Решение № 1494 от 23.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1967/2023
- Вид
- Решение № 1494
- Подписан
- 23.03.2023
- В сила
- 23.03.2023
- Състав
- Любомир Василев, Темислав Малинов Димитров, Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.411 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1494 гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100501967 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1967/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. и З.“ АД гр.София ЕИК **** срещу решение №10355 от 23.09.2022 г по гр.д.№52393/21 г на СРС , 119 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 5376,53 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско “ срещу застраховател по „ГО“ за част от заплатено застрахователно обезщетение за вреди по л.а.
„Ауди Q8“ с рег.№**** от ПТП на 24.10.2019 г в гр.Пазарджик на ул.Цар И. Шишман по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат “ с рег.№РА **** КН , ведно със законната лихва от 08.09.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 684,01 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 07.06.2020 г – 07.09.2021 г и сумата от 1308,21 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , защото искът е недоказан . Налице е съпричиняване от водача на л.а.„Ауди Q8“ с рег.№**** , защото той е намалил внезапно и рязко скоростта си на движение . САТЕ не дава ясно заключение защо е увреден електронния теглич , като вещото лице се е водило само от исковата молба , а не по показанията на св.П. , според които е възможно тегличът да е увреден и преди това . Има съществени противоречия между двустранния констативен протокол и свидетелските показания на П. .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Не е доказано за ПТП да е виновен водачът на л.а.„Ауди Q8“ с рег.№**** или същият да е съпричинил щетите , а изцяло виновен е водачът на л.а. „Фолксваген Пасат “ с рег.№РА **** КН . Последният е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.23 ал.1 ЗДвП като се е движил със скорост и дистанция , които не са му дали възможност да спре зад спиращия пред него л.а.
„Ауди Q8“ с рег.№**** . Липсват противоречия между двустранния констативен протокол и свидетелските показания на П. . САТЕ е установила размера на щетите , в които се включва и увредения теглич . Без значение е дали веднага след ПТП водачите са установили дали тегличът е увреден – това е установено след обстойна проверка на автомобила в съответния сервиз .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС няма данни да е връчено на въззивника , поради което жалбата от 07.10.2022 г /по пощата/ трябва да се счита за подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че не е спорно между страните , че същите са съответно застраховател по „Каско“ и застраховател по „ГО“ на собственика на увредения автомобил и на виновния водач . Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по „Каско“ , но ответникът е възстановил само част от него . ПТП е настъпило поради неправомерното поведение на водача на л.а. „Фолксваген Пасат “ с рег.№РА **** КН , който е нарушил чл.23 ал.1 ЗДвП , не е спазил необходимата дистанция до спиращия пред него л.а.„Ауди Q8“ с рег.№**** и го ударил . Исковете са доказани с представените писмени доказателства , САТЕ и показанията на св.И. П. .Не е доказано съпричиняване от водача на л.а.„Ауди Q8“ , защото той е бил длъжен да спре поради внезапно навлязъл в лентата му учебен автомобил , а водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ не е спазил необходимата дистанция и не е избрал скорост , която да му позволи да избегне ПТП .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите застраховател по „Каско“ има правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения ;
2 настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач .
В случая ищецът е застраховател по „Каско“ и е представил доказателства за настъпването на процесното ПТП – констативен протокол за ПТП и САТЕ . Разпитан е като свидетел и виновния водач И. П. . Ищецът е заплатил процесната сума , а съгласно САТЕ щетите по увредения автомобил по средни пазарни цени са в размер на 6752,21 лева . Следва да се отбележи , че ответникът е заплатил част от дължимото обезщетение на ищеца , с което извънсъдебно е признал , че виновен е основно водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ и какъв е механизмът на ПТП .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за съпричиняване от водача на л.а.„Ауди Q8“ с рег.№**** . Същият е бил длъжен да спре внезапно , за да избегне ПТП с учебен автомобил пред него , който е предприел неправомерна маневра . Водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ е нарушил чл.23 ал.1 ЗДвП и чл.20 ал.2 ЗДвП като не е спазил необходимата дистанция и не е избрал скорост , която да му позволи да избегне процесното ПТП . Липсват противоречия между двустранния констативен протокол и показанията на св.И. П..
Без значение е дали веднага след ПТП водачите са установили дали тегличът е увреден – това е установено след обстойна проверка на автомобила в съответния сервиз . Няма доказателства тегличът да е бил увреден при предходно ПТП . От друга страна в о.с.з на 15.06.2022 г вещото лице Й.Й. е посочило , че увреждането на електронния теглич е често срещано при подобни ПТП , което налага неговата подмяна с нов .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 1092 лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10355 от 23.09.2022 г по гр.д.№52393/21 г на СРС , 119 състав ; в частта , с което „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. и З.“ АД гр.София ЕИК **** е осъдено да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 5376,53 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско “ срещу застраховател по „ГО“ за част от заплатено застрахователно обезщетение за вреди по л.а.„Ауди Q8“ с рег.№**** от ПТП на 24.10.2019 г в гр.Пазарджик на ул.Цар И. Шишман по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат “ с рег.№РА **** КН , ведно със законната лихва от 08.09.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 684,01 лева лихви за 3 забава върху посочената главница за периода 07.06.2020 г – 07.09.2021 г и сумата от 1308,21 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. и З.“ АД гр.София ЕИК **** да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 1092 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4