Решение № 975 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. ...., 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110133057 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на В. Г. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Д. Г.

, срещу ...., ЕИК .....

Ищецът твърди, че на 04.07.2022 г. е сключил с ответното дружество Договор за паричен заем №.. за сумата от 1 000.00 лв.. Поддържа, че в договора са включени неравноправни клаузи, касаещи заплащането на допълнителни такси – такса за „Експресно разглеждане на заявка“ в размер на 433.32 лв. и такса за „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 433.32 лв.. Ищецът счита, че тези такси представляват скрито оскъпяване на кредита, не са включени в Годишния процент на разходите (ГПР), което прави посоченият в договора ГПР от 11.04% неверен. Твърди, че е заплатил изцяло задълженията си по договора, възлизащи общо на 1 896.00 лв.. Искането е съдът да признае за установено, че договорът е недействителен поради неточно посочен ГПР и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да осъди ответника да върне сумата от 896.00 лв., представляваща надплатената сума над главницата, платена при началната липса на основание. Претендира разноски.

Ответникът ...., редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, не е взел становище по иска и не е изпратил представител в съдебно заседание.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено следното:

Между страните е сключен Договор за паричен заем №.. от 04.07.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1 000.00 лв..

Съгласно условията на заема (раздел 3 и Погасителен план), ищецът се е задължил да върне общо 1 896.00 лв. за срок от 6 месеца. Тази сума включва:

1

Главница: 1 000.00 лв.;

Лихва (10% фиксиран лихвен процент): 29.36 лв. (видно от сбора на лихвите в погасителния план) ;

Такса за експресно разглеждане на заявка: 433.32 лв.;

Такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение: 433.32 лв..

В договора е посочен Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 11.04%.

С Определение № 43206 от 17.10.2025 г., съдът е приел за безспорно (поради липса на оспорване от страна на ответника), че ищецът е погасил задълженията си по договора в пълния им размер, поради което е оставил без уважение искането за съдебно-счетоводна експертиза.

Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съдът намира, че клаузите, уговарящи такса „Експресно разглеждане“ и такса „Индивидуално кредитно предложение“, са нищожни поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разглеждането на заявка за кредит е част от професионалната дейност на кредитора и негово задължение за оценка на кредитоспособността, което не представлява допълнителна услуга за потребителя. Изготвянето на оферта е неразривна част от преддоговорните отношения и сключването на договора. Изискването на отделно заплащане за това, при това в размер на почти 50% от главницата, лишава потребителя от еквивалентна насрещна престация. И двете такси формират сбор от 866.64 лв., което представлява над 86% от размера на отпуснатата главница (1000 лв.). Това явно несъответствие нарушава принципа на добросъвестност и добрите нрави, което води до нищожност на тези клаузи на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведен императивен максимум на ГПР – пет пъти размера на законната лихва. В конкретния случай, посоченият в договора ГПР от 11.04% е изчислен без включването на допълнителните такси за услуги, които обаче са задължителни условия за отпускането на кредита според конструкцията на договора. Ако тези такси (общо 866.64 лв.) бъдат включени в изчислението, реалният ГПР би надхвърлил многократно законовия праг.

Неточното посочване на ГПР (чрез изключване на съществени разходи) се приравнява на липса на ГПР. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК (изискването за посочване на ГПР), договорът за потребителски кредит е недействителен.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита (главницата), но не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). В случая ищецът е получил главница от 1 000.00 лв.

Установено е, че ищецът е заплатил общо 1 896.00 лв.. Разликата от 896.00 лв. (1 896.00 лв.

2 платени минус 1 000.00 лв. главница) се явява платена без основание, тъй като договорът е недействителен в частта за възнагражденията и таксите. Следователно, тази сума подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: Държавна такса: 122.00 лв. Адвокатско възнаграждение: 1 067.52 лв. с ДДС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ...., ЕИК ...., че Договор за паричен заем №.. от 04.07.2022 г., сключен с В. Г. К., ЕГН **********, е НИЩОЖЕН на основание чл.

26, ал. 1 ,пр. ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул. ...... №9, да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, сумата от 896.00 лв. (осемстотин деветдесет и шест лева), представляваща платени без основание суми по недействителен Договор за паричен заем №../04.07.2022 г.

ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, сумата от 1 189.52 лв.

(хиляда сто осемдесет и девет лева и 52 ст.), представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3