Определение № 19259 от 22.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19259 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110116703 по описа за 2025 година

Производството е образувано, въз основа на искова молба, подадена от „София вижън лукс“ ООД против решение на Общото събрание, проведено на 11.02.2025 г., на Етажната собственост с адрес: гр. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на взетото от Общото събрание на етажната собственост решение по т. 1 от дневния ред.

Ищецът поддържа, че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ търговски обект № 1, разположен във вход „В“, в който се осъществява дейност на груминг салон за домашни любимци. Оспорва взетото решение по т. 1 от дневния ред на проведеното на 11.02.2025 г. общо събрание, с което е отправено предупреждение към собственика и обитателя на обекта за преустановяване на твърдени нарушения на вътрешния ред, като при последващи нарушения е предвидено предприемане на процедура по изваждане на обитателя по реда на ЗУЕС и ЗС. Поддържа, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че посочените в него нарушения фактически не са осъществявани, а част от визираните действия не съставляват нарушения на правилата на етажната собственост или на действащото законодателство. Сочи още, че решението е взето при нарушение на правилата на ЗУЕС, без необходимото мнозинство и при неспазване на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание. Навежда и доводи, че с оглед съдържанието си решението се отнася до хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ ЗУЕС във връзка с чл. 45 ЗС, без да са налице законовите предпоставки за това. Поддържа още, че общото събрание е излязло извън пределите на своята компетентност, доколкото чрез процесното решение фактически се въвеждат ограничения относно ползването на самостоятелния обект.

Ответниците етажни собственици са подали становище, извън срока за отговор на исковата молба, с което предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

Поддържа се, че исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, тъй като съобщението за изготвения протокол е поставено на 18.02.2025 г., а исковата молба е депозирана на 21.03.2025 г. По същество се оспорват всички доводи за незаконосъобразност.

Застъпено е становището, че общото събрание е свикано и проведено при спазване изискванията на ЗУЕС, както и че преди приемане на процесното решение са били налице многократни сигнали и оплаквания от собственици и обитатели във връзка с дейността в 1 обекта на ищеца, включително за шум и нарушаване спокойствието в сградата. Твърди се още, че процесното решение няма характер на решение за изваждане на собственик или обитател, а представлява предупреждение с цел преустановяване на твърдени нарушения на вътрешния ред и предотвратяване на бъдещи такива, постановено в рамките на правомощията на общото събрание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 40 ЗУЕС е конститутивен и има за свой предмет субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажни собственици. В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че е взето от Общото събрание решение, чиято отмяна се иска, както и че е предявил иска за неговата отмяна в преклузивния срок, а в тежест на ответника е да докаже спазването на императивните изисквания по отношение на свикването, провеждането и вземането на решения на Общото събрание, както и че взетото решение не противоречи на императивни материалноправни норми.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 11.02.2025 г. е проведено общо събрание на етажните собственици в сграда, находяща се на адрес: С.., на което е взето следното решение по т. 1 от дневния ред – „Да се предупреди официално собственика и обитателя (наемателя - Груминг салон) да преустанови незабавно системното нарушаване на правилата в ЕС (шум от лай на кучета в часовете за почивка, шум от сешоар, изхождане на домашни любимци в прилежащите територии на ЕС и други нарушения, включително използването на един и същ въздуховод с хора, които са алергични към, кучета) и законодателството, включително наредбите на Столична община. Да се спазват часовете за почивка и да не се замърсяват общите и прилежащите части на ЕС. При неспазване на правилата и след официалните предупреждения/сигнали, да се задейства предвидената в ЗУЕС и ЗС процедура по изваждане/изгонване на обитателя (наемателя - Груминг салон) за срок от 3 (три) години при продължаване на неспазването на правилата, приети с правилника за вътрешния ред в ЕС. Уведомлението да се счита за отправено и към физическото/юридическото лице при установяване на конкретния наемател на помещението.“

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства (л. 33-37 от делото) се установява, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** от сградата в режим на етажна собственост с идентификатор *** и легитимацията по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е налице.

Съгласно чл. 40, ал. 2

ЗУЕС молбата за отмяна на решение на общото събрание се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е подаден в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

По делото е представен протокол по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, от който се установява, че съобщението за изготвения протокол от проведеното на 11.02.2025 г. общо събрание е поставено на 18.02.2025 г. Не се спори между страните, че на 19.02.2025 г. препис от протокола от проведеното общо събрание е изпратен по електронна поща на ищеца, а исковата молба е подадена на 21.03.2025 г.

След изменението на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС с ДВ бр. 26/2016 г. в съдебната практика са застъпени различни становища относно началния момент на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС — дали същият започва да тече от поставянето на съобщението за изготвен протокол или от реалното получаване на препис от протокола от общото събрание. Настоящият съдебен състав споделя практиката, съгласно която следва да се приеме, че срокът започва да тече от реалното получаване на протокола, доколкото действащата редакция на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС 2 свързва началния момент с „получаването“ на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В този смисъл са Решение № 3174/29.05.2024 г. по в. гр. д. № 14263/2021 г. на СГС и Определение № 15418/14.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 6966/2025 г. на СГС. В случая не се установява ищецът да попада в хипотезата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, при която уведомяването се извършва чрез изпращане на съобщения на предварително посочен електронен адрес или адрес в страната поради неползване на обекта или отсъствие за повече от един месец.

Независимо от това по делото е безспорно установено, че препис от протокола от проведеното общо събрание е изпратен по електронна поща на ищеца на 19.02.2025 г., поради което съдът приема, че именно на тази дата ищецът е узнал съдържанието на процесното решение. При това положение 30-дневният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е започнал да тече от 20.02.2025 г. и е изтекъл на 21.03.2025 г., когато е подадена исковата молба. Следователно възражението на ответната страна за недопустимост на иска е неоснователно. При този извод съдът не следва да обсъжда подробно наведените от ищеца възражения относно датата на поставяне на съобщението по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Независимо от това следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават удостоверената в представения протокол дата на поставяне на съобщението.

Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за процесуално допустим, поради което следва да пристъпи към разглеждане на неговата основателност по същество.

Предмет на отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат само приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен собственик. Без значение е дали етажният собственик е гласувал за или против атакуваното решение. От друга страна, в правомощията на съда, сезиран с иск за проверка на законосъобразността на решението, не влиза възможността той да замести решението на общото събрание на етажните собственици. Решение, което не създава права или задължения, не засяга пряко правната сфера на етажен собственик и не поражда самостоятелни правни последици, не подлежи на отмяна по този ред.

В конкретния случай от съдържанието на процесното решение по т. 1 се установява, че с него общото събрание e взело решение за отправяне на предупреждение към собственика и обитателя на процесния обект във връзка с твърдени нарушения на вътрешния ред, като е посочено, че при последващи нарушения ще бъде задействана процедурата, предвидена в ЗУЕС и ЗС по изваждане/изгонване на обитателя. Така приетото решение няма характер на решение за изваждане на собственик или обитател от етажната собственост, каквито са твърденията на ищеца. С него не се постановява изваждане на обитател, не се ограничава непосредствено правото на собственост или ползване на обекта и не се пораждат самостоятелни правни последици за ищеца. Решението няма пряко действие спрямо него, нито поражда изпълняемо задължение. То представлява единствено предупреждение и израз на волята на общото събрание относно необходимостта от спазване на установения вътрешен ред в сградата, като евентуално бъдещо производство по чл. 45 ЗС би предполагало самостоятелно решение на общото събрание при наличие на предвидените в закона предпоставки. Поради това съдът приема, че процесното решение не представлява решение, подлежащо на отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което предявеният иск се явява недопустим.

Във връзка с предходното съдът счита, че следва да бъде отменен хода по същество, а исковата молба да бъде върната и производството по делото прекратено, поради недопустимост на предявените искове.

С оглед изхода на делото право на разноски имат единствено етажните собственици, които са доказали разноски в размер на 500 евро за заплатен адвокатски хонорар, които следва да им се присъдят.

Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 22.04.2026 г., с което е даден ход по същество.

ВРЪЩА искова молба с вх. № 101877/21.03.2026 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА „СОФИЯ ВИЖЪН ЛУКС“ ООД, ЕИК: 204864503, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ***А, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва пред Софийски Градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4