Решение № 200 от 14.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Бургас , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мариана Г. Карастанчева

Членове:Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100500930 по описа за 2021 година

Производството по делото е с правно основание чл. 25 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Р. ИВ. Н. , ЕГН:**********, чрез пълномощника адв. Петя Владикова - ВАК с адрес на кантората и съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения по делото: гр. Бургас, ул. „Шейново“ , № 116-118, ет.2, срещу РЕШЕНИЕ № 260593/15.04.2021 г. по гр. дело № 7984/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен иска на ищцата Н. за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка”, наложено й със заповед №V-нак-8/03.11.2020г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ- Бургас“ АД.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно-постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила, а и необосновано,като се моли неговата отмяна и постановяване на решение, с което искът бъде уважен.На първо място се твърди, че БРС не е посочил и обсъдил всички искания и възражения на страните, а е обсъдил избирателно само малка част от доводите и възраженията на страните, както и от доказателствата по делото, които обслужват единствено и само тезата и доводите на ответната страна.В тази връзка се изтъква, че неправилно и необосновано районният съд е приел, че в случая е налице хипотеза на нарушение на трудовата дисциплина по „чл. 187, т.10 от КТ“, изразяващо се в неизпълнение на „вътрешноведомствен акт“, без да извърши какъвто и да било и да било анализ и/или преценка на т. нар. „заповед от 09.07,2020гЛ за която приема, че е вменила на ищцата задължение, което тя не била изпълнила; единственият мотив в решението бил, че „нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.10 КТ е налице и при неизпълнение на задължение, произтичащо от вътрешноведомствен акт - така Р- 915-2009-IV г. о.“Във въззивната жалба се цитира част от съдебното решение и се изтъква, че въпросната 1 заповед от 09.07.2020г. не покривала нито характеристиките на нормативен акт, нито на „ акт на работодателя“,както и „акт на висшестоящо ведомство“, в каквато насока се излагат съображения и доводи. На следващо място се изтъква, че въпросната заповед не била връчена и сведена до знанието на ищцата, като станало едва по повод започната процедура по дисциплинарно наказване чрез изискването на обяснения с покана- изх. № 11995/14.09.2020г..Освен това от Рапорт -вх. № 8763/16.07.2018г. на изпълняващия към този момент длъжността „началник ОТХ“ - д-р Т. Б., става ясно, че последният информирал работодателя - изп. директор на УМБАЛ Бургас АД относно проблемите и необходимостта от създаване на ред и регламент, като се изиска становище от M3, касаещо ползването на кръвни съставки от НЗ в случаите, когато няма бедствия и аварии и терористични актове, а се касае за случаи „по спешност“.В отговор на това,от поставената резолюция на документа от изп. директор на „УМБАЛ Бургас,, АД ставало ясно становището, а именно: че „от направената справка не се намери нормативен документ, ангажиращ изп. директор или зам. директор да разреши или не използване на кръвни съставки от НЗ“. От това се налагал извода, че работодателят /изпълнителния директор на „УМБАЛ Бургас,, АД/ по никакъв начин не е ангажиран нито с издаването, нито с реда за изпълнението на въпросната „заповед“,като било недопустимо началникът на ОТХ, като по-нискостоящ в служебната йерархия, да създава и вменява права и задължения на ръководителите си / зам. директор или директор на УМБАЛ Бургас АД/ и които няма правомощия да контролира дали се изпълняват.Отделно от това въпросната заповед не съдържала никакъв „алгоритъм“ на работа,защото в нея нямало ясно разписани и посочени правила и механизъм по точно какъв начин, ред, критерии и кога следва да се поиска и даде и как се удостовери получаването или не на т.нар. „разрешение“ на началник ОТХ /или негов заместник/, зам. директор или директор на УМБАЛ Бургас АД. Липсата на нормативна уредба, даваща основание и ангажираща изп. директор или зам. директор да разрешава или не използване на кръвни съставки от НЗ, не можела да бъде валидно „заместена“ от „заповед“, издадена на 09.07.2020 г. от началник ОТХ, който е по-ниско стоящ в йерархията и няма правомощия да въвежда правомощия и задължения / в случая за даване на „разрешение“/ на лицата от ръководството на работодателя, на които сам е подчинен. На следващо място,районният съд изобщо не обсъдил, че със събраните по делото доказателства било опровергано твърдението , че на 01.09.2020г. ищцата била извършила соченото от работодателя дисциплинарно нарушение.Цитира се, че „На 01.09.2020г без да бъде уведомена д-р Ч., която в този момент е заместващ началник на ОТХ, е взет сак от НЗ въпреки изрична заповед от 09.07.2020а. относно поддържане на неприкосновен запас и според която ЕК от НЗ се използва само с разрешение на началник ОТХ негов заместник или директора на УМБАЛ БУРГАС АД“ ;

, проследяват се обстоятелствата,настъпили в процесния ден и се извежда довода: че БРС не е преценил и в какво точно /действие или бездействие/ се състои дисциплинарното нарушение на ищцата - в това, че не е „уведомила“ /какъвто термин е използван в заповедта за налагане на наказанието/ или за това, че не е поискала „разрешение“ /както е записано в посочената като нарушена заповед от 09.07.2020г./ Във въззивната жалба се обсъжда Медицински стандарт по "Трансфузионна хематология",излагат се обстоятелства по конкретния случай и се навеждат конкретни доводи и съображения за неправилност на изводите на районният съд относно отговорностите, които носят дежурният лекар и лаборанта на смяна във връзка с дейностите по експедиране на кръв и кръвни съставки, както и относно извода, че ищцата била подчинена само на началника на отделение/главната мед. сестра, но не и на дежурния лекар, който не можел да й „разпорежда“ как да изпълнява трудовите си функции.Заявява се, че в случая не се касае за йерархична подчиненост, а за функционално разпределение на самите дейности и отговорности между лаборанта и дежурния лекар по трансфузионна хематология, които са на смяна, като поради своята по-висока и пряка професионална квалификация в тази медицинска област именно лекарят е този, който преценява и отговаря за правилното изпълнение на получените заявки и поръчки за експедиране на кръв и кръвни съставки, защото той е този, който може и следва да прецени съответни и необходими ли са те според състоянието и показателите на конкретния пациент. Заявени са твърдения за необсъждане от 2

БРС показанията на св. д-р Т. Б.. С определение №529/15.06.2021г. въззивната инстанция е оставила без уважение доказателственото искане на въззивницата: за приемане като доказателство по делото на Работен протокол за дейността „Експедиция на кръв и кръвни съставки“ в „МБАЛ Бургас“ АД,тъй като същият не съдържа реквизитите на писмен документ-липсват данни за съставителя му /автор/, както и доказателства за относимостта му към спора /липсва дата на съставяне/.Моли се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, като се присъдят и разноските по делото.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от от „УМБАЛ БУРГАС“ АД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Ст. Стамболов“ № 73, представлявана от д-р Бойко Миразчийски, изпълнителен директор ,чрез адвокат Ирина Камбурова-БАК със и съдебен адрес: гр,Бургас, ул.“Цар Симеон І№70,ет.1, в който се заявява становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба; моли се потвърждаване на обжалваното решение.Оспорват се твърденията във въззивната жалба- че проведената дисциплина процедура е порочна и поради това Заповедта за наложено наказание следвало да се отменени. Намира се, че първоинстанционното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон.Оспорват се изложените аргументи на въззивника относно наличието или липса на законово основание за издаване, респ. за изпълнение на Заповедта от 09.07.2020год. на Началник ОТХ. Заявява се, че съгласно чл.6 от Правилника за вътрешния трудов ред, а и съгласно длъжностната характеристика на началникът на отделението, именно началникът на отделението е този, който отговаря за цялостната дейност на отделението по планиране и организиране на работата, свързана с кръводаряването, а лекарят в ОТХ е подчинен в ежедневната си работа на изпълнителния директор и на началника на отделението. Същото важи и за старши лаборант,което се установявало от длъжностната му характеристика. Старши лаборант е подчинен в йерархиченост на началника на отделение/ лекар/ старша сестра. Началникът на отделение е направил организация на работа в отделението чрез издаване на вътрешна заповед, с която е определил алгоритъм на работа в отделението. Този алгоритъм на работа е бил спазван години наред и във времето и когато д-р Ж. не е била началник на отделение.По тези съобръжения се твърди, че няма пречки началникът на отделението да извърши организация с писмен акт / в случая наименован вътрешна заповед от 09.07.2020год./, която към дата 01.09.2020год. била връчена на всички в отделението, поставена на видно място и не била оспорена от работниците и служителите най-малкото пред изпълнителния директор.Това обстоятелство било потвърдено и от свидетел по делото, доведен от ищеца.Моли се потвърждаване на обжалваното решение .Въззиваемият се противопоставя на приемането на представено ново доказателства ,като намира същото за преклудирано.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите законови разпоредби, намира за установено по делото следното:

Искът е с правно основание чл. 357, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.

187,ал.1 и чл.188,т.1 от кодекса на труда.

В мотивите на обжалвания съдебен акт кратко и ясно са изложени правни изводи, формирани въз основа на изложените в исковата молба оплаквания за незаконност на дисциплинарното наказание на ищцата,като след преценка на събраните по делото писмени доказателства е прието, че ответната болница-работодател при спазване императивните разпоредби на КТ и с оглед установеното нарушение на трудовата дисциплина е наложил на ищцата дисциплинарното наказание „забележка“, което е съобразено с тежестта на извършеното нарушение на трудовите й задължения, които фактически констатации и правни изводи въззивният съд споделя и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

3

В допълнение към тях и по повод оплакванията с въззивната жалба следва да се отбележи само следното:

Няма спор , че ищцата Н. е в трудово правоотношение с УМБАЛ-гр.Бургас, като с допълнително споразумение е преназначена на длъжността „старши медицински лаборант“ в „Отделение по трансфузионна хематология“ /ОТХ/ в „Университетска болница за активно лечение-Бургас“ АД и е заемала тази длъжност към датата на налагане на дисциплинарното наказание. От представената по делото длъжностна характеристика е видно, че на така заеманата длъжност ищцата в ежедневната работа е подчинена на началник „Отделение по трансфузионна хематология“ /ОТХ/, Главна медицинска сестра и ръководството на лечебното заведение, като получава задачи от Началник-отделение и Главна медицинска сестра.

Няма спор и от представените по делото доказателства /рапорт до Изп.директор на болницата от д-р Ж.–началник ОТХ; писмени обяснения на ищцата Н./, както и от разпита на водения от ищцата свидетел Т. Б.,работещ като лекар-ординатор в УМБАЛ-Бургас се установява, че на дежурство на Н. от 07.30ч. на 01.09.2020г. до 07.29ч. на 02.09.2020г., в отделение по трансфузионна хематология постъпило в режим на „спешност“ искане за кръв от клиничен лекар при УМБАЛ „Сърце и мозък“. Както посочва самата ищца в обясненията си, след постъпване на искането установила, че в хладилника бил останал само 1 сак ЕК „А/-/. От показанията на св. Т. Б., работещ като лекар-ординатор в УМБАЛ-Бургас и който бил на разположение в нощта на дежурството на Н., се установява, че една единица концентрат била дадена от нормалния хладилник и една единица концентрат-от неприкосновения запас/ НЗ/; свидетелят заявява, че като дежурен лекар разпоредил на лаборант Н. да предаде една единица кръв от неприкосновения запас.От показанията на същия свидетел д-р Т. Б., както и от негов рапорт от 16.07.2018г. до Изпълнителния директор на УМБАЛ-Бургас АД става ясно, че същият е сигнализирал изп.др на болницата за липсата на нормативна база, регулираща ползването на кръвни съставки от Неприкосновения запас за бедствия, аварии и терористични актове, както и за необходимост от разпореждане на изпълнителния директор на болницата за решаване на този проблем при възникване на нужда от спешно управленско решение , касаещо доставката на кръвни съставки за родилка и дете, както и за разкомплектоване на Неприкосновения запас за БАТА.