Определение № 273 от 12.11.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. Бургас, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600252 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 270 ал.4 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М. Б. от АК-Бургас в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Я. И. И., против определение №1179/24.10.2025г., постановено по НОХД №1383/2025г. по описа на ОСБургас, с което е оставено без уважение искане за изменение на взетата спрямо подс.И. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното от първата инстанция определение.

Поддържа се, че изводите на съда относно съществуваща опасност от престъпна проява на И. са изведени единствено на основата на данните за съдебното му минало, без да се отчете, че в актуален план спрямо И. е постановена и влязла в сила осъдителна присъда, с наложено му наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което същият следва да търпи в Затвора-Бургас. Сочи се, че И. е преместен от следствения арест в затвора, от което обстоятелство може да се направи извод, че рискът той да се укрие или да извърши престъпление е преодолян, а явяването му в съдебно заседание – гарантирано, тъй като ще бъде конвоиран от органите на РД „Охрана“-Бургас.

Твърди се, че задържането на И. по конкретното дело с мярка за неотклонение „задържане под стража“ лишава последния от възможността да полага труд съобразно регламента на чл.77 от ЗИНЗС. С горните съображения се моли определението на първостепенния съд да бъде отменено и вместо него 1 постановено ново, с което мярката за неотклонение спрямо подсъдимия да бъде изменена в по-лека.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че съображенията на съда, с които е оставено без уважение искането на подсъдимия за промяна на мярката му за неотклонение са правилни, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна - служебно назначен на подсъдимия защитник, в срока по чл.342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано на 14.10.2025г. по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас против Я. И. И. и Н.Я.К., с обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1 изр.1, предл.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК по отношение на първия и по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – по отношение на втория.

Мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Я. И., основание за чието изменение защитникът претендира да е налице, е била взета с акт на съда в хода на воденото ДП – определение №392/11.04.2025г. по ЧНД № 465/2025г. по описа на ОС-Бургас /спр. л.195-196 от ДП/.

След образуване на съдебното производство по внесения обвинителен акт и преди провеждане на разпоредителното заседание по делото, с молба от 17.10.2025 г. подс. И. е направил искане по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по лека такава, като е посочил, че спрямо него е налице влязла в сила присъда на РС-Бургас.

Произнасяйки се по молбата на подсъдимия съобразно регламента по чл. 270, ал.2 от НПК, ОС-Бургас е констатирал, че не е налице промяна в 2 обстоятелствата, явяващи се значими такива в преценката за законността на задържането му, поради което и отхвърлил искането за изменение на взетата и изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

АС-Бургас не намира фактически и правни основания да се дистанцира от преценката на първата инстанция относно необходимостта от следващо задържане на подс.И. с оглед постигане на преследваните от закона цели по чл.57 от НПК. Обсъждайки данните по делото в аспекта на дължимата преценка по чл. 270 от НПК съдът правилно е достигнал до извод, че не са налице нови обстоятелства, които да водят до отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление, обусловили вземането на мярката за неотклонение спрямо И. или други фактори, налагащи нейното изменение.

Аргументирайки наличието на първата предпоставка по чл. 63 ал.1 от НК, след като е отчел висящността на наказателния процес пред него, съдът основателно се е ограничил само в установяването на състояние на подозрение срещу подсъдимия, че е извършил престъплението, за което е обвинен, без да навлиза по същество в коментар на доказателствата и да се ангажира с оценка за процесуалната им годност и достоверност, а така също и без да излага съображения как тези доказателства биха се отразили на крайния акт. В случая внасянето на обвинителен акт срещу И. правилно е преценено като обстоятелство, потвърждаващо убеждението на обвинителната власт за участието му в престъплението, предмет на наказателното производство, основано на множеството приобщени в хода на ДП доказателства, поради което и вярно е прието, че интензитетът на подозрението за съпричастност на подс.И. към инкриминираната дейност не само не е снижен, но и е нараснал.

Доводи в подкрепа на извода за наличието и на втората необходима предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК - съществуваща реална опасност от престъпна дейност на И. и риск от осуетяване законосъобразното и срочно приключване на воденото наказателно производство, съдът основателно е почерпил както от тежестта и особеностите на престъпната проява, предмет на обвинение срещу И., така и от наличните данни, свидетелстващи за поведението на последния след призоваването му да се яви пред органа по разследване във връзка с привличането му в качеството на обвиняемо лице.

Материалите по ДП сочат, че въпреки надлежното му призоваване, подс.И. не 3 се е явил пред разследващия полицай на указаната в призовката дата 27.01.25г., като за отсъствието му не са били посочени уважителни причини.

Налице са също данни, че постановеното по този повод спрямо И. принудително довеждане не е било изпълнено поради неустановяването му на постоянния адрес по местоживеене /при няколкократно търсене/, което е наложило и обявяването му за общодържавно издирване /спр. л.169-179, л.

185 от ДП/. Констатираното в горната насока, без съмнение стои в полза на извода за съществуващ риск от укриване на И. в случай, че свободното му придвижване не бъде ограничено с изпълнението на най-тежката мярка за неотклонение, като в обективен план са налице и други данни, оценката на които води до същото заключение. Показател за висок интензитет на опасностите по чл.63, ал.1 от НПК се явяват и множеството отразени в справката за съдимост предходни осъждания на И. за извършени умишлени престъпления, сред които и такива – при условията на опасен рецидив, каквото е и обвинението, предявено му по настоящото наказателно производство /спр. л.26-32 от НОХД № 1383/25г. на БОС/.

Съобразявайки изложеното, АС-Бургас се съгласява с позицията на първата инстанция, че данните по делото не сочат на промяна в обстоятелствата, във връзка с която съобразно чл. 270 ал.1 от НПК да бъде изведена необходимост от промяна на мярката за неотклонение спрямо подс.И.. Такава промяна не представлява и срока на задържане на подсъдимия, който не се установява да е прекомерен, нито факта на осъждане на последния с влязла в сила присъда по НОХД №3317 /2025г. по описа на РСБургас, с която му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.

Следва да се отбележи във връзка с възраженията в жалбата, че по делото не са налице данни, свидетелстващи за предприети действия по привеждане в изпълнение на така постановената присъда, поради което и няма основание да се счете, че към момента рискът И. да се укрие или да извърши престъпление е снижен до минимум, каквото е твърдението на защитата. Действията в случая по привеждане на И. от ареста на ОС „ИН“, Сектор „Арести“ – Бургас в Затвора – Бургас е важно да се отбележи, че са предприети на основание чл.244, ал.1 от ЗИНЗС – по писмено разпореждане на наблюдаващия прокурор след съставяне на писменото мнение от разследващия орган /спр. л.236 от ДП/, а не във връзка с привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда, каквито твърдения се навеждат в жалбата. Ето защо и развитите от защитника 4 съображения, че понастоящем И. е настанен в затвора по изпълнение на влязла в сила присъда, което изключва рисковете по чл.63, ал.1 от НПК, следва да се преценят като непочиващи на обективните данни по делото.

Изтъкнатото по - горе дава отговор и на възраженията, повдигнати в жалбата, че с продължаващото задържане на И. по изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ същият бива лишен от правото му като лишен от свобода да упражнява труд съобразно чл.77 от ЗИНЗС.

По изложените съображения АС-Бургас намира, че определението на първостепенния съд, с което е оставено без уважение искането на подс. И. за изменение на взетата мярка за неотклонение, е обосновано и законосъобразно.

С оглед правилността на атакувания съдебен акт, същият следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.

270, ал. 4 от НПК, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1179/24.10.2025г., постановено по НОХД №1383/2025г. по описа на ОС-Бургас, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия Я. И. И. за изменение на взетата и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. Бургас, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600252 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 270 ал.4 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М. Б. от АК-Бургас в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Я. И. И., против определение №1179/24.10.2025г., постановено по НОХД №1383/2025г. по описа на ОСБургас, с което е оставено без уважение искане за изменение на взетата спрямо подс.И. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното от първата инстанция определение.

Поддържа се, че изводите на съда относно съществуваща опасност от престъпна проява на И. са изведени единствено на основата на данните за съдебното му минало, без да се отчете, че в актуален план спрямо И. е постановена и влязла в сила осъдителна присъда, с наложено му наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което същият следва да търпи в Затвора-Бургас. Сочи се, че И. е преместен от следствения арест в затвора, от което обстоятелство може да се направи извод, че рискът той да се укрие или да извърши престъпление е преодолян, а явяването му в съдебно заседание – гарантирано, тъй като ще бъде конвоиран от органите на РД „Охрана“-Бургас.

Твърди се, че задържането на И. по конкретното дело с мярка за неотклонение „задържане под стража“ лишава последния от възможността да полага труд съобразно регламента на чл.77 от ЗИНЗС. С горните съображения се моли определението на първостепенния съд да бъде отменено и вместо него 1 постановено ново, с което мярката за неотклонение спрямо подсъдимия да бъде изменена в по-лека.