Решение № 928 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100514106 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 12596 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 8635/2023 г. Софийски районен съд, 155 състав отхвърлил предявения от М. Е. П., ЕГН **********, срещу В. С. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в срам, огорчение и унижение, накърняване на доброто име на ищцата в обществото в резултат на отправени от ответницата клеветнически и обидни твърдения на 17.10.2022 г., характеризиращи ищцата като неморална личност, жена, продаваща се за пари и предлагаща сексуални услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от извършване на увреждащото действие – 17.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата М. Е. П., която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно районният съд приел, че не се доказал по безспорен начин моментът, в който ищцата е узнала за клеветническите твърдения, 1 разпространявани от ответницата, респ. от който е настъпило твърдяното увреждане. Свидетелката Л. установила, че постъпила на работа в „Манжуков“ ООД от средата на м. 09.2022 г., а работила заедно с ищцата около един месец, т.е. до средата на м. 10.2022 г. От това следвал обоснован извод, че моментът на узнаване на клеветническите твърдения от ищцата е именно през м. 10.2022 г., доколкото непосредствено след това П. напуснала работа вследствие причиненото увреждане. Освен това по делото не било спорно, че М. П. е прекратила трудовото си правоотношение с „Манжуков“ ООД, както и датата на прекратяването му, съответно този факт не бил възложен в доказателствена тежест на ищцата с доклада по делото.

Неправилен и необоснован бил и изводът на районния съд, че по делото не е доказана вината на делинквента. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна В. С. Г. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат разпространявани от ответницата в периода от м. 06.2022 г. до м. 10.2022 г. клеветнически и обидни твърдения за ищцата – че ищцата не изпълнявала трудовите си задължения, подмазвала се на шефовете, била като момиче на повикване, била жена с нисък морал и ходела с богати чичковци, за да я издържат, ходела с мъж, който й правел порнографски видеоклипове, била развратница. Ищцата узнала за разпространяваните от ответницата клеветнически твърдения на 17.10.2022 г., от който момент търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в емоцицонални страдания, срам, огорчение и чувство на унижение, уронена била репутацията й пред близки и колеги, изпаднала в депресивно състояние и се влошило физическото и психичното й здраве. Твърди, че непосредствено след узнаването се разплакала, разстроила се, изпитала унижение от чутото, силни притеснения, 2 че информацията е разпространена пред колегите й и пред общи познати и приятели, изпитала срам и унижение; Получила паник атака, плачела, наложило се да приема успокоителни; Притесненията, униженията и срамът, които ищцата преживяла, наложили да подаде молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие без предизвестие, като то било прекратено на 24.10.2022 г.; След прекратяването ищцата се затворила в себе си, спряла да излиза от дома си, ограничила контактите си с близки и приятели, нейна приятелка й носела храна и се опитвала да я разведрява, в продължение на месец се изолирала от света и затворила в себе си, не можела да събере сили да се вижда с никого, било я срам да излиза на улицата, спряла да отговаря на обажданията на приятелите си; В този един месец изпаднала в депресивно състояние, не вършела и не се интересувала от нищо, отслабнала със 7 кг; Това й състояние се отразило и на академичния й живот - ищцата била студентка специалност „Право“ в НБУ и не могла да се подготви за първия си държавен изпит на 22.11.2022 г.; По препоръка на родителите си започнала да се консултира с психолог; На 03.01.2023 г. ищцата получила силни болки, имала затруднено дишане и с помощта на нейна приятелка отишла на преглед в УМБАЛ „Света Анна – София“ АД, извършен й бил преглед, била й назначена терапия. В следващите дни били извършени допълнителни медицински прегледи. След като състоянието й не се подобрило, на 08.02.2023 г. ищцата посетила психиатър. Разпространените от ответницата клеветнически твърдения били причината за влошеното здравословно състояние на ищцата.

Искала е от съда да осъди ответницата да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 16.02.2023 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата е оспорила предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че ищцата е работила в „Манджуков“ ООД, но ответницата нямала отношение към извършването на трудовите й задължения, нито проявявала интерес към работата й. С получаване на препис от исковата молба узнала, че ищцата е търсела контакт с нея. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба и да е разпространявала информация, свързана с личния живот на ищцата. Твърди, че в краткия период от 4 месеца, през който ищцата работела в търговското 3 дружество, тя не успяла да се наложи на работното си място, като работодателят констатирал неизпълнение на задължения от страна на ищцата, включени в длъжностната й характеристика. Доколкото знаела, ищцата била освободена по взаимно съгласие с работодателя, след като с нея било постигнато съгласие за този начин на освобождаване, вместо поради това че не се е справяла със задълженията си. Искала е от съда да отхвърли иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по претенция за лихви по чл. 84, ал. 3 ЗЗД за периода от 17.10.2022 г. до 15.02.2023 г. включително. С претенция за компенсаторна лихва от увреждането до подаване на исковата молба съдът не е бил сезиран, ищцата е претендирала само законната лихва от подаване на исковата молба на 16.02.2023 г. до окончателното плащане. Като постановено в нарушение на диспозитивното начало в процеса, установено с нормата на чл. 6 ГПК, в тази част решението следва да бъде обезсилено като недопустимо.

В допустимата му част решението е правилно като краен резултат по следните съображения:

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната отговорност са: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно деяние, настъпилата вреда и причинната връзка между деянието и вредата. Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция. Предпоставките следва да са налице кумулативно.

В случая за доказване на възложените в нейна тежест предпоставки ищцата е представила медицинска документация и по нейно искане е разпитан 4 един свидетел, от допуснатия й втори свидетел се е отказала.

Съгласно приетите лист за преглед на пациент от 03.01.2023 г., платен преглед от 03.01.2023 г., амбулаторен лист от 05.01.2023 г. и амбулаторен лист от 09.01.2023 г., ищцата е посещавала на посочените дати невролог, с основна диагноза: Увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде;

Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, във връзка с което са й извършени рентгеново изследване и ЯМР; На 07.01.2023 г. същата е посетила и кардиолог, като съгласно листа за преглед на пациент не са констатирани проблеми със сърцето и е насочена за консултация с неврохирург.

Представено е и медицинско направление от 08.02.2023 г. от психиатър, съгласно което на ищцата са предписани лекарства, като в направлението са посочени изложените от ищцата твърдения, че преди 2-3 месеца била оклеветена от колежка, почувствала се тревожна и напрегната, има проблеми със съня (инсомния). Експертиза за установяване на психичното състояние на ищцата не е искана.

Свидетелката В. Л. познавала ищцата от средата на м. 09.2022 г., когато свидетелката постъпила на работа в „Манджуков“ ООД. С М. работили около месец заедно. Познавала и ответницата, била клиентка на майката на приятеля на свидетелката. Не може да каже в личен план какви са били отношенията между страните. Чувала била от В., че М. прави секс за пари, това било коментирано по време на работния процес. Имало и други подмятания – че е лека жена, че нещата, които има, са благодарение на мъже, на които извършвала сексуални услуги. Първо В. споделила това със свидетелката и с друга колежка в „Манджуков“ ООД. Чувала да се коментира и от други колеги, които казали, че са чували тези коментари от В.. М. узнала лично за тези коментари. След като узнала започнала да плаче, затворила се в себе си.

Започнала да отслабва, не искала да се храни. Не искала да излиза.

Впоследствие напуснала работа. Свидетелката се опитвала да се свърже с М..

В началото тя не отговаряла на телефонни обаждания. Не искала да излиза със свидетелката. През м. 01.2023 г. се чули по повод празниците и тогава й казала, че била зле, постъпила няколко пъти в болница. Наложило се дори да се срещне с психиатър за нещата, които са говорени по неин адрес. Преди М. била весел човек, можело за всичко да се говори с нея, била отзивчива в 5 процеса на работа.

Съдът не кредитира като цяло показанията на свидетелката като недостоверни, неконкретизирани, вътрешно противоречиви и логически непоследователни. Според показанията, след като узнала за клеветите М. се затворила в себе си, отслабнала, не искала да се храни, не искала да излиза, а впоследствие напуснала работа. Това означава, че при твърдяното от ищцата узнаване на 17.10.2022 г. (понеделник), и при безспорния по делото факт, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено по взаимно съгласие на 24.10.2022 г. (понеделник), според свидетелката всичко това се е случило с ищцата в период от пет дни – до 21.10.2022 г. (петък); Освен това свидетелката твърди, че след напускането си М. не отговаряла на телефонните й обаждания, чули се през м. 01.2023 г., и същевременно – че не искала да излизат, като не става ясно по какъв начин е узнала това. Показанията в останалата им част не са подкрепени от други доказателства, а противоречат на представения по делото трудов договор във връзка с искането на ищцата по чл. 83, ал. 2 ГПК, видно от който на 10.11.2022 г., 16 дни след прекратяване на трудовото й правоотношение с „Манджуков“ ООД, ищцата е сключила трудов договор с друг работодател и на 14.11.2022 г. е постъпила на работа.