Решение № 5245 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5245 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100500060 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 19006/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 61790/22 г. по описа на СРС, 156 състав, при участието на „Б.Б.“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, е признато за установено по отношение на Х.

И. А., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 909,33 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия по договор № 32121/******* от 06.12.2016 г., при Общи условия за покупко – продажба на топлинна енергия за стопански нужди за периода от м.

07.2019 г. до м. 04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.

„*******, с аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8,95 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2019 г. до м. 10.2020 г., като е отхвърлен иска за цената на доставената топлинна енергия за сумата над 909,33 лв. до пълния предявен размер от 922,57 лв., както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1

169,68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 21.03.2022 г., както и сумата от 1,63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 21.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15685/22 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав. С решението Х. И. А. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ АД на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 707,76 лв., представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

Подадена е въззивна жалба от особения представител на Х. И. А. срещу решение № 19006/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 61790/22 г. по описа на СРС, 156 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че с отговора на исковата молба е оспорено, че ответницата притежава качеството „потребител на топлинна енергия за стопански нужди“, като твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ответницата е била собственик на топлоснабдения имот, респ. че има качеството „потребител“. Твърди, че по делото не е доказан обема на доставената топлинан енергия, както и че вещото лице е ползвало само предоставени данни и документи от ищцовото дружество и от третото лице – помагач. Поддържа, че съдът неправилно е счел за ирелевантно възражението на ответницата, че договорите, сключени между „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице – помагач, са изтекли и че през процесния период не са били действащи. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Б.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивницата, 2 становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответницата Х. И. А. е била потребител на топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, офис № 3, с аб. № *******, като е била доставена топлинна енергия по договор за покупко – продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 922,57 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., но същата не е била заплатена от ответницата, поради което е изпаднала в забава в плащането й. Посочва, че на ответницата е била предоставена и услугата „дялово разпределение“ в периода от м. 06.2019 г. до м. 10.2020 г., която също не e била платена. Твърди, че за процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15685/22 г. по описа на СРС, 156 състав, която е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца, както следва: сумата от 922,52 лв. – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2022 г. до окончателното плащане, 169,68 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 21.03.2022 г., 8,92 лв. – главница, представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2019 г. до м. 10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2022 г. до окончателното плащане, както и 1,63 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 21.03.2022 г. Претендира разноски.

Ответницата Х. И. А. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК чрез особения й представител. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди през процесния период по отношение на процесния имот, поради което счита, че не притежава качеството „потребител 3 на топлинна енергия за стопански нужди“. Твърди, че Общите условия на ищеца не я обвързват, тъй като не е доказано, че са публикувани в един централен и един местен ежедневник. Поддържа, че не е доказано, че през процесния период до процесния имот е била доставяна топлинна енергия за стопански нужди в твърдяния обем, както и че е била извършвана услугата „дялово разпределение“. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва да е изпаднала в забава в погасяването на процесните суми, тъй като ищецът не й е отправял покана за плащане. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не е изразява становище по исковете.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. Решението в обжалваната част е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:

Спорен във въззивното производство е въпросът дали въззивницата е имала качеството „потребител на топлинна енергия за стопански нужди“ през процесния период по отношение на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София е посочено, че продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна 4 енергия за стопански нужди в гр. София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на Общите условия.

В чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Общите условия е посочено кой може да бъде купувач – физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който: извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване; е на издръжка на държавния или общински бюджет; използва топлинната енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 121, том I, рег. № 1232, дело № 50/09 г., се установява, че въззивницата – ответница в първоинстанционното производство се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот, представляващ офис № 3, находящ се в гр.

София, ул. „*******.

Не се спори между страните, че процесният недвижим имот, представляващ офис, се е ползвал за небитови /стопански/ нужди.

На следващо място, от представения като доказателство по делото и неоспорен от страните договор № 32121/******* от 06.12.2016 г., сключен при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребителите в гр. София по чл. 149, ал. 1, т.

3 ЗЕ, между „Топлофикация София“ ЕАД, като продавач, и Х. И. А., като купувач, се установява, че продавачът се е задължил да продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода на купувача на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ул. „*******, офис № 3, а купувачът да я заплаща по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ ред.

В случая, в процесния договор от 06.12.2016 г. не е посочен срок, за който същият се сключва, поради което на основание чл. 6, ал. 1 от ОУ следва да се приеме, че е сключен за срок от 5 години, считано от датата на сключването му /06.12.2021 г./, както и че е бил действащ през процесния период.

Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на въззивницата, че по делото не е доказано наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди през процесния период.

5

На следващо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователни и доводите на въззивницата, че по делото не е доказан обема на доставената топлинна енергия през процесния период до имота.

От неоспореното от страните заключение на съдебно – техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че през процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление на имота, за БГВ и за сградна инсталация, както и че топлинната енергия е определена и отчетена на базата на „служебен отчет“ поради неосигурен достъп. Установява се, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от м. 07.2019 г. до м. 05.2020 г. възлиза на сумата от 1653,85 лв.

От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че след приспадане на извършените плащания за м.

07 – 12.2019 г. и за м. 01 – 03.2019 г., остава дължима главница за топлинна енергия в размер на 909,33 лв.

Предвид изложеното по – горе, искът за главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г. следва да се уважи до размера на сумата от 909,33 лв. В частта, в която искът е отхвърлен, решението е влязло в сила като необжалвано.

По делото не се спори между страните, че през процесния период услугата „дялово разпределение“ е била извършвана от третото лице – помагач. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че стойността на възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. 06.2019 г. до м. 10.2020 г. възлиза на сумата от 8,95 лв., както и че няма данни същата да е погасена чрез плащане.