Решение № 1621 от 06.04.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 191/2026
- Вид
- Решение № 1621
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- Ева Пелова, Георги Петров, Светлозара Стойнова
Други актове по делото
- Определение № 813 от 24.02.2026 · Ева Пелова
Цитирани разпоредби
- чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.178ж ал.1, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.348, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1621
Пазарджик, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в закрито заседание в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
Членове:
ЕВА ПЕЛОВА
СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА
Като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА канд № 20267150700191 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И. В. К. от гр. София, чрез адв. Л. Л., срещу Решение № 18/12.01.2026 г., постановено по АНД № 1333/2025 г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление № 25-1006-001511 от 31.07.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – гр. Пазарджик, сектор Пътна полиция, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.178ж ал.1, предл.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като е била възприета погрешна правна квалификация. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касатора – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба - началник група в ОДМВР – гр. Пазарджик, сектор Пътна полиция, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила писмена защита с вх. № 1943/02.03.2026 г. от ст. инспектор П., чрез гл. юрк. П., в която се изразява становище по касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на св. В. И. и обясненията на касационния жалбоподател, ведно с писмените доказателства, представени с наказателното постановление.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.
Установена е следната фактическа обстановка:
На 05.06.2025г. около 13.11ч. на 05.06.2025 г., в 13,11 часа, на Автомагистрала „Тракия“, от км 63, в посока гр. София, касаторът управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ, рег. № [рег. номер], като предприел движение в лентата за принудително спиране. След като К. навлязъл в лентата за принудително спиране, бил забелязан от дежурен автопатрул в състав св. И. и неин колега, които му дали указания да отбие в първата пресечка на около 3 км., водеща до бензиностанция „Круиз“. Св. И. попитала касатора дали има основателна причина да се движи в аварийната лента, на което той отговорил отрицателно. Последният обяснил на полицейските служители, че причината за движение в аварийната лента е обстоятелството, че бързал за среща с ресторантьор на бензиностанцията.
Нарушението е описано като - на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Акта е връчен на адресата на 05.06.2025 г. В срока на възраженията по АУАН касаторът е изложил, че по време на управлението получил внезапно влошаване на здравословното му моментно състояние, прилошало му, получил сърцебиене и му причерняло. По тази причина, след като подал светлинен показател за движение в дясно, навлязъл в лентата за аварийно спиране, където продължил да управлява МПС.
Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от административнонаказващия орган, който на основание чл. 178ж, ал. 1, предложение първо от ЗДвП наложил на касатора административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца.
При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Настоящия съдебен състав намира, че от показанията на св. И. (подкрепени изцяло от депозираните по делото писмени доказателства – констатациите на акта за установяване на административно нарушение), се установява по безспорен и категоричен начин описаната в акта, респ. наказателното постановление фактическа обстановка. Посредством тези доказателствени източници настоящия съдебен състав е на мнение, че е изяснен изцяло механизма на допускане на процесното нарушение. В наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са описани фактическите положения, при които е извършено нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Също така в наказателното постановление са посочени идентични с вписаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателя се защитава и изразява несъгласие, посредством депозираната от него жалба, послужила за образуване на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице противоречия в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и посочената правна квалификация заедно и поотделно.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказатено постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Правилно, и в съответствие с доказателствата по делото, както актосъставителя, така и АНО са приели, че е налице неспазване задълженията по чл. 58, т.3 от ЗДвП, който към датата на извършеното нарушение забранява движението или спирането в лентата за принудително спиране на автомагистралата, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Такива, изключващи съставомерността на повдигнатото административно-наказателно обвинение не са констатирани по време на проверката. Видно от събраните по делото гласни доказателствени източници, а именно от показанието на съставителя на акта е, че в момента на проверката, състоянието на жалбоподателя не е издавало здравословен проблем. Напротив, на паркинга на бензиностанцията св. И. изрично е попитала жалбоподателя дали е имал основателна причина да се движи в аварийната лента, на което той отговорил отрицателно.
Относно представените в хода на производството епикризи от 2018 г. и 2019 г., решаващия съд е констатирал, че видно от същите, жалбоподателят е прекарал инфаркт. Въззивният съд е приел, че ако жалбоподателят се е почувствал зле по време на управление на МПС, то неминуемо би го споделил на св. И., а и би имал съответни външни признаци. К. посочил, че такива действия не са предприети, тъй като не е искал да занимава полицаите със себе си. В тази насока правилно съдът е определил тези обяснения като житейски неприемливи, дадени с цел избягване от следващата се административнонаказателна отговорност.
В хода на административнонаказателното производство нарушителят дал обяснения пред административнонаказващия орган, в които посочил, че имал среща с ресторантьор, комуто трябва да докара дърва. Впоследствие, в съдебната фаза на производството, същият излага различни обстоятелства, а именно, че по време на управление на МПС получил внезапно влошаване на здравословното му моментно състояние, прилошало му, получил сърцебиене и му причерняло. Следва да се посочи, че настъпилата промяна в защитната позиция не е подкрепена с доказателства, които да обосноват различна фактическа версия. Липсват и убедителни причини, които да оправдаят несъответствието между първоначално дадените и впоследствие поддържаните твърдения. В случая съдът намира, че обясненията, дадени пред административнонаказващия орган, са по-достоверни, доколкото същите са направени непосредствено след установяване на нарушението и преди формирането на цялостна защитна позиция, като същите се подкрепят и от останалите събрани доказателства. За разлика от тях, обясненията, дадени в съдебната фаза, съдът възприема като защитна теза, насочена към избягване на административно-наказателна отговорност, поради което не им дава вяра.
Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.
Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.
Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря.
При изяснена от обективна и субективна страна фактическа обстановка, правилно е установено наличието на извършено нарушение по чл.178ж, ал.1, пр.1-во от ЗДвП, законосъобразно санкционирано на същото основание, която административна санкция е в абсолютно оределен от закона размер, поради което не подлежи на ревизиране и коригиране.
С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, И. К. следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 66,47 евро, равняващи се на 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/12.01.2026г., постановено по АНД № 1333/2025г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА И. В. К. да заплати на ОДМВР – гр. Пазарджик сумата от 66,47 евро, равняващи се на 130 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: