ал. 3 СК по въпроса за вината, съобрази, че страните не съжителстват заедно и не поддържат брачна връзка. Настъпилата фактическа раздяла безспорно е довело до разрушаване на брачната привързаност, взаимното доверие и разбирателство и разкъсване на брачната връзка, но от значение, в контекста на повдигнатия спор, са причините за разстройството на брачните отношения и дали същите са следствие от поведението на двамата съпрузи или само на единия от тях. С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругата, която с поведението си – пренебрегване на семейните задължения, липса на внимание и грижа към децата, контакти с мъже, според необорените показания на свидетеля, е довела до дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните. В оборване на твърденията на ищеца не бяха ангажирани никакви доказателства от ответника.

Според чл. 322, ал. 2, изр.второ от ГПК и чл. 59, ал. 1 и, ал. 2 от СК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат искове за родителските права, режим на лични отношения и издръжка за ненавършилите пълнолетие деца от брака. В случая по време на брака на страните са родени две деца - *** В.ов Н. роден на *** година и *** Н. родена на ***, за чиито произход не е оборена презумпцията на чл. 61, ал. 1 от СК, поради което съдът е длъжен да се произнесе при кого от родителите те да живеят, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, да определи режим на лични отношения и издръжка. Следва да се посочи, че в настоящото производство е недопустимо да се разглеждат въпроси свързани с установяване или оспорване на произход, за което е предвиден специален ред в Глава XXVII от ГПК. Установи се, че от раждането децата живеят при ищеца, който изцяло полага преките и непосредствени грижи за тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. Връзката между ищеца и децата е силна и стабилна.

Съдът като взе предвид установените обстоятелства, претенцията на ищеца, възрастта на децата и това, че те се нуждаят от непрекъснати родителски грижи, внимание и надзор, които се полагат от бащата, намира, че децата - *** В.ов Н. роден на *** година и *** Н. родена на *** следва да продължат да живеят при него, тъй като ищецът е доказал качествата си на грижовен и отговорен родител. Живеенето с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее.

Следователно родителските права спрямо децата *** В.ов Н. роден на *** година и *** Н. родена на ***., следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. *** при който те живеят в гр. Червен бряг.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители.

3

Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл. 124, ал. 1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие. Следователно родителят, при когото детето живее следва да осигурява възможност и да не препятства личните контакти между детето и другия родител, тъй като съзнателното прекъсване на емоционалната и родствена връзка би се отразило негативно върху пълноценното социално и емоционално развитие на детето. За да се изгради връзката между бащата и децата следва да бъде определен режим на лични контакти, който той да осъществява всяка втора неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, както и една седмица през лятото, когато това не съвпада с отпуск на бащата. Майката следва да взема и връща децата от и на адреса на бащата. Така определеният режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на децата или при изменение на обстоятелствата.

Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг. чл. 143, ал. 2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2022 г. е 710 лв., а от 01.01.2023 г. - 780 лв. В случая децата се отглеждат от бащата, на който се предоставят упражняването на родителските права. По делото не се установи майката да е участвала ежемесечно в издръжката на децата в натура или с пари. Въпреки указаната доказателствена тежест, по делото не са ангажирани доказателства за средно месечния доход на майката, но тъй като тя е в активна трудоспособна възраст, то за нейния доход следва да се приеме минималната работна заплата за страната. Като взе предвид доходите на родителите, характера на задължението за издръжка, предвидената с чл. 142, ал. 2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и нуждите на децата, при съобразяване с МРЗ за страната с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът счита, че майката следва да заплаща на децата месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на влизане в сила на решението така, както е поискано, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от бащата. Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва чл. 146, ал. 1 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1, предл.първо от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Следователно налице е призната по право /ex lege/ изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания в т.ч. издръжка, за което съдът е оправомощен /има право и задължение/ да се произнесе служебно /ex officio/. Затова следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Съгласно нормата на чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е сезиран с 4 искане съпругът, който при сключване на брака е променил фамилното си име да възстанови предбрачната си фамилия. При липсата на такова искане и с оглед нормата на чл. 326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име.