Решение № 81 от 06.08.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81/06.08.2020

Град Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На девети юли

Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

Секретар:

Г. Ненчева

Прокурор:

Вл. Чавдаров като разгледа докладваното от Председателя П. Димитрова НДВ № 152 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения за престъпление от общ характер М.В.М. чрез защитника му – адв. М. Р. М. ***/ за възобновяване на НОХД № 158/2020 г. по описа на Районен съд – Разград.

В искането са релевирани основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл.348 ал. 1 т. 2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с твърдение за наличие на предпоставките на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК вр. с чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Сочи се, че е налице идентичност на фактите, предмет на споразумението по наказателното дело от общ характер и на гражданското дело по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Искането е за възобновяване на наказателното производство по НОХД №158/2020г .по описа на РС-Разград и отмяна на определението от 06.03.2020г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, като се прекрати наказателното производство срещу осъденото лице.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено чрез видеоконферентна връзка с ОС-Разград, искателят М.В.М., както и защитникът му- адв. М. Р. М. ***/ не се явяват.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира молбата на осъдения за неоснователна, като подробно аргументира становището си.

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

Пред първоинст. съд -

РС-Разград е било образувано НОХД № 158/20г по описа на същия съд възоснова на внесено от прокурор при РП-Разград споразумение за решаване на наказателното производство във връзка с извършено от обвиняемото лице-искател М.В.М. деяние по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Същото е било подписано от прокурора, защитника на обвиняемото лице- адв. М. Р. М. и обвиняемия М.В.М.. В деня на проведеното открито съдебно заседание по реда на глава 29 от НПК– 06.03.2020г, страните – прокурорът и защитникът – адв. М. Р. М. със съгласието на подсъдимото лице М. /както и последният/, са подписали споразумение за решаване на делото, като са изразили това си желание и в устна форма - л. 9 и 10 от НОХД. Решаващият съд е вписал в съдебния протокол съдържанието на окончателното споразумение, което отново е било подписано от прокурора, защитника и подсъдимия – л.10 и 11 от НОХД, като с протоколно определение от същата дата е одобрил, на основание чл.384 вр. чл. 382 ал. 7 от НПК споразумението за решаване на делото между прокурор от РП - Разград и защитника на подсъдимия М. В. М. - адв. М. Р. М.. Със споразумението подсъдимият М.В.М. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК в това, че на 31.08.2019 г. в с.Гецово, общ. Разград, отправил закана с престъпление спрямо майка си - Росица Киранова Маринова от гр.Разград, която би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й и деянието е извършено в условията на домашно насилие. За така извършеното престъпление подсъдимият М. се е съгласил при условията на чл.55 ал. 1 т. 2 б.“б“ от НК да му бъде наложено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: а/ на основание чл. 426 ал.1 вр. чл. 42а ал.З т. 1 вр. ал.2 т. 1 вр. ал.1 от НК- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; б/ на основание чл. 426 ал.2 вр. чл. 42а ал.З т. 1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 НК- „задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната служба“ по настоящ адрес за срок от една година.

Определението на РС-Разград е влязло в сила на 06.03.2020 г., а искането на осъденото лице М. В. М. за ревизията му по реда на възобновяването е подадено до ВКС на 18.05.2020г. (вх. № 3472 на ВКС от същата дата, изпратено по компетентност на

АС-Варна с Разпореждане на Председателя на І НО на ВКС от същата дата), поради което съставът на АС-Варна намира, че е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420 ал. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419 ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421 ал.

3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение.

Разгледано по същество, искането на осъдения М.В.М. е неоснователно.

В настоящия случай влезлите в сила съдебни актове - определение на РС-Разград по НОХД № 158/20г, с което е одобрено споразумението и решението по гражданско дело № 1662/19г отново на РС-Разград, касаят битов инцидент между подсъдимия и майка му Р. Маринова, състоял се на 31.08.2019 год.в с. Гецово, в дома на дъщеря й. Проявата на домашно насилие, извършена от подс. М. В.М. и довела до прилагане на мерките по ЗЗДН, се е изразила във физически действия- нанасяне на удари и ритници по външната врата на дома, както и словесно насилие чрез отправяне на заплахи по отношение на живота и здравето на майка му /Росица Маринова/, съставляващи като цяло проява на домашно насилие по отношение на последната. Аналогични обстоятелства са изложени в споразумението, одобрено от наказателния съд. В този смисъл доводите на искателя за идентичност на деянията – предмет на влязлото в сила споразумение и на решението на гражданския съд по ЗЗДН са правилни, доколкото материалите по делото установяват наличие на „тъждество на „историческия акт”, разбиран като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти“ /съгласно практиката на ЕСПЧ, СЕС и ВКС/.

Изследвайки обаче характера на производството по ЗЗДН, не може да бъде споделено виждането на искателя, че то е наказателно и попада в приложното поле на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, т. к. обществените отношения, защитавани от

НК и ЗЗДН, до голяма степен се припокриват.

Нормата на чл. 1 ал. 1 от ЗЗДН урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане, а ал. 2 предвижда, че гражданската, административно-наказателната и наказателната отговорност не се изключват само поради факта, че са взети мерки за защита. Очевидно е, че законът не е насочен към санкциониране на дееца, а към преустановяване на съществуващите прояви на домашно насилие и предотвратяване на последващи такива. Самите мерки за защита, в по-голямата си част са свързани с ограничаване на контактите между извършителя и пострадалия от акта на домашно насилие. От друга страна, използваният в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН термин „глоба” сам по себе си не дава основание да се счита, че производството по ЗЗДН е с наказателен характер, доколкото подобна санкция може да бъде наложена и за деяния, определяни в практиката на ЕСПЧ като дисциплинарни нарушения. За да се приеме, че е налице наказателна санкция по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, следва да се установи, че тя цели постигане на поправителен и възпиращ ефект спрямо наказаното лице. В действителност глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН представлява компенсаторен механизъм за това, че съдът е бил сезиран със специфични прояви между лица, намиращи се в родствени или семейни отношения или живеещи на съпружески начала. Изложеното дава основание да се приеме, че макар да се отнася до относително неограничен кръг лица, а не до определена социална или професионална категория субекти, както ЗЗДН като цяло, така и глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН не обосновава наказателен характер на производството и изключва приложението на принципа ne bis in idem.

В този смисъл твърденията на искателя за наличие на предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК вр. с чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, респ. за допуснато процесуално нарушение от страна на първостепенния съд- РС-Разград при одобряване на споразумение с идентичност на фактите по гражданското дело по ЗЗДН, се явяват неоснователни, което от своя страна обуславя извод за липса на основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлото в сила определение за одобряване на споразумението и прекратяване на наказателното производство срещу осъденото лице, каквото искане се прави.

Водим от изложеното, съставът на АС-Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 158/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, направено от М.В.М. чрез защитника му – адв. М. Р. М. ***/.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: Членове: 1.

2.