Решение № 99 от 26.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Казанлък, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20265510200063 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8506399959 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „***** ***** ***“ ЕООД с ЕИК *********, с управител М. И. В. е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по въведения административнонаказателен състав. Набляга се, че наложеното наказание е в противоречие с основните принципи, въведени с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, но жалбата му се поддържа от от адв. В. В. – АК-Бургас, която в 1 писмена молба излага допълни аргументи за основателността на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски. Представя се списък на разноските.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.

В депозирана писмена молба юрк. С. С.Г., като надлежен процесуален представител, както и в съпроводителното писмо към преписката, оспорва депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Установява се от материалите по административнонаказателното производство, че предмет на обжалване е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8506399959 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „***** ***** ***“ ЕООД с ЕИК *********, с управител М. И. В. е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за административно нарушение на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 167 лева.

На 25.05.2023г. в 13:37 часа е било установено нарушение №FD4E490876CB4719E053031F160AE51E с ППС – ВЛЕКАЧ ******** **** *******, с регистрационен номер **********, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Казанлък за движение по път I-5 км.199+527 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство №20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км.199+527.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил впоследствие бил издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" електронен фиш №8506399959 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на „***** ***** ***“ ЕООД с ЕИК *********, с управител М. И. В. в качеството му на 2 собственик на заснетото МПС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства - Електронен фиш №8506399959, известие за доставяне от 22.12.2025г.; Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал.3; справка за нарушение с два броя снимки; справка за нарушител и собственици и притежатели на МПС, справка система Regix за процесното

ППС;

Протокол

№28765/21г. на

Агенция

„Пътна инфраструктура“, Заповед № РД – 11-983/13.09.2021г., ведно с Приложение 1, 2, 3, 4 – бланки на Електронен фиш от Агенция „Пътна инфраструктура“;

Разрешение за строеж №РС-57/14.06.2019г.; Протокол за установяване годността за приемане изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка; Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“; История на обработка на процесното нарушение и Справка от „Интелигентни Трафик Системи“ АД.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл.187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл.187а, ал.2 от ЗДвП разпорежда, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва:

1. по чл. 179, ал.3 - в размер 300 лв.;

2. по чл. 179, ал.3а - в размер 1800 лв.;

3. по чл.179, ал.3б - в размер 2500 лв., каквато именно е била 3 наложена на дружество-жалбоподател.

Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. В електронния фиш за налагане на имуществена санкция е посочено, че нарушението се изразява в това, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.

От постъпилата Справка от Националния доставчик на услуги „Интелигентни Трафик Системи АД“ от 30.01.2026г, е предоставена информация относно това, че към датата и часа на нарушението - 25.05.2023г., 13:37 ч., процесното ППС с рег. № ********** не е било в договорни отношения с „Интелигентни Трафик Системи“ АД или техен партньор и няма заплатени маршрутни карти по техните канали за продажба.

От приобщеното Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление от 06.01.2026 год. е видно, че за датата на нарушението за ППС няма получени тол декларации, няма получени маршрутни карти, няма получена платена тол деклрация за преминаване през сегмента на рамката за датата и часа на нарушението. Няма получена и платена тол декларация за предходен и следващ сегмент.

Съдът при правилно установена фактическа обстановка, приема, обаче, че от страна на АНО не е спазен принципът за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка размера на наложената санкция и основен за правото на Европейския съюз.

Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му съгласно правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици, която е свързана със съответната защита на регулираните обществени отношения по ползването на пътя, рефлектираща и върху безопасността на движението.

Предвиденият в чл.179, ал.3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), съгласно Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС. Предвидените от националния законодател абсолютно определени размери на наказания за нарушение по чл.102, ал.2, налагано на основание чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на физически лица, респективно налагано на основание чл.187а, ал.2, вр. с чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на юридически лица, не съответства на изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да бъдат съразмерни.

Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 167.00 лева, дори и да е 4 налице предвиден фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване от административнонаказателна отговорност в размер на 750.00 лева, и размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция за сумата 2 500 лева е налице явна и категорична несъразмерност и непропорционалност в нарушение на критериите за съразмерност и пропорционалност, дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г.

В случая нормите на чл.179, ал.3б от ЗДвП, която предвижда имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива. В този смисъл е и актуалната релевантна практика на СЕС цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.

Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна норма, не дава възможност на съда да определи санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното нарушение.