Решение № 76 от 05.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500039 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по въззивни жалби о т М. М. С., чрез пълномощника си адв. А. Ж. от САК срещу решение с номер по регистъра 143 от 18.09.2023 г. и мотивите към него, съдържащи се в Решение с № по ЕИСС 150 от 21.09.2023 г. по гр.д. № 738/2023 г. по описа на РС-Самоков и срещу решение № 192/08.12.2023 г., с което е допуснато тълкуване на постановеното по делото решение от 21.09.2023 г.

С решение № 150 /143/ от 21.09.2023 г. по гр.д. № 738/2023 г. по описа на РС-Самоков на М. М. С. ЕГН .......... на наложени следните мерки за защита срещу домашно насилие по молба на Б. В. Д. ЕГН **********, лично и като майка на малолетното си дете Д. М. С. ЕГН **********, а именно:

Задължава М. М. С. ЕГН .......... да се въздържа от извършване на 1 домашно насилие над Б. В. Д. ЕГН ********** и малолетното им дете Д. М. С. ЕГН **********;

ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5 ал. 1, т. 2 от ЗЗДН ответника М. М. С. ЕГН .......... от съвместно обитаваното жилище в град С., булевард "И." № .. за срок от осемнадесет месеца;

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на М. М. С. да приближава Б. В. Д. и малолетната им дъщеря Д. М. С. жилището им, където и да се намира това жилище, понастоящем в гр. С., кв. "С." бл. .., вх.., ет.., ап. ., местоработата на Б. В. Д., както и местата за социални контакти и отдих Б. В. Д. и малолетната им дъщеря Д. М. С. за срок от осемнадесет месеца;

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН местоживеенето на малолетното дете Д. М. С. да е при нейната майка Б. В. Д., за срок от осемнадесет месеца;

На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗДНН на М. М. С. е наложена глоба в размер на 500,00 лева и е осъден да заплати по сметка на РС държавна такса за производството в размер на 50, 00 лева.

Жалбоподателят излага, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага, че постановеното решение е нищожно, тъй като съдът саморъчно е добавил номер „143“ на решението, обявено в открито съдебно заседание на 18.09.2023 г. и отделно е постановено второ Решение с номер „150“ от 21.09.2023 г., което създава объркване и правна несигурност. При постановяване на решението не било обсъдено психологичното изследване на детето от психолог, което довело до постановяване на необоснован съдебен акт и мерки за защита в нарушение на закона. Излага, че съдът е кредитирал свидетелските показания на роднини на майката и отказал да кредитира показанията на неговия свидетел, от чиито показания се установявало, че детето не е било в стаята при спорещите роднини, когато се твърди, че е взел нож да си реже езика. Нелогично било и 2 липсвали доказателства как Б. Д. и майка й Л. Д. не са сигнализирали полицията, че изхвърлят вещите, че е сменен патрона на жилището, че дете можело да бъде хвърлено от Червения мост. Излага се, че представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е достатъчна да установи твърдяното домашно насилие срещу молителите, а в нея не било посочено, че ножът е бил пластмасов, за работа с пластелин.

Във въззивната жалба от М. С. срещу Решение № 192 от 08.12.2023 г. се излага, че решението е нищожно и недопустимо, постановено в нарушение на правилата на чл. 251 от ГПК, като не било направено тълкуване, а постановен нов допълнителен съдебен акт по съществото на спора под предлог, че изяснява предходно порочно необявено в съдебната система решение без номер и дата на обявяване. По същество моли да бъдат прогласени за нищожни и двете съдебни решения, евентуално обезсилени, съответно отменени изцяло като неправилни и незаконосъобразни.

В срока за депозиране на възражения по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозиран писмен отговор от молителката Б. В. Д., чрез адв. Е. М., с който изразява становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят М. М. С. се явява лично и се представлява от адв. Ж. като поддържа въззивните жалби. Ответниците по въззивна жалба Б.

В. Д. и Д. М. С., действаща чрез своята майка и законен представител, се представляват от адв. М. като оспорват въззивните жалби на М. С..

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадените въззивни жалби, съдържащите се в тях оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирана с правен интерес от обжалването страна, срещу подлежащ на оспорване 3 съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на Б.

В. Д. лично и в качеството й на майка и законен представител на Д. М.

С. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна заповед за защита против М. М. С.. Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издадена заповед за защита.

Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.

Според чл. 3, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице, от което има дете, както и от възходящ. Не е спорно, че Б. В. Д. и М. М. С. са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, а Д. М. С. е тяхно дете.

Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.

1, т. 1-8 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителите са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.

Към молбата за защита Б. В. Д. лично и като майка и законен представител на Д. М. С. е депозирала декларация по 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея и детето е бил извършен акт на 4 домашно насилие от М. М. С., с когото живяла на съпружески начала.

Изложено е, че на 19. 07. 2023 година ответникът М. М. С. се обадил по телефона на молителката Б. В. Д. и заявил, че повече не иска да живеят заедно и е решил да се изнесе от жилището. На следващата сутрин, ответникът М. С. отново й се обадил по телефона и казал, че е променил мнението си и не иска да си тръгва от жилището, а иска молителката Б. Д. да се изнесе от жилището и че ще изхвърли всичкия й багаж. Един час по-късно, ответникът М. С. донесъл и струпал пред вратата на жилището на майката на молителката чували и сакове с нейни дрехи.

Посочено е в декларацията, че на 21.07.2023г. вечерта детето на страните Д. си дошла от детския лагер и молителката отишла да я посрещне, като на паркинга до Туристическата градина чакал и ответникът М. С.. Докато чакали молителката и ответника, седнали в едно от заведенията наблизо и тогава Б. Д. разбрала, че за пореден път ответникът е променил мнението си. Вече не искал той да се изнася, не иска и молителката да се маха, а искал да са отново заедно. Б. Д. му заявила, че техният съвместен живот вече е приключил и повече няма да се върне при него. Когато детето Д. пристигнала с автобуса, вече била подготвена, че е настъпила промяна и молителката и тя ще останат в дома на баба й, но тъй като не била виждала с баща си доста време, молителката се съгласила да отидат с детето за малко до предишното им жилище - на ул. Искър 65, под предлог да ядат заедно диня. Отишли придружени от брата на молителката С. Д., защото, молителката се страхувала да остават насаме и на закрито сами с ответника М. С.. Твърди се в декларацията, че в апартамента дошли и родителите на ответника М. С., а той и пред тях продължил да вика на молителката, да я упреква за каквото се сети.

Когато казала на ответника, че повече не иска да й вика, той се вбесил още повече, взел един нож и казал „Ще си отрежа езика, за да не ти кажа повече и една дума“, показал езика си и направил 5 движения с ръката, с която държал ножа, като да си отреже език,а от което детето се изплашило страшно много, започнало да пищи и да плаче, майката на М. С. скочила и започнала да го дърпа и той се спрял. Успяли да си тръгнат от там, само благодарение на присъствието на родителите на ответника.

На 22.07.2023г. сутринта, ответникът М. С. отново пожелал да види детето Д. и да прекара известно време с нея. Ответникът М. С. дошъл до кв. С., чакал детето Д. пред блока и молителката я изпратила да се видят и двамата тръгнали нанякъде, но след няколко минути, ответникът й се обадил по телефона и й казал „Излез да ни видиш, на моста сме, ще скоча от моста, ако не се върнеш при мен. Ще се убием с детето! Ще скочим и двамата от моста. Ела тате, качи се на парапета!“. От тераса на апартамента, в който била молителката се виждал железния мост над река Искър, т.н. Червен мост и когато молителката излязла видяла ответника М. и Д., която била до него и той я слагал да стъпи на първото ниво на парапета на моста.

Молителката започнала да вика по телефона и да му се моли да спре и че ще направи всичко, което иска. Ответникът свалил детето и тръгнали нанякъде. Молителката Б. Д. твърди в декларацията, че изпаднала в шок и ужас, не знаела какво да направи, страхувала се да предприеме каквото и да било, защото не знаела на какво е способен ответникът и до къде може да стигне в заплахите си и дали ще посегне да нарани и детето им, особено като е под постоянно въздействие на наркотици.

От приетата справка за съдимост, издадена на 18.08.2023 г. от РС-Самоков, Бюро за съдимост е видно, че ответникът М. М. С. е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК, престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и др.

Прието е психологично изследване на детето Д. М. С., извършено от Е. М. М. – специалист клиничен психолог, според което детето е травмирано и объркано по повод родителите си. Посочено е, 6 че детето е натоварено с негативни преживявания на фона на разколебани емоции. Няма данни поведението и начина на живот на бащата да са опасни за здравето и живота на детето.

От писмо от „ЦПЗ-С.“ ЕООД изх. № 730/27.07.2023 г. се установява, че М. М. С. не е лекуван в лечебното заведение от 2013 г. до този момент.

Приетият по делото социален доклад от Д СП-Самоков се установява, че е установен родителски конфликт, във който е въвлечено детето, което е объркано от възникналите семейни проблеми. Детето се чувства най-добре в семейното жилище, в което доскоро са живеели заедно.

Свидетелката Л. Д. /майка на молителката/ посочва, че дъщеря й и ответника М. С. живеели на съпружески начала от 2011 г., но напоследък имали проблеми. Дъщеря й споделяла, че М. употребявал наркотици ежедневно, при което ставал раздразнителен, държал се грубо и пренебрежително с нея, обвинявал я, че има любовник. М. казал на дъщеря й, че трябва да се изнесе от общото им жилище и на другата сутрин стоварил чували с неин багаж – пред вратата на апартамента За случката на Червения мост, свидетелката разказва, че бащата взел детето и след пет минути се обадил по телефона на Б. като й казал, че ще скочи с детето от моста. Свидетелката и дъщеря й излезли веднага на балкона и видели детето, което било стъпило на парапета на моста. Б. започнала да му се моли, при което видели, че детето слязло и продължили с баща си по моста.