Решение № 536 от 20.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Русе, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20244520100210 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД против Д. Р. Р. за установяване на задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит № 30035923854 от 26.03.2019 год., както следва: главница в размер на 1953.66 лева, договорно възнаграждение- 561.36 лева, лихва за забава- 366.68 лева, законна лихва- 1306.53 лева и 1710.54 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Ищецът заявява, че на 26.03.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30035923854 с длъжник- ответникът. Длъжникът бил запознат с общите условия и му бил предоставен стандартен европейски формуляр. Договорът включвал закупуване на услуги, като възнаграждението за предоставянето им било 2414.88 лева. Страните се споразумели това възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план, платимо заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

В изпълнение на задълженията си ищцовото дружество на 26.03.2019 год. превело парична сума в размер на 2500.00 лева по посочена от длъжника банкова сметка. Страните уговорили задължението по договора да бъде погасено в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 150.68 лева и падежна дата всяко 5- то число на месеца. Договорното възнаграждение било уговорено в размер на 116.44 лева (ГЛП 38.30 %), като също било разсрочено. С включването на плащанията по допълнителните услуги, месечната погасителна вноска станала 251.30 лева.

Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и заплатил само 1839.59 лева от общото задължение, ищецът претендира неплатените суми, ведно с лихвите за забава от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на задължението.

За събиране на вземането си кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 5656/2023 год. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите: 953.66 лева, 1 представляваща главница, ведно със законна лихва от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 306.53 лева, представляваща лихва за периода от 03.12.2020 г. до 30.10.2023 г., сумата 366.68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.05.2019 г. до 03.12.2020 г., 561.36 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 05.12.2019 г. до 03.12.2020 г., 1 710.54 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30.00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 20.05.2019 г. до 03.12.2020 г., държавна такса в размер на 118.58 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

След като длъжникът подал възражение, на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си. За горепосочените задължения ищецът предявява установителен иск.

В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва исковете. Прави възражения за нищожност на процесния договор. Твърди, че е заплатил признатата от ищеца сума 1839.59 лева, като намира, че предвид нищожността на договора, дължи само 660.41 лева като остатък от главницата, която му е предоставена в заем.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Страните не спорят, че на 26.03.2019 г. са сключили Договор за потребителски кредит № 30035923854, като в изпълнение на задълженията си същия ден ищцовото дружество превело парична сума в размер на 2500.00 лева на ответника по посочена от нея банкова сметка. Страните уговорили задължението по договора да бъде погасено в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 150.68 лева и падежна дата всяко 5- то число на месеца. Договорното възнаграждение било уговорено в размер на 116.44 лева (ГЛП 38.30 %), като също било разсрочено. Договорът включвал закупуване на услуги, като възнаграждението за предоставянето им е в размер на 2414.88 лева. Страните се споразумели това възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план, платимо заедно с месечната погасителна вноска по кредита. С включването на плащанията по допълнителните услуги, месечната погасителна вноска станала 251.30 лева.

Страните не спорят и че длъжникът е заплатил по договора общо 1839.59 лева.

Не е спорно също, че за събиране на вземането си кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 5656/2023 год. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите: 953.66 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 306.53 лева, представляваща лихва за периода от 03.12.2020 г. до 30.10.2023 г., сумата 366.68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.05.2019 г. до 03.12.2020 г., 561.36 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 05.12.2019 г. до 03.12.2020 г., 1 710.54 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30.00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 20.05.2019 г. до 03.12.2020 г., държавна такса в размер на 118.58 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Съдът намира, че сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи 2 служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.

Частично основателен е искът за установяване на задължението за главница.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към заявлението Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30035923854 от 26.03.2019 год. попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а заявителят на дефиницията за „търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК.

В конкретния случай сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в него се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит, което гласи: “ Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.

Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.

3

143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че претендираната сума, представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, не се дължи от длъжника.

Това възнаграждение е свързано с извършването на плащанията по договора, макар и отделно уговорено, не се включва в размера на годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 3, т. 3 от ЗПК, поради което за него принципно не намират приложение ограниченията на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Според тези разпоредби нищожни са клаузите в договора за потребителския кредит, в резултат на които годишният процент на разходите би надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Това обаче не означава, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, с който се уговаря възнаграждение не може да бъде подложена на служебна проверка за валидност. За тази клауза на общо основание (чл. 24 от ЗПК) ще се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП.