Решение № 771 от 29.12.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Русе, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20224520201764 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Й. Д. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 22-1882-000217 / 26.08.2022г. на Началника при Първо РУ при ОД на МВР - гр.Русе, с което за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му били наложени наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2022г. в гр.Русе около 21,21 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „.....“ с ДК № ...., като се движел по ул.“Петко Д.Петков“. Поради нарушение на пътен знак „Б-1“ бил спрян за проверка от полицейски служители, които в хода на проверката установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП от 01.02.2022г. поради неплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Материалите били изпратени на Русенската Районна прокуратура с оглед извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, но с Постановление от 30.06.2022г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство с оглед липса на субективна страна за извършване на това престъпление. Материалите били изпратени на АНО за произнасяне с оглед извършено административно нарушение. При условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени горепосочените кумулативни административни наказания.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от 1

ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е основателна. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалния закон. Неправилността се изразява в това, че по делото не са представени доказателства, че е налице субективна страна и за извършено административно нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд.

Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на пътното превозно средство.

По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на посоченото МПС да е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор "Гражданска отговорност" по чл. 574, ал. 11 КЗ. По делото не са налице доказателства жалбоподателят, в качеството му на собственик на моторното превозно средство да е бил уведомен, в съответствие с изискванията чл. 143, ал. 10 ЗДвП и на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство и не може да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че управляваното от него моторно превозното средство е било с прекратена регистрация.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно 2 факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл.

303, ал.

2

НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на деянието е била причината да бъде отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.

345, ал. 2 НК.

Доколкото по делото са представени доказателства за разноски в размер на 480 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, но не е направено искане за присъждане на такива нито в жалбата, нито в допълнението към нея, а също и в съдебно заседание, такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1882-000217 / 26.08.2022г., издадено от Началника на сектор при Първо РУ при ОД на МВР - гр.Русе, с което на К. Й. Д. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3