Решение № 2637 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2637 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110133992 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Л. П. И., ЕГН: ********* срещу ответниците

*************************,

ЕИК:

*********, и

*********************, ЕИК: *********, субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1000 лв., предявен частично от общо 30 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от противоправни действия и бездействия на служителите на ****************** в периода от 16.02.2024 г. до 17.02.2024 г., изразяващи се в лишаване на ищеца от своевременна достатъчна и качествена медицинска помощ, увреждане на здравето му и застрашаване живота му, както и от противоправни бездействия на служителите на ************************* в периода от 17.02.2024 г. до 28.03.2024 г., изразяващи се в лишаване на ищеца от своевременна медицинска помощ и забавяне на възстановяването му, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 16.02.2024 г., до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът Л. П. И., излага твърдения, че на 16.02.2024 г. е претърпял битова злополука в гр. *****, в резултат на която е получил термично изгаряне по главата и ръцете. Във връзка инцидента посетил *****************, където бил прегледан от д-р М. А., като му била поставена диагнозата „термично изгаряне от неуточнена степен на китката и дланта“ и били констатирани „изгаряния 1-ва и 2-ра степен по цялата глава и ръцете двустранно“. Заявява, че на 17.02.2024 г. посетил повторно болницата с 1 оплакване за оток на главата и лицето, като бил прегледан от д-р Ц. Г.. Била му поставена диагноза „алергичен контактен дерматит от неуточнена причина“, като му било предписано лечение „хлофазолин 1 амп. и.м., натриев хлорид 500 мг и урбазон 125 мг“. Сочи, че му била предложена хоспитализация в хирургично отделение, но е отказал. Ищецът поддържа, че още при първоначалния преглед /на 16.02.2024 г./ е следвало да бъде пренасочен за лечение и хоспитализация в лечебно заведение с обособено отделение за изгаряния и специалисти в тази област. Допълва, че лекарите на болницата не са почистили щателно, респ. – третирали раните от изгарянията с правилните препарати, поради което впоследствие се е развила инфекция, като първоначално му била поставена и неправилна диагноза.

Излага твърдения, че на

17.02.2024 г. посетил

*************************, където бил незабавно хоспитализиран в Клиниката по изгаряния в тежко общо състояние и бил лекуван в периода от 17.02.2024 г. до 26.02.2024 г. Била му поставена диагноза „термични изгаряния от 1-ва, 2-ра, 3-та степен на главата и тялото“. Ищецът бил поставен на апаратно дишане и му била извършена операция, след което бил изписан.

Твърди, че на

13.03.2024 г. отново бил настанен в

************************* за периода до 18.03.2024 г. с гранулиращ ранев на дясна ръка, с девитални тъкани в раневото дъно, като му била извършена операция. На 26.03.2024 г. ищецът отново бил настанен в ************************* за периода до 28.03.2024 г. с мекотъканен ранев дефект в областта на дясна ръка, получен след лечение на изгаряне, като му била извършена операция. Поддържа, че лекарските екипи в ************************* не са лекували пациента своевременно, с което забавили лечението и възстановяването на пациента и удължили периода, в който същият е търпял болка и страдание. Поддържа се, че в резултат на неправилната диагностика, неправилно лечение и несвоевременно предоставена медицинска помощ, животът на ищеца е бил поставен в опасност, като последният е претърпял болки и страдания, изразяващи се в остри болезнени усещания, агония, отчаяние, страх, тревога, както и битови неудобства. С уточнителна молба от 27.10.2025 г. заявява, че причинените вреди на ищеца от служителите на двамата ответници не могат да бъдат ясно и точно разграничени. Действията на служителите и на двете лечебни заведения съвкупно са причинили на ищеца един общ вредоносен резултат.

Ето защо претендира солидарно осъждане на двамата ответници. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *********************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. К. Г., с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва изложените твърдения в исковата молба за несъответстващи на фактическата действителност. Поддържа, че има разлика между Центровете за спешна медицинска помощ и Мултипрофилното спешно отделение към ответната болница. Сочи, че на ищеца е оказана адекватна на оплакванията и констатираното състояние медицинска помощ, като същият е отказал болнично лечение и приемането му в Хирургическо отделение на лечебното заведение. Липсвали данни за наличие на неправомерно лечение 2 или неправомерни действия от страна на служителите на ответното болнично заведение. Счита за недоказани описаните в исковата молба неимуществени вреди. Поддържа, че претендираното обезщетение е несъответно по размер.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Като трето лице – помагач на ответника *********************, гр.

***** е привлечена ****************************, ЕИК: *********, която се присъединява към оспорванията, изложенията и твърденията, направени от ответника в отговора.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************************, ЕИК:

*********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. М. Я., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа, че ищецът е бил приет с изгаряния в областта на цялата глава, шията, двете уши и двата горни крайника на площ от 10 % от степен I-II АВ – III степен, като е бил незабавно хоспитализиран и приготвен за първична операция. Твърди, че на ищеца е била оказана адекватна медицинска помощ, включваща почистване на раните, обработване с антисептици и превръзка. Впоследствие били извършени операция за автотрансплантация на кожна тъкан. Поддържа, че своевременно били извършени всички необходими медицински дейности в пълен обем и качество. Заявява, че ищецът бил насочен за контролни прегледи на 06.03.2024 г. и 08.03.2025 г., като на 14.03.2024 г. и 15.03.2024 г. бил подложен отново на оперативно лечение. На 18.03.2024 г. бил изписан с подобрения и без данни за медицински риск с указания за спазване на лечение и рехабилитация в домашноамбулаторни условия. На 27.03.2024 г. ищецът отново бил оперириран, а на 28.03.2024 г. – изписан при липса на клинични данни за медицински риск. Поддържа, че в следоперативния период се спазва строг хигиенно-диетичен режим и се започва възможно най-рано рехабилитация, като понякога автотрансплантираната кожа се отхвърля от организма и е необходима последваща операция. Твърди, че при трансплантацията на кожна тъкан е невъзможно да се гарантира 100 % успеваемост. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично, представлява се редовно от упълномощения си процесуален представител адв. С., който поддържа исковата молба и претендира разноски, отправя искане по реда на чл. 214 ГПК от 1 000 лв. на 10 000 лв., предявен като частичен от 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за противоправни действия и бездействия в ********************* за периода 16.02.2024 – 17.02.2024 год. и в ************************* за периода 17.02.2024 – 28.03.2024 год., ведно със законната лихва от датата на деликта, което е допуснато. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 49, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД. Противоправно е това действие или бездействие на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от 3 медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинска помощ, както и с утвърдените медицински стандарти по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина по арг. от чл. 79, ал. 1 и чл. 80 от Закона за здравето. Такива действия или бездействия могат да се изразяват в неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение / Решение № 255/ 2020 г. от 18.03.2021 г. , ВКС, IV г.о./ В този смисъл Решение № 1368 от 02.01.2025 г. по възз. гр.д. № 471/2024 г. , Определение от 09.05.2023 г. по гр.д. № 4226 /22 г. ВКС. Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Aдекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в чл. 86 ЗЗ права на пациента - решение № 60289 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 131/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 130 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г. на III г. о. на ВКС, така Решение № 4730 от 07.08.2024 г. по г.д. № 2620/2023 г. на СГС.

От приобщената по делото медицинска документация от

******************** и ***************, в това число амбулаторни листове, епикризи, приетото по делото заключение на съдебно медицинска експертиза, изготвено от в.л. Ц. Г. и свидетелските показания на св. И. /син на ищеца/ се установява, че на 16.02.2024 г. ищецът е претърпял битова злополука в гр. *****, в резултат на която е получил термично изгаряне по главата и ръцете. В деня на инцидента ищецът е посетил ********************* – гр. *****, където бил прегледан от д-р М. А. и му била поставена диагнозата „термично изгаряне от неуточнена степен на китката и дланта“, били констатирани „изгаряния 1- ва и 2-ра степен по цялата глава и ръцете двустранно, един мехур зад лявото ухо, 2 охлузни рани на дясната ръка“. На 17.02.2024 г. ищецът е посетил повторно болницата ***************** с оплакване за оток на главата и лицето, като е прегледан от д-р Ц.Г. и му е поставена диагноза „алергичен контактен дерматит от неуточнена причина“, с предписано лечение „хлофазолин 1 амп. и.м., натриев хлорид 500 мг и урбазон 125 мг“. На ищеца е предложена хоспитализация в хирургично отделение, но е отказал. Същият ден - 17.02.2024 г. ищецът е хоспитализиран в *************************, където му е поставена диагноза „термични изгаряния от 1-ва, 2-ра, 3-та степен на главата и тялото“.

Ищецът е поставен на апаратно дишане и му била извършена операция, след което бил изписан. На 13.03.2024 г. отново е настанен в ************************* за периода до 18.03.2024 г. , като му била извършена операция.

На 26.03.2024 г. ищецът отново е настанен в

************************* за периода до 28.03.2024 г., като на 27.03.2024 г. му е извършена операция.

Не се спори, че доктор А. и доктор Г. практикуват медицинска професия 4 при или по повод възложена работа при ответника ******************** в периода от 16.02.2024 г. до 17.02.2024 г.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число, заключение на съдебно-медицинската експертизи се установява, че при първото посещение на 16.02.2024 г., доктор М. А. е поставил правилна диагноза. Вещото лице уточнява, че видно от последваща мединска документация, освен изгаряния от 1-ва и 2-ра степен /каквито са диагностицирани от д-р А./ са били налични и данни за дълбоки изгаряния от 2-ра Б и 3-та степен, но определянето на тежестта и площта на изгаряне, на практика е трудно дори за тесни медицински специалисти и решаващо е проследяване на състоянието на пациента. По документи е проведена повърхностна хирургична обработка на нараняванията, въпреки че в мед. документация не са отразени конкретни действия от лекаря за тази ПХО, каквато е практиката. При това се използва и дезинфекционни разтвори и се налага превръзка. При изгаряне от първа степен и по-повърхностни от втора А степен, се касае за т.нар. „леки случаи“ и лечението да се сведе до локално приложение на специален пластир (лепенка) за изгаряния. Участъците с изгаряне от тези степени могат да се третират и с ********, но той е приложим при изгаряния 1-ва степен. При изгаряне до втора степен е важно поставянето на пластир (лепенка) за изгаряния, за да се овладее процесът и да се спре по-нататъшното му разпространение. В мед. документация не е отразено, но би било правилно да се предпише обезболяване, проследяване с контролен преглед и евентуално да се предпише и антибиотик за превенция на възможни инфекции, каквото не е направено. При тежки изгаряния е необходимо незабавна хоспитализация за наблюдение на пострадалия за симптоми на шок. Това е така, тъй като тежките изгаряния могат да доведат до дехидратация, инфекции, хипотермия и други сериозни усложнения.