Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 419 от 21.11.2024, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 474/2024
Вид
Решение № 419
Подписан
21.11.2024
В сила
06.06.2025
Състав
МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. гр.Велинград, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100474 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от А. В. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Пловдив, ***, ет. 6, ап. 13, чрез адв. В. Д., АК Пазарджик срещу И. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***, с която се иска от съда да се допусне до делба недвижими имоти.

Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велннград, община Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземленият имот е от 21.06.2023г„ с адрес на поземления имот: гр. Велинград, ***, целият с площ от 268 кв.метра, съгласно приложената по делото скица, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: имот 2919, от квартал 348, парцел 111, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***;

*** 71; *** 83; ***;

***, Ведно с разположения в имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор *** с адрес на поземления имот: гр. Велинград, ***, ет. 1, със застроена площ от 66 кв. метра, съгласно приложената по делото Схема №15-791093 от 24.07.2023г. на СГКК - гр.Пазарджик, 71 кв.метра по документ за собственост, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище апартамент - в жилищна сграда, ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот, за каквито следва да се счита и СГРАДА с 1 идентификатор ***, със застроена площ от 17 кв. м., брой етажи – 1, с предназначение – хангар, депо, както и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 26 кв. м., брой етажи – 1, с предназначение – Друг вид сграда за обитаване.

Сочи, че другите два етажа от построената върху земята триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, принадлежат на различни собственици, и дворното място на основание чл. 38 ЗС се явява обща част, която не може да се дели, поради което дворното място не е предмет на настоящето дело за съдебна делба.

Сочи следните основания за възникване на съсобствеността.

На 06.07.2011 година с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №1 12, том I, рег.№1514, дело № 106 от 06.07.201 1 год. С. И.ова Г.а ЕГН:

**********, починала на 05.02.2018 г. (баба на ищцата А. А. и майка на ответника И. Г.) и Н. Й.а А. ЕГН: ********** (дъщеря на С. Г.а, майка на ищцата и сестра на ответника) дарили на ответника И. Й. Г. целият поземлен имот, с площ от 264 кв. метра, заедно с първи етаж от триетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 71 кв. метра, заедно с всички подобрения и приращения върху недвижимия имот.

На 05.02.2018 година починала С. И.ова Г.а и оставила следните наследници но закон - сина си И. Й. Г. ЕГН: ********** и дъщеря си Н. Й.а А.

ЕГН **********.

След смъртта на С. И.ова Г.а, дъщеря й предявява против И. Й. Г. искове с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД. Твърди, че с Решение №260117 от 18.05.2021 г. постановено по гр.д. №234/2019г. по описа на Районен съд - Велинград е отменено дарението, извършено от С. И.ова Г.а в полза на И. Й. Г. по отношение на поземления имот, ведно с разположения в имота СОС - жилище апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, като на основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на Н. Й.а А. от наследството на С. И.ова Г.а е възстановена запазената част на Н. Й.а А. от наследството на С. И.ова Г.а и се ВРЪЩА в наследството па покойната С. И.ова Г.а целият недвижим имот, като се осъжда Н. Й.а А. да заплати на И. Й. Г. сумата от 17 926.67 лв. представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на С.

И.ова Г.а. Искът по чл.227, ал.1, б.”в" ЗЗД е отхвърлен.

Излага, че с Решение № 267 от 13.12.2021 г. постановено по в.гр.д.

№695/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е отменено Решение горното решение, в частта с която Велинградския районен съд е осъдил Н. Й.а А. да заплати на основание чл. 36, ал.1 ЗН на И. Й. Г. сумата от 17 926.67 лв. представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на С.

И.ова Г.а, за разликата над 12 049.83 лв. до размера от 17 926.67 лв., като в останалата част е потвърдено. Въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик не е обжалвано от страните пред ВКС, в частта постановена по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и в тази част решението е влязло в 2 сила.

С Определение № 50848 от 18.11.2022 г. постановено по к.гр.д.№1 142/2022г. по описа на Върховен касационен съд. Четвърто гражданско отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. Й.а А. срещу Решение №267 от 13.12.2021 г. постановено по в.гр.д.№695/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик - в частта му, с която е отхвърлен искът й с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД. Определението на ВКС не е обжалвано и е влязло в сила.

Сочи, че на 09.06.2022г. по време на висящото съдебно производство за отмяна на дарението настоящият ответник И. Й. Г. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на надлежни писмени доказателства №177, том I, рег.№2075, дело №164 от 09.06.2022г. на Емил Чолев. Нотариусът е признал ответника И. Й. Г. за едноличен собственик на построената в съсобственото между страните дворно място СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград, община Велинград, област Пазарджик, одобрени със

Заповед

№РД-18-1214/06.06.2018г. на

Изпълнителният директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е със Заповед №18- 4125 19.04.2022 г. на началник на СГКК Пазарджик, с адрес на сградата: гр. Велинград, ***, със застроена площ от 26 кв. метра, съгласно приложената по делото скица, брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение - Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма.

Твърди, че сградата се използва за механа и е разположена в източната част на ПИ. За съществуването на горепосоченият констативен нотариален акт майката на ищцата е разбрала случайно, при направена справка в Община Велинград за имота в края на месец март 2024 г.

Заявява, че на 05.07.2023г., след приключване на съдебните производства за отмяна на дарението, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №195, том 1, рег.№2553, дело №189 от 05.07.2023г. на Емил Чолев - нотариус вписан в регистъра на Нотариалната камара под №649, с район на действие Районен съд Велинград, Н. Й.а А. дарява на дъщеря си А. В.

А., следният свой недвижим имот: 3/8 ид.части от Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 268 кв.метра, заедно с 3/8 ид.части от разположения в имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, с площ от 66 кв.метра, съгласно приложената по делото Схема №15-791093 от 24.07.20231. на СГКК - гр.Пазарджик, 71 кв.метра по документ за собственост, заедно с 3/8 ид.части от разположената в североизточната част на поземления имот СГРАДА - гараж с идентификатор ***, с площ от 17 кв.метра.

Ищцата А. В. А. оспорва КНА за собственост върху недвижим имот, с който нотариусът е признал ответника И. Й. Г. за едноличен собственик на 3

СГРАДА с идентификатор ***, ползваща се понастоящем от ответника като МЕХАНА.

Сочи, че ищцата и ответника са съсобственици върху процесното дворно място при квоти - 3/8 ид.части за ищцата и 5/8 ид.части за ответника. Намира, че след като въпросната сграда с площ от 26 кв.метра е построена върху съсобственото дворно място, без да е учредено валидно право на строеж от единият на другият съсобственик, след построяване на сградата всеки съсобственик придобива идеална част от сградата, съобразно съответната идеална част от земята, която притежава.

Моли съда на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени констативен нотариален акт и въпросната сграда да се допусне също до съдебна делба, при квотите на съсобственост притежавани от всеки от съделителите Намира, че квотите в съсобствеността са както следва: За ищцата 3/8 ид. ч. за всички имоти, а за ответника – 5/8 ид. ч.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника И. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***, чрез адв. Д. К., със служебен адрес: гр. Велинград, ***. Не оспорва, че ищцата е собственик по дарение на СОС с идентификатор *** жилище, апартамент, както и сграда с идентификатор *** – хангар, депо, оспорва се наличие на съсобственост върху сграда с идентификатор ***, която е лична собственост на ответника, построена лично от него през 2011 г.

Твърди, че считано от 06.07.2011 г. ответникът е едноличен собственик и на дворното място и като такъв е извършил строителство в свои имот, поради което и построената сграда е лична собственост.

В производството за отмяна на дарението не е била въведена като предмет на спора сграда с идентификатор ***, поради и което същата не е участвала в образуването на наследствената маса и не е върната в наследството.

На следващо място приема,че сграда с идентификатор *** с предназначение хангар, депо се използва от всички етажни собственици на жилищната сграда, няма друго сервизно помещение в сградата, поради което и същата е обща част. С оглед на горното следва да се изключи от делбената маса.

Намира, че квотите в съсобствеността са различни от сочените в исковата молба. Ответникът по наследство от покойния му баща притежава 1/4 ид.част, а от покойната му майка също 1/4 ид. част, и по дарение от праводателката на ищцата още ¼ ид.част, или общо ¾ ид. части.

Праводателката на ищцата притежава в процесиите имоти не 3/8 ид.части, а 2/8 /или 1/4/ ид. части, съгласно влязлото в сила решение по гр.д.№ 234/2019г. на PC Велинград. Това е така, тъй като съпругът на С. И.ова Г.а, баща на праводателката и ответника е починал през 1977г., и към датата на смъртта му, 4 майка им - С. Г.а, съгласно действащата към момента на смъртта му разпоредба - чл. 14, ал.7 от СК, като преживяла съпруга, наследяваща заедно с деца на починалия, не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. В този смисъл са изложените съображения в Решение 260117/18.05.2021г. на PC Велинград, представено като доказателство по делото.

Намира, че праводателката на ищцата не може да прехвърли права, повече от тези, които притежава в съсобствеността, затова и ищцата се легитимира като собственик в делбените имоти за 2/8ид.части от тях, а не за 3/8ид. части.

Постъпил е инцидентен отрицателен установителен иск, предявен в първото заседание по гр. дело № 474/2024 г. по описа на РС Велинград, от ищцата А. А. срещу ответника И. Й. Г.. С посочената искова молба се иска на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено, че ответникът не е едноличен собственик на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, предмет на делбата, като в уточняваща молба с вх. № 6642/30.09.2024 г., подадена в определения от съда срок, сочи правен интерес от предявяване на иска и уточнява, че искът е предявен за 3/8 ид. ч. от недвижимия имот, за които твърди, че същите са собственост на ищцата.

Постъпил е отговор на предявения отрицателен установителен иск от ответника И. Г.. Твърди, че той е едноличен собственик на процесната сграда с идентификатор ***, защото същата сграда не е била предмет на гр. д. № 234/2013 г. по описа на РС Велинград. С постановеното по делото решение в наследстовто на С. Г.а се връща единствено притежаваната от нея приживе ½ ид. ч. от дворното място, първи жилищен етаж и гараж, но не и процесната сграда. Построена била през 2011 г., преди А. да стане собственик на имотите. Намира, че сградата е построена във време, в което Г. е едноличен собственик на земята, поради което е придобил изключителна собственост върху нея.

Съдът е сезиран с два обективно съединени иска иск за делба, с правно основание чл. 34 от ЗС и инцидентен отрицателен установителен иск по чл.