Решение № 614 от 07.08.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Благоевград, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100676 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№676/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба вх.№6602/20.03.2024г., предявена от „А********, със седалище и адрес на управление: гр.С*****, , ул.“П*********** представлявано от изпълнителния директор Я. Б. Я. срещу Д. Т. К., ЕГН **********, гр.Б********, ул.“К******, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане в полза на „А****** срещу Д. Т. К. за следните суми: - 2108.08 лв. – главница; 686.90 лв. – договорна лихва за периода от 23.03.2020г. до 23.07.2021г.; 677.26 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.03.2020г. до 27.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.11.2023г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1065/15.11.2023г. по ч.гр.д.№2368/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград.

В исковата молба се твърди, че на 23.06.2021г. е подписано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2021г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „А*******/чийто правоприемник е „А****** считано от 25.11.2022г./, по силата на който вземането на „К******, срещу Д. Т. К., произтичащо от Договор за паричен заем №509953/23.01.2020г. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, на „А******. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

„К***** е упълномощило „А**** /понастоящем „А*******/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до Д. Т. К. е изпратено от страна на „К****** чрез „А******* уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения постоянен адрес в договора за кредит.

Същото е получено от Д. Т. К..

Сочи се, че на 23.01.2020г. между „К******* /Заемодател/ и Д. Т. К. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем №509953, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2200 лв., която е изцяло усвоена от заемателя веднага след сключване на договора. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати обща сума в размер на 2 960.16 лв., ведно с договорната лихва, на 18 месечни погасителни вноски всяка в размер на 164.46 лв. /включваща главница и договорна лихва/.

В исковата молба се твърди, че срокът на договора е изтекъл на 23.07.2021г. с последната 1 погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като сумата, която е погасена до момента, е в размер на 273 лв., с която са погасени – главница – 91.20 лв., договорна лихва – 73.26 лв., неустойка – 108.54 лв., като остават дължими главница в размер на 2 108.80 лв. и договорна лихва в размер на 686.90 лв.

В исковата молба е посочено, че ищецът е предявил пред Районен съд-Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължимите суми. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2368/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, срещу която длъжникът е подал възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова претенция за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение, а именно: - 2108.08 лв. – главница; 686.90 лв. – договорна лихва за периода от 23.03.2020г. до 23.07.2021г.; 677.26 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.03.2020г. до дата 27.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск като неоснователен.

Навеждат се доводи, че договорът за кредит е недействителен поради допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, като в договора и ОУ липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, което водило до неяснота относно включените в него компоненти. Неясното определяне на ГПР пък представлявало нарушение на основното изискване договорът да е написан по ясен и разбираем начин съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК.

Възразява се, че клаузата за договорна лихва по т.3.7 от Договора противоречи на добрите нрави, тъй като размерът на възнаградителната лихва надвишавал трикратния размер на законната лихва. Оспорена е като недействителна поради противоречие с добрите нрави клаузата на чл.8 от Договора и чл.10, ал.4 от ОУ, с която е уговорена неустойка в размер на 1 953.84 лв. за непредоставяне на обезпечение.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен юрисконсулт представя писмено становище по съществото на делото.

Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че между Д. Т. К. в качеството й на заемател и „К****** в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №509953/23.01.2020г. към Искане №114213 при следните параметри на отпуснатия заем, съгласно чл.3 от Договора: размер на отпуснатия заем – 2 200 лв.; размер на погасителна вноска – 164.46 лв.; ден на плащане – 23то число; вид вноска – месечна; ГПР – 48.213%; брой вноски – 18; месечен лихвен процент – 3.330%; дата на първо плащане – 23.02.2020г.; обезпечение – да /посочено в чл.6/; дата на последно плащане – 23.07.2021г.; обща сума за плащане – 2 960.16 лв. Не е спорно между страните, че по договора за кредит ответницата е извършила плащане в размер на 273 лв., които кредиторът е отнесъл за погасяване на главница в размер на 91.20 лв., договорна лихва в размер на 73.26 лв., неустойка в размер на 108.54 лв.

По силата на чл.6 страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2.Особен Залог върху движимо имущество съгласно чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3.Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия; 4.Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. В чл.7, ал.1 е предвидено, че в случай на забава на коя да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

По силата на чл.8 от договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от договора обезпечение в 2 тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора на заем, дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 953.84 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за заем, като видно от погасителния план към месечната вноска от 164.46 лв. е включена и неустойка по чл.8 в размер на 108.54 лв., като така общият размер на месечната вноска по кредита възлиза на сумата от 273 лв.

По делото са представени погасителен план към договора за заем, подписан от Д. К.;

Общи условия към договора за заем, в сила от 22.01.2020г., подписани на всяка страница от Д. К.. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица /чл.21, ал.8 от Общите условия/.

На 23.06.2021г. е подписано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2021г., сключен между „К******* /цедент/ и „А***** /цесионер/, за цедиране на вземания, подробно описани в приложението, включващо и вземането на „К***** срещу ответницата Д. Т. К., произтичащо от Договор за паричен заем №509953 от 23.01.2020г. По делото е представено писмено потвърждение от „К******* за извършеното прехвърляне на вземания по посочения договор за цесия в полза на „А******. „К****** е упълномощило „А***** да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото е приложено Уведомително писмо от „К***** чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и адресирано до ответника Д. Т. К., с което я уведомяват, че с Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2021г. и Приложение №1/23.06.2022г. „К***“ ООД е прехвърлило на „А****** всички свои вземания срещу нея, произтичащи от Договор за паричен заем №509953 от 23.01.2020г.

Липсват доказателства уведомлението да е изпратено и получено от ответницата.

На 10.11.2023г. ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е подал в Районен съд-Благоевград заявление с вх.№22865/10.11.2023г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответницата Д. Т. К., по което е образувано ч.гр.д.№2368/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград. Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение №1065/15.11.2023г. по ч.гр.д.№2368/2023г. по описа на Районен съдБлагоевград за следните суми: - 2108.08 лв. – главница по Договор за паричен заем №509953 от 23.01.2020г.; 686.90 лв. – договорна лихва за периода от 23.03.2020г. до 23.07.2021г.;

677.26 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.03.2020г. до 27.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.11.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 69.46 лв. разноски по делото за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим и частично основателен.

Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. По делото се установи, че в полза на ищеца „А****** срещу ответницата Д.

Т. К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1065/15.11.2023г. по ч.гр.д.№2368/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, за претендираните с исковата молба парични вземания за главница, договорна лихва, мораторна и законна лихва, произтичащи от Договор за паричен заем №509953 от 23.01.2020г., сключен между „К******* и Д. Т. К.. Срокът на договора е изтекъл на 23.07.2021г. с падежа на последната погасителна вноска, като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено след крайния срок на договора.

Ищецът „А******** е придобил вземанията по посочения договор за кредит по силата на сключен с „К**** Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2021г. и Приложение №1/23.06.2021г. От момента на постигане на съгласие между страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/ придобива вземането на стария кредитор /цедент/. За да произведе действие цесията спрямо длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото 3 задължение – да изпълни задължението си точно като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор, но е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята на представлявания цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД /Решение №114/07.09.2016г. по т.д.№ 362/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай цедентът „К***** е упълномощило цесионера „Агенция за контрол на просрочени заължения“ ЕООД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, видно от приложеното по делото пълномощно. Не се установява преди образуване на настоящото дело ответницата да е била надлежно уведомена за цесията. Въпреки това, съдът приема, че цесията е породила своето действие по отношение на нея, предвид следното: към исковата молба по настоящото дело са приложени договора за цесия, потвърждение за цесия, пълномощно и уведомително писмо до длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Получаването на уведомлението за цесия в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е и самото уведомително съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, има правно значение и следва да бъде зачетено от съда. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Получаването на уведомлението като част от приложенията към исковата молба е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК.

Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1255b87a-427a-460b-ba08-005d5628f1c3