Решение № 55 от 11.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря П. Хр. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110204495 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Елитис Мегастор“ ЕООД ЕИК 204360179, със седалище в гр.Варна, подадена чрез адв. Н. К. от АК Велико Търново, против НП № 03-012793 от 16.06.2020год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ТД е б и л о наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 250л в . на основание чл. 415в, ал.1 от КТ с оглед нарушаване разпоредбите на чл. 261 вр. и чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В жалбата се твърди, че НП било издадено при допуснати нарушения на процес. правила и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че в същото била сгрешена правната квалификация, което обуславяло неговата незаконосъобразност. Отправя се искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание, за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

1

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Във връзка с постъпили жалби в Дирекция „ИТ“ Варна от работници на въззивното дружество, в това число и жалба от св. Ц. С. постъпила в Д „ИТ“ Варна на 09.03.2020год., св. М. – Ж. извършила проверка на същото в качеството му на работодател.

В хода на проверката от представените от страна на въззивното дружество документи и писмени обяснения от управителя на същото св. М.Ж. установила, че през месец януари 2020год. Ц. С. на длъжност ревизор била положила нощен труд в размер на 31 часа като допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд не й било изплатено в срок.

За това нарушение на 23.04.2020год. св. М.-Ж. съставила срещу въззивното дружество АУАН № 03-012793 в който посочила, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 261 от КТ и чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В акта от фактическа страна било посочено, че „Елитис Мегастор“ ЕООД в качеството на работодател не е изплатило в срок допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд на Ц. Й. С. с ЕГН *** на длъжност „ревизор“, полагаща труд по трудов договор № 1084/29.08.2018год., положила 31часа нощен труд през месец януари 2020год., съгласно писмени обяснения от 01.04.2020год. Посочено било също така, че нарушението е извършено на 04.03.20250год. в гр.варна, ул. „Н. Симов“ №3, към която ден е следвало да бъде изплатено допълнителното възнаграждение за нощен труд.

Актът бил надлежно предявен и връчен на нарочно упълномощено от представляващия въззивното дружество лице – Д. Ф., която го подписала вписвайки в него че оспорва нарушението.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу акта не постъпило и на 16.06.2020год. въз основа на него АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. 261 от КТ и чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и на основание чл. 415в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 250лв. приемайки, че от нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали М. М.Ж. – актосъставител и Ц. С. - лицето посочено в НП за което се сочи, че не му било изплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец януари 2020год..

Св. М.-Ж. в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка. Сочи, че от писмени обяснения на работодателя била установила, че лицето Ц. С. било полагало нощен труд – 31 часа през месец 2 януари 2020год., както и че допълнителното възнаграждение за нощен труд за този месец не й било изплатено в срок. Заявява, че това допълнително възнаграждение било начислено през месец февруари, както и че съобразно трудовия договор заплата се плащала до края на следващия месец.

В показанията си пред съда св. С. заявява, че е работила във въззивното дружество от 2018год. до 06.03.2020год. като ревизор. Сочи, че заплатата си получавала между 25-то и 30-то число на следващия месец, както и че работела предимно нощно време и не е получавала допълнително възнаграждение за нощен труд. Заявява, че е извършвала ревизии през месец януари 2020год. и не и е било изплатено допълнително възнаграждение за нощен труд изплатено и било само основното възнаграждение по трудовия договор. Заявява, че получавала заплатата си по банков път.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед за компетентност на АНО, Трудов договор № 1084/29.08.2018год. сключен между въззивното дружество като работодател и Ц. Й. С. като работник; фиш за заплата за месец февруари 2020год.; писмени обяснения от „Елитис Мегастор“ ЕООД от 01.04.2020год.; писмени обяснения от управителя на „Елитис Мегастор“ ЕООД от ведомост за заплати за месец януари 2020год.; справка за изплатен аванс за м. януари 2020год.; справка за превени заплати по банков път справка за извършвани ревизии през месец януари 2020год.; справка за платени аванси за месец февруари 2020год.; ведомост за заплати за месец февруари 2020год. и 3бр. пълномощни, както и покана за явяване с оглед съставяне на АУАН.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети и представени от страна на въззиваемата страна сигнал жалба изходящ от Ц. С. вх. № 20020916/09.03.2020год. на Д „ИТ“ Варна и приложени към него ТД № 1084/29.08.2018год., предизвестие от Ц. Й. С., фиш за заплата за месец януари 2020год. и обяснения.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които съдът кредитира изцяло с доверие.

При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в акта и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна – посочено е конкретно лице – работник на въззивника, посочено е че това лице е полагало нощен труд през месец януари 2020год., както и това че не му е било изплатено в срок допълнително възнаграждение за този положен нощен труд. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В 3

АУАН и НП са посочени (изброени) и доказателствата в подкрепа на адм.наказателното обвинение. Допуснати в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивника е наложено наказание за това, че не бил изплатил в срок на св. Ц. С. допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец януари 2020год. което било в нарушение на чл. 261 от КТ и чл. 128, т.2 от КТ вр; чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съгласно чл. 261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не помалко от размерите, определени от Министерския съвет.

Съгласно чл. 8 от цитираната по-горе наредба, в редакцията към месец януари 2020год., за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00ч. и 6:00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.

Съгласно чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;

По делото не е спорно, а и по категоричен начин от събраните в хода на съдебното заседание писмени и гласни доказателства (показанията на св. С., ТД № 1084/29.08.2018год., писмени обяснения от управителя на въззивното дружество, фишове за заплати, ведомости за заплати, справки за изплатени аванси) се установява, че към месец януари 2020год. св. С. се е намирала в трудови правоотношения с въззивното дружество (неин работодател) и е полагала нощен труд през този месец. Последното явства както от показанията св. С., така и от приложените към преписката писмени обяснения от управителя на въззивното дружество. По категоричен начин от същите доказателства се установява и това, че за положения през месец януари 2020год. нощен труд на св. С. не е било изплатено допълнително трудово възнаграждение съобразно чл.8 от Наредбата, в уговорения в трудовия договор срок за изплащане на заплатата. В уговорения срок за изплащане на заплатата на същата е била изплатена само основната заплата. Горното представлява нарушение на чл. 261 вр. чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 8 от Наредбата посочена по-горе и в тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за неправилна квалификация на нарушението.

Според настоящия съд обаче въпреки горното НП се явява издадено в нарушение на материалния закон поради обективна несъставомерност с оглед посочената в него дата на извършване на нарушението – 04.03.2020год.

Със сключения между въззивното дружество като работодател и св. С.

4 като работник ТД страните са се договорили и работодателят е поел задължение (т.ІІ, т.1 от ТД) да заплаща трудовото възнаграждение ежемесечно, до края на месеца следващ месеца за който се отнася възнаграждението.

Според чл.3 от Наредбата за организацията и структурата работната заплата брутната работна заплата се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда и допълнителните трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор индивидуалния ТД и т.н. С други думи допълнителното възнаграждение част от брутното такова и следва да бъде начислено, съответно изплатено заедно с основната заплата за съответния месец.

В конкретния случая съобразно договорения в ТД срок за изплащане на трудовото възнаграждение заплатата на св. С. за месец януари 2020, в това число с допълнителното възнаграждение за нощен труд, е следва да бъде изплатена в срок до 29.02.2020год., съответно нарушението е било извършено на 01.03.2020год., а не на 04.03.2020год., както е посочено в НП. И това е така защото нарушението е формално, на просто извършване и съобразно константната съдебна практика винаги е довършено в деня следващ този в който изтича срока. Следва да се отбележи още, че сроковете уговорени изплащане на заплати не са процесуални срокове и няма никакво значение дали срока изтича в работен или не работен ден. Действително общия принцип залегнал в КТ е заплатата да се плаща на място в предприятието, което предполага работника да окаже съдействие да отиде и да си получи заплата на съответния ден. Не така стоят нещата обаче когато заплатата се превежда по банков път. В тези случаи такова съдействие от работника не се изисква, съответно заплатата следва да бъде начислена и заплатена най-късно на фиксираната (уговорена) дата за плащане. В случая от доказателствата приложени към АНП и показанията на св. С., а и от тези на актосъставителката се установява, че С. е получавала заплатата си по банков път, което означава, че начисляването и плащането на заплатата й за месец януари 2020год е следвало да бъде извършено най-късно на 29.02.2020год.

Разпечатката съдържа 37 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1258c0ba-7fe3-4836-a1e4-b441d6b3c21e