Определение № 3347 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3347 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110118854 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпила е молба по чл.248 ГПК с вх. № 386914/25.11.2025 г. от ответниците по насрещния иск Б. Я. и А. Я., с която молят да се допълни Определение № 47699/18.11.2025 г. по гр. д. № 18854/2025 г. по описа на СРС, в частта за разноските на ответника по насрещния иск.

В молбата са изложени твърдения, че съдът е прекратил делото по насрещния иск, но не е присъдил разноски по отношение на ответника по насрещния иск (НИ). Моли да се присъдят.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът подава отговор. Моли съдът да не присъжда разноски, защото няма представени доказателства за тяхното реално извършване. На ищеца не били връчване такива доказателства. Твърди, че ответникът, който е предявил недопустим иск, не следва да понася отговорността за разноски, защото не е извършена проверка по чл.130 ГПК.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Твърди, че следва да се признаят само разноски по изготвяне на отговор на насрещния иск.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

1

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя има право да иска изменение на акта в частта му за разноските.

За изменение на решението в частта за своите разноски, страната е следвало да представи списък по чл.80 ГПК. Ответниците по НИ представят списък с разноски преди в срока по чл.131 ГПК по НИ (л.221 от делото).

Определението е връчено на страната на 25-26.11.2025 г. ( л. 231-232 от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 03.12.2025 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 25.11.2025 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

Определението е влязло в законна сила на 06.12.2025 г. (л.228 от делото).

Определението, с което не е приет за съвместно разграждане насрещния иск е поправено с Определение № 49952/04.12.2025 г. Определението по чл.247 ГПК е влязло в законна сила на 30.12.2025 г. (л.234 от делото).

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ответниците по НИ претендират разноски за адвокат, с оглед представителството по чл.131 ГПК по насрещния иск. Представят доказателства за това (л.221 от делото) – адвокатски хонорар по насрещния иск.

Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3-4 ГПК при прекратяване на производството, страната има право на разноски. В процесния случай ответниците по НИ са направили разноски по подаването на отговор по НИ. Производството по делото в тази част е прекратено, поради недопустимост на иска. Ето защо ответниците по НИ имат право на разноски.

Не е основателно възражението на ответника по НИ, че не са представи доказателства за извършения разход. Такива доказателства по делото се намират и то на л.221 от делото. В производството по чл.131 ГПК съдът няма задължение да връчва договора за правна помощ и платежните по него.

Страната следва да прояви активност да се запознае с делото – на хартия или електронно. Съдът няма задължение да връчва книжа, които не са описани в закона или не подлежат на обжалване, съгласно чл.7, ал.2 ГПК.

2

Не е основателно възражението на ответника по НИ, че не следва да му се присъждат разноски, защото е подал недопустима ИМ. Това дали молбата и НИ са недопустими съдът взема предвид на всеки етап от делото, тъй като съдът следи служебно за допустимостта на производството. Без значение дали е след съдебно дирене, след устни състезания, в срока по чл.235 ГПК, преди чл.131 ГПК или на друг етап. Освен това, ищецът по НИ не може да се ползва от собственото си незнание и да се освободи от отговорността за разноски, само защото е подал недопустим иск. Следва да се отчете, че ищецът по НИ е търговско дружество и се защитава от професионален адвокат, поради което следва да знае кое е допустимо и кое не. Освен това възражението за недопустимост е направено от ответника по НИ в срока по чл.131 ГПК. Ето защо след като съдът следи служебно на всеки етап за допустимостта, то това не освобождава от отговорност за разноски ищеца, който е предявил недопустим иск.

Възражението по чл.78, ал.5 ГПК е частично основателно. На първо място делото е сложно от фактическа и правна страна, но следва да се отчете факта, че договореното възнаграждение е за процесуално представителство по насрещен иск. При защитаван материален интерес от 37005.08 евро, възнаграждението на адвокат на свободния пазар на адвокати е около 3610 евро. Именно толкова претендират ответниците по НИ. Ето защо възнаграждението не е прекомерно.

С оглед факта, че производството е прекратено по НИ, с влязло в сила определение, следва да се присъди възнаграждение само за изготвяне на отговор по НИ, но не и за процесуално представителство. Съдът приема, че справедливият размер за отговора на искова молба, в случая НИ, без процесуално представителство, е 3/4 от претендираното възнаграждение.

При това положение ответниците по НИ, ищци по главния иск имат право на разноски за адвокат в размер на 2707.80 лева, което е 1384.48 евро.

Ето защо разноските за адвокат на ответниците по НИ следва да бъдат признати изцяло в размер на 1384.48 евро.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 1384.48 евро., представляващи разноски по гр. д. № 18854/2025 г. по описа на СРС, по предявения насрещен иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

По разноските

3

В това производство разноски не се дължат.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 47699/18.11.2025 г. по гр. д. № 18854/2025 г. по описа на СРС, поправено по реда на чл.247 ГПК с Определение № 49952/04.12.2025 г., в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, в следния смисъл:

ОСЪЖДА Д*" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С* да заплати на Б. М. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „* и А.

А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „* сумата в размер на 1384.48 евро (хиляда триста осемдесет и четири евро и четиридесет и осем евро цента), представляващи разноски по предявения насрещен иск, за който производството е прекратено по гр. д. № 18854/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал. 4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248, ал.3 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове и при постъпване на книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4