Акт от 05.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4091 гр. София, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЕТЯ Д. П.ВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. П.ВА Административно наказателно дело № 20261110212854 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря А.Кованова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12854 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. В. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26 – 4332 – 006490/25.06.2026г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел, , Пътна Полиция"- СДВР, с което на П. В. В., ЕГН-********** е наложено административно наказание- „Глоба“ в размер на по 51,13 евро /100 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, на основание чл.

183, ал.4, т. 7 от ЗДП.

Жалбоподателят-редовно призован, не се явява, не ползва процесуален представител. В жалбата са изложени аргументи за неосъществен състав на нарушение и неправилно налагане на адм.наказание.

Въззиваемата страна-редовно призована, не изпраща представител.

В писмени бележки от упълномощен гл. юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение като потвърди наказателното постановление.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

При извършена служебна проверка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На *** г., около 03: 16ч., в гр. София, по ул.“Св. Георги Софийски“ с посока на движение от бул.“Прага“ към ул.“Константин Иричек“ жалбоподателят П. В. управлявал лек автомобил „Киа Оптима“ с рег. № ***, собственост на Д. С., без да ползва обезопасителен колан по време на движението, с какъвто бил оборудван автомобилът. Младши автоконтрольор на ОПП-СДВР- акт. В. З. и колегата му св. К.Д., които се намирали на мястото и възприели движението на лекия автомобил, спрели водачът за проверка.

На място бил съставен АУАН № 4925570/***г. на ж-ля П. В. за нарушение на чл.

137а, ал.1 от ЗДП. Актът бил връчен на лично на жалбоподателя и подписан от него с възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на акт.хВ. З.; Справка картон на водач; Заповед № 8121к-12547/12.09.2024г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и др.

НП е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи служител на длъжност "младши автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на нарушения на ЗДвП.

Видно от показанията на акт. В. З. е, че жалбоподателят П. В. е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан при наличието на такива в автомобила. Изложеното от него е последователно и непротиворечиво. Същият описва в детайли възприетото в малките часове на процесната дата-21.05.26г., движението на водача на лекия автомобил по булеварда, наличието на пътно осветление, липсата на предпазен колан, поставен от водача на автомобила, поради което съдът кридетира изцяло показанията му. По делото не са събрани доказателства, които да оборват изложеното от двамата свидетели, поради което съдът намери за доказано осъществяването на твърдяното нарушение.

При извършена служебна проверка по съставяне на АУАН и издаване на НП съдът не констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание. АУАН и издаденото НП съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставянето им са спазени давностните срокове по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Изложената в обстоятелствената част на акта и на НП фактическа обстановка е намерила съответната правна квалификация като е налице съответствие между отразените факти и правното им дефиниране. При анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че със своето поведение жалбоподателят П. В. е осъществил 2 вмененото му административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДП. От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се считат за извършено чрез действие. Несъмнено е, че жалбоподателят е „водач" на МПС по смисъла на & 6, т. 25 от ДР на ЗДП, като е управлявал МПС– лекия автомобил, бил е в движение и не е имал поставен обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано като същевременно не са налице данни за отпадането на наказуемостта и приложението на привилегирования състав по ал. 2.

От субективна страна нарушението е умишлено и е извършено при форма на вината пряк умисъл като водачът е съзнавал, че управлява МПС и притежава качеството на негов водач, като същевременно не е бил с поставен обезопасителен предпазен колан.

По отношение на наказанието съдът приема, че АНО е наложил правилно административното наказание на ж-ля П. В. В., прилагайки разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.

7 от ЗДП, която предвижда, че се наказва с наказание "глоба" в размер на 51,13 евро (100 лева) водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Последната предвижда абсолютен размер на наказанията, което не позволява да бъдат определени, нито в по-нисък, нито в по-висок размер, т. е. той е точно и строго определен от закона и не подлежи на преценка.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобазно и следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на СДВР да юрисконсултско възнаграждение в размер определен вчл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал. 5 от ЗАНН. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 66, 47 евро (130, 00 лева) до 97, 15 евро (190, 00 лева). Съобразявайки продължителността на производството и неговата сложност, съдът намира, че на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер на 66, 47 евро.

С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения и отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което е доказано по безспорен начин, с оглед на което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26 – 4332 –

006490/25.06.2026г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел, , Пътна Полиция"- СДВР, с което на П. В. В., ЕГН-********** е наложено административно наказание- „Глоба“ в размер на по 51,13 евро /100 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, на основание чл.

183, ал.4, т. 7 от ЗДП.

3

ОСЪЖДА жалбоподателя П. В. В., ЕГН-********** да заплати в полза на СДВР сумата от 66, 47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4