Решение № 17086 от 22.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17086 гр. София, 22.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110116694 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от Ж. Т. Р. срещу 118 СУ „А.Л.С.“ кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5800,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата в размер на 12200,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука на 27.04.2021 г.

Ищцата твърди, че през 2021г. работила в 118 СУ „А.Л.С.“ гр. София, по трудов договор като ст. учител по физическа култура и спорт. На 27.04.2021г. в 11:30 ч. при изпълнение на служебните си задължения в сградата на 118 СУ по стълбите между втория и третия етаж претърпяла злополука, състояща се в множествени счупвания на подбедрицата, закрито на десен крак (Фрактура на тибия и фибула декстра в дисталната част). Посочва, че злополуката е била определена като трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО с Разпореждане № 30503 от 17.05.2021г. на НОИ, териториално поделение гр. София. Твърди, че след злополуката е била откарана в УМБАЛ „С.А.“ гр. София, където е била приета за болнично лечение от 27.04.2021г. до 03.05.2021г. По време на лечението й 1 била извършена операция изразяваща се в „Отрито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“. След приключване на болничното й лечение същото продължило в домашни условия 22.12.2021г. Твърди, че на 19.07.2021г. се наложило да й бъде извършена втора операция, състояща се в „отстраняване от костта на имплантирани уреди - тибия и фибула“. Посочва, че след инцидента дълго време била нетрудоспособна, като през цялото лечение изпитвала болки, които по някога били непоносими и се налагало да й бъдат поставяни обезболяващи инжекции. Твърди, че имала трудности да се обслужва самостоятелно, поради което се налагало съпругът й и да си взима отпуск. Сочи, че сама заплатила всички импланти и консумативи които били нужни за нормалното й възстановяване, като не получила полагащите й се средства, представляващи разликата между изплатеното й обезщетение за болест и пълното й трудово възнаграждение. Сочи, че на 01.09.2022г. продала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като пенсията й била отпусната с Разпореждане № ********** от 10.10.2022г.

Твърди, че претърпените имуществени вреди се изразяват в заплатени консумативи за лечение и рехабилитация и разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и пълното трудово възнаграждение: 3345 лева заплатени за имплант, 162,64 лева заплатени медикаменти, 190 лева заплатени за мед. изделие protekt cat Walker, заплатени суми за лекарски прегледи, както и 2060 лева разлика между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и пълното трудово възнаграждение. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че ищцата е била негов служител през 2021 г., като била учител по физическо възпитание и спорт, както и че на 27.04.2021 г. същата е претърпяла трудова злополука. Твърди, че училището не е създало предпоставки за настъпването на инцидента. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, доколкото не е положила дължимата грижа при слизането по стълбите. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове или за намаляването на размера на присъденото обезщетение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно 2 и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че същите са били обвързани от трудово правоотношение, породено от трудов договор № 19/01.04.1991 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „ст. учител по физическа култура и спорт“.

По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства – протокол и декларация за трудова злополука и Разпореждане № 30503 от 17.05.2021 г., издадено от ТП на НОИ София-град, се установява, че на 27.04.2021 г. ищцата е претърпяла трудова злополука по време и по повод извършваната работа, при слизане по стълбите от трети към втори етаж, ищцата паднала, вследствие на което получила множество счупвания на подбедрицата, закрито на десен крак.

Представени са 2 броя епикризи, от които се установява следното.

Ищцата е била приета на 27.04.2021 г. в УМБАЛ „С.А.“ АД – София и на същата е извършено оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Ищцата е била изписана на 03.05.2021 г.

На 19.07.2021 г. ищцата отново е приета за оперативна намеса – отстраняване от костта на имплантирани уреди – тибия и фибула, като е изписана на 22.07.2021 г.

Представени са 5 бр. болнични листове, от които се установява, че ищцата е била в отпуск по болест в периода от 27.04.2021 г. до 30.08.2021 г. и от 24.10.2021 г. до 22.12.2021 г.

Представени са: фискален бон от 29.04.2021 г. за сумата от общо 162,64 лв. за закупени медикаменти – клиндамицин, детралекс, ендотелон, фраксипарин; фактура и фискален бон от 29.04.2021 г., издадени от УМБАЛ „С.А.“ АД – София за сумата от 3345,00 лв., дължима за медицинско изделие; фактура и фискален бон от 22.07.2021 г., издадени от УМБАЛ „С.А.“ АД – София за сумата от 17,40 лв., представляваща потребителска такса; фактура и фискален бон от 22.07.2021 г., издадени от УМБАЛ „С.А.“ АД – София за сумата от 190,00 лв. за protect. CAT Walker.

Представено е разпореждане от 10.10.2022 г. от ТП на НОИ София Град, с което е разпоредено на ищцата да се изплаща пенсия за осигурителен стаж и 3 възраст в размер на 467,00 лв., считано от 01.09.2022 г.

По делото е постъпило удостоверение № 21-00225861/07.04.2025 г., издадено от ТП на НОИ София-град, от което се установява, че за периода от 27.04.2021 г. до 22.12.2021 г. ищцата е получила обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 14716,08 лв.

От заключението на назначената по делото СМЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вследствие на трудовата злополука от 27.04.2021 г. ищцата получила травма на десния долен крайник, в областта на глезенната става и подбедрицата, довела до две закрити, разместени фрактури на външния и вътрешния глезен с коса фрактурна линия, и една закрита и разместена фрактура на тибията в долната трета със спираловидна фрактурна линия. Описаното представлявало тежко травматично увреждане целостта на костите, получено от индиректна травма на огъването и усукването на глезенната вилка при стъпване накриво на външния ръб на стъпалото и на голямопищялната кост (тибията). Посочените фрактури са наложили спешна хоспитализация и оперативното им наместване чрез импланти. В разглеждания случай възстановителният процес е продължил 8 месеца, което било нормално при ищцата с оглед пола и възрастта й. Не били налице медицински данни за усложнения. Към момента на личния преглед ищцата била възстановена до ниво работоспособност, придвижвала се самостоятелно без помощни средства, не е установен функционален дефицит в глезенната и колянната става. В проведеното на 15.04.2025 г. о. с. з. вещото лице е уточнило, че състоянието по време на злополука било тежко травматологично, защото в една сравнително малка анатомична област имало 3 фрактури – голяма пищялна кост и двата глезена.

Придвижването и самообслужването били затруднени, но не и невъзможни, доколкото ръцете и единият крайник били свободни, имало частична помощ от близки, но не е невъзможно обслужване на човек на легло. Ищцата била твърде закъсняла за операцията за изваждане на имплантите. Медицинските критерии били да бъдат отстранени след 1 година, а в случая били изминали 4 години и още били налице. Ако са били извадени, обективното състояние на глезените щяло да е по-добро отколкото с имплантите. Във връзка с лечението били имплантите – 3345 лв., потребителката такса – 17,40 лв., 190 лв. – за 4 ортеза за глезен, както и за медикаменти, съгласно фискален бон, приложен на л. 15 от делото.

От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че ищцата е получила дори поголям доход от обезщетенията за временната неработоспособност, отколкото би получила, ако беше продължила да работи, доколкото от обезщетения е получила сума в общ размер на 14716,08 лв., а от трудово възнаграждение би получила 13328,32 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Така предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ.

По предявения иск ищецът е следвало да докаже: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3. настъпване на вреда – имуществена, изразяваща се в разходи за лечение (за иска за обезщетение за имуществени вреди), и неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане (за иска за обезщетение за неимуществени вреди) и размера на вредата; 4. причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е било да докаже възражението си по чл. 201, ал.

2 КТ за проявена груба небрежност от страна на ищеца.

Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Отговорността на работодателя би отпаднала само при умишлено причиняване на вредата от работника или служителя.

5

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е била служител на ответника през 2021 г., като е била учител по физическо възпитание и спорт, както и че на 27.04.2021 г. същата е претърпяла трудова злополука, а и тези факти се установиха по категоричен начин от събраните по делото доказателства.

По делото е безспорно, че към момента на инцидента от 27.04.2021 г. между страните по делото е било налице трудово правоотношение, възникнало от посочения по-горе трудов договор, изменен с представените допълнителните споразумения към него, по силата на което ищецът е заемал длъжността „ст. учител по физическа култура и спорт““ при ответника работодател, както и че претърпяната от ищеца злополука е трудова.

Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

Установи се по безспорен начин от представената медицинска документация и от заключението на назначената по делото СМЕ, че вследствие на трудовата злополука ищецът е получил травматично увреждане – травма на десния долен крайник, в областта на глезенната става и подбедрицата, довела до две закрити, разместени фрактури на външния и вътрешния глезен с коса фрактурна линия, и една закрита и разместена фрактура на тибията в долната трета със спираловидна фрактурна линия.