Определение № 1738 от 07.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1738 гр. Варна, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500659 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София против Разпореждане № 8396/26.02.2025 г. на РС - Варна по ч.гр.д. № 2340/2025 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 2532/30.01.2025 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. Г. Ж., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Варна, район Приморски, ул. Д- р- * № *, вх. *, ет. , ап. *, за заплащане на сумите, както следва: сумата 1480.20 лева- договорна лихва от 15.11.2023 год. до 05.11.2024 год.; сумата 291.61 лева- законна лихва от 16.12.2022 год. до 05.11.2024 год., както и сумата 267.19 лева- законна лихва от 05.11.2024 год. до 29.01.2025 год.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с твърдения, че заповедният съд е превиши правомощията си и че не е съобразил разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Излага, че процесният договор отговаря на всички императивни изисквания, а параметрите му са описани на разбираем и достъпен език. Гражданско задължение на всяко лице е да прояви грижа на добрия стопанин, да прочете договора, да се запознае с неговото съдържание и да се консултира при неясноти. Съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗД преценяването на неравноправната клауза не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената/възнаграждението и стоката/услугата, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Уговореният годишен лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора и отговаря на законовите ограничения. Същият е проявление на свободата на договаряне, не надхвърля размерите по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което не противоречи на добрите нрави. Кредиторът няма задължение 1 да изготвя и посочва методика за формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има само при наличието на референтен лихвен процент – арг. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. В случая същият е в рамките на законоустановения лимит. По отношение на законната лихва поддържа, че присъждането й е последица от уважаването на главния иск, респективно заявлението, без да е необходимо да е индивидуализирана по размер. Кредиторът има право да получи обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Начисляването й не представлява анатоцизъм, тъй като лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава а възнаграждение за ползването на сумата.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 2340/2025 г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А. Г. Ж., за следните суми: 3897.56 лева- главница, 1480.20 левадоговорна лихва от 15.11.2023 год. до 05.11.2024 год., 1333.28 лева[1]възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 1666.72 левавъзнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, 500.00 лева- такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредит, начислени на 15.12.2023 год., 291.61 лева- законна лихва от 16.12.2022 год. до 05.11.2024 год., 267.19 лева- законна лихва от 05.11.2024 год. до 29.01.2025 год. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С Разпореждане № 8396/26.02.2025 г. заявлението е прието за основателно в частта за главницата и законната лихва върху нея и е отхвърлено в останалата част по съображения от чл.23 от ЗКП и т. 2 от Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация на правото на заявителя, но само в рамките на конкретно твърдяно от последния правоотношение, без това да представлява разглеждане „по същество” на същото.

Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите 2 по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и „Флекси“ за правото на кредитополучателя да променя погасителния план. Уговорени в общ размер на 4500 лева, близък до този на отпуснатия кредит от 5000 лева, същите представляват 90 % от главницата, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от 49.12% не съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и до недължимост на претендираните акцесорни вземания за лихви (възнаградителни и мораторни), такси и неустойки, на основание чл.23 от ЗПК.

По отношение на претендираните обезщетения за забава заявлението се явява нередовно поради липса на наведените твърдения за начина на формиранието им. Не е уточнено върху кои компоненти от дълга е начислена мораторната лихва и при какъв лихвен процент. Това възпрепятства преценката дали същата съответства на императивното установения лимит и дали не са олихвени вземания, основани на недействителни клаузи.

Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8396/26.02.2025 г. на РС - Варна по ч.гр.д. № 2340/2025 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлено 3 заявление с вх. № 2532/30.01.2025 г., подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. Г. Ж., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Варна, район Приморски, ул. Д- р- * № *, вх. *, ет. , ап. *, за заплащане на сумите, както следва: сумата 1480.20 лева- договорна лихва от 15.11.2023 год. до 05.11.2024 год.; сумата 291.61 лева- законна лихва от 16.12.2022 год. до 05.11.2024 год., както и сумата 267.19 лева- законна лихва от 05.11.2024 год. до 29.01.2025 год.

В останалата му отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4