Решение № 280 от 21.09.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Добрич, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря ИлиЯ. Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200618 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „НАСТО-ПЕТ” ЕООД, ЕИК 124642110, със седалище и адрес на управление: ***** представлявано от управителя С. П.

П., чрез адвокат Я. М. П. от Адвокатска колегия - Добрич, срещу наказателно постановление № 08-2300063/63 от 05.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „НАСТОПЕТ” ЕООД, ЕИК 124642110, със седалище и адрес на управление: ***** в качеството на работодател, за нарушение по чл. 1 28, т. 2 от Кодекса на труд, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 (триста) лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и 1 законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице (ЮЛ), документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта представляващият търговеца не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 128, ал. 2 от Кодекса на труда. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 128, ал. 2 от КТ. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 128, ал. 2 от КТ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Според настоящия съдебен състав съставеният АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за 2 ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговското дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 128, ал. 2 от КТ, като правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно постановление.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочените като нарушени материалноправни норми.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление, респективно нарушение има 3 незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Т.е., разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК прокламира принципа „non bis in idem” („не втори път за същото”).

Законодателно с този текст е преклудирана възможността срещу едно лице да се води производство за едно и също престъпление, респективно нарушение при две обобщени хипотези, а именно наличие на влязла в сила присъда или акт, с който производството е било прекратено.

Забраната „не втори път за същото” по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК изисква влязлата в сила присъда или акт да е тъкмо за „същото престъпление”, съответно за „същото нарушение”. Това изискване не предизвиква никакъв спор, че се отнася само до фактите на престъплението (нарушението), а не и до тяхната правна квалификация, т.е., за преценката дали се касае до „същото” престъпление (нарушение) е от значение само фактическото съдържание на деянието, а не неговата правна квалификация.

Както вече бе посочено, отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на квалификацията му като „престъпление” или „административно нарушение.” В настоящия случай, с обжалваното наказателно постановление, на „Насто-Пет” ЕООД е наложена имуществена санкция за това, че в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си да изплати трудовото възнаграждение за месец февруари 2023 г. в размер на 605,27 лева на А.А.И., ЕГН **********, което е следвало да бъде платено не по-късно от 25.03.2023 г. – нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Т.е., на жалбоподателя е вменено като нарушение неизплащане на трудово възнаграждение, а не нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, покриващо признаците на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, която норма, освен санкционна, съдържа и състав на нарушение.

Или, при така извършения анализ се установява, че липсва тъждество между двете деяния. Т.е., касае се за две различни деяния, подлежащи на отделно санкциониране, при положение, че работодателят не беше изплатил 4 трудовото възнаграждение на работника в дадения с предписанието срок.

Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че извършените действия от наказващия орган при постановяване на обжалваното наказателно постановление били незаконосъобразни и неправилни.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 21.03.2023 г., в 14:30 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич – свидетелите К. Г. С. и А. Ю. И., извършили проверка във ферма за отглеждане на патици, намираща се в ****, извън регулация 7, стопанисвана от „Насто - Пет“ ЕООД, ЕИК 124642110, със седалище и адрес на управление: ***.

С призовка били изискани ведомости за работни заплати. На 31.03.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, управителят на дружеството представил ведомост за работни заплати за м. февруари 2023 г. От прегледа на ведомостта се установило, че „Насто - Пет“ ЕООД, в качеството на работодател е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение за месец февруари 2023 г. в размер на 605,27 лева на А.А.И., ЕГН **********, на длъжност „машинен оператор обработване на месо“, което е следвало да бъде платено не по-късно от 25.03.2023 г., съгласно чл. 4 от Вътрешните правила за работна заплата на дружеството, като нарушението било отстранено в хода проверката. Видно от приложения по делото разходен касов ордер, възнаграждението за месец февруари 2023 г. в размер на 605,27 лева е била изплатено на А.А.И. на 10.04.2023 г.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Насто - Пет“ ЕООД, ЕИК 124642110, в качеството си на работодател, е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение за месец февруари 2023 г. в размер на 605,27 лева на А.А.И., ЕГН **********, на 5 длъжност „машинен оператор обработване на месо“, което е следвало да бъде платено не по-късно от 25.03.2023 г.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 21.03.2023 г., установено е на 31.03.2023 г. и е доказано от данните, обективирани в призовка от 21.03.2023 г., протокол за извършена проверка с изх. № ПР2310553/06.04.2023 г., ведомост за работни заплати за м. февруари 2023 г., присъствена форма за м. февруари 2023 г., копие на трудов договор на А.И., споразумение към трудов договор на А.И., Вътрешни правила за работна заплата, разходен касов ордер от 10.04.2023 г.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите К. Г. С. и А. Ю. И., чийто показания са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Няма основание да не се дава вяра на свидетелите К. Г. С. и А. Ю. И., нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели К. Г. С. и А. Ю. И., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – призовка от 21.03.2023 г., протокол за извършена проверка с изх. № ПР2310553/06.04.2023 г., ведомост за работни заплати за м. февруари 2023 г., присъствена форма за м. февруари 2023 г., копие на трудов договор на А.И., споразумение към трудов договор на А.И., Вътрешни правила за работна заплата, разходен касов ордер от 10.04.2023 г.