Решение № 4173 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4173 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20231100507420 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4621/24.03.2023г. по гр.д. № 35203 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 160-ти състав:

1. Р. Д. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* ******* е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул.

„******* на основание на чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 821,07лв., , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 61 гр. София, ж.к. ******* абонатен № ******* за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г.; сумата от 227,87лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 821,07лв за периода от 15.09.2019г. до 09.06.2022г; сумата от 11,16лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2022г., до изплащането й представляващи цена на дяловото разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 01.05.2019г. до 29.02.2020г.; на основание на чл.

78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 186,01лв.; като неоснователни 1 са отхвърлени исковете за горницата над 821,07лв. до предявен размер от 1511,58лв. и за периода от 01.05.2018г. до 28.02.2019; за горницата над 227,87лв. до предявен размер от 315,69лв; за сумата от 2,90лв. представляващи лихва за забава на цената на дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 09.06.2020г., като Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на адвокат И. А. Н., представлявал безплатно по делото Р. Д. Н. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 207,90лв 2. са отхвърлени исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Б. М. А., ЕГН ********** с правно основание чл. 149 и сл. от ЗЕ вр-. с чл. 79 ичл.

86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1511,58лв., , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 61 гр. София, ж.к. ******* абонатен № ******* за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 315,69лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 1511,58лв. за периода от 15.09.2019г. до 09.06.2022г; сумата от 11,15лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2022г., до изплащането й представляващи цена на дяловото разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 01.05.2019г. до 29.02.2020г.; сумата от 2,90лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 11,15лв. за периода от 01.07.2019г. до 09.06.2020г, като Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на адвокат С. К. К. , представлявал безплатно по делото Б. М. А. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл.

38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 490лв.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх.№

89822/31.03.2023г. по регистъра на СРС от ищеца

Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложило е съображения, че решението в тази част е постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.

Посочило е, че погасителната давност погасявала само възможността за принудителното изпълнение, но не и самото вземане. Разпоредбата на чл.

33 от ОУ от 2014г. сочела, че месечните задължения се заплащат в 30дневен срок след периода, за която се отнасят , но едва след изравнителните сметки се изпадало в забава, изискуемостта настъпвала 2 след издаването на обобщената фактура и от този момент започвала да тече погасителната давност. ОУ от 2016г. не поставяли изискване да се публикуват фактурите на интерент-страница и неправилно било прието от СРС, че ответниците не са изпаднали в забава. Претендирало е разноски.

Въззвияемият-ответник по исковете Р. Д. Н., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в тази част е правилно. Погасителната давност била със срок от 3 години, започвала да тече за всеки месец поотделно, префактурирането на задълженията от ищеца не променяло този извод. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззвияемият-ответник по исковете Б. М. А., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в тази част е правилно. Не било установено да отговоря за заплащане на процесните суми защото се бил отказал от наследството на майка си, така не притежавал никаква част от имота.

Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв

2. въззивна жалба вх. № 113234/25.04.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Р. Д. Н., ЕГН ********** в частта, в която исковете срещу нея са уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че не било установено да е потребител на топлинна енергия в имота, не били представени договори за продажба на имота или декларация за откриване на партида.

Обстоятелство, че Р. С. фигурирала в списъка на етажните собственици не доказвал, че тя е собственик на имота. Не било установено фактури да са публикувани на сайта на ищеца и така не била изпаднала в забава. Не било доказано по основание и размер вземането за дяловото разпределение. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* претендирало е разноски. е оспорило жалбата,

Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – „Т.С. ЕООД, ЕИК 1******* не е изразило становище по жалбите

3

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№

135657/30.06.2022г. уточнена с молба от 12.10.2022г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Р. Д. Н., ЕГН ********** и Б. М. А., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да осъди всеки ответник да му заплати поотделно сумата от по 1511,58лв., , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2022г., до изплащането й, представляващи ½ от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 61 гр. София, ж.к. ******* абонатен № ******* за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от по 315,69лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 1511,58лв. за периода от 15.09.2019г. до 09.06.2022г; сумата от по 11,15лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2022г., до изплащането й представляващи ½ от цена на дяловото разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 01.05.2019г. до 29.02.2020г.; сумата от по 2,90лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 11,15лв. за периода от 01.07.2019г. до 09.06.2020г. Навело е твърдения, че ответниците са наследниците по закон на Р. М. С., ЕГН **********, която за процесния период била собственик на имота, потребила в имота топлинна енергия в количества и на стойност, за които били предявени исковете , дължала и цена на дяловото й разпределение, а в забава на плащането им и дължали обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. След откриване на наследството на Р. С. нейните наследници по закон отговаряли за по ½ от нейните задължения пред ищеца. Имотът бил придобит по реда на ЗТСУ от М. А. М. и от Р. М. С.. Претендирало е разноски.

Ответникът Б. М. А., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че се бил отказал от наследството на майка си и не отгораря пред ищеца за заплащане на процесните суми.Задълженията били погасени по давност. , не бил изпаднал в забава на плащането на сумите, не дължал цената на дяловото разпределение, защото вземането не било доказано. Претнедирал е разноски.

Ответникът по исковете - Р. Д. Н., ЕГН ********** е оспорила исковете.

Посочила е, че задълженията били погасени по давност, не била изпаднала в 4 забава на плащането им, вземането за дялово разпределение не било установено по основание и размер.. Не била носител на вещно право на ползване върху имота, не била подавала заявление за откриване на партида за имота на нейно име.

Третото лице помагач на страната на ищеца –„„Т.С. ЕООД, ЕИК 1******* е подкрепило исковете.

По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 2000г, договор от 31.07.2000г., съгласно които ОС на ЕС на сграда на бл. ******* гр. София е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи за ******* е записана Р. М. С., положила подпис като собственик на този имот с абонатен № *******, заявила обем на имота от 149 куб.м. и три отоплителни тела, на които да се монтират уреди за измерване на потреблението на топлинната енергия.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е предявен иска, начисленията за цена на дяловото разпределение за периода са в размер от 2,15лв. до 2,24лв. месечно.

По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 27.06.20 16г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016г. съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят, но обезщетение за забава се дължи само след изтичане на 45 дни след установяване с изравнителната сметка на реалното потребление.

Приети са удостоверение за наследници, справка по Наредба № 14/2009г., съгласно които Р. М. С. , ЕГН ********** е починала на 04.06.2020г., като е оставила за наследници по закон децата си Б. М. А. и Й. М.а Н., последната е починала на 06.11.2020г.като е оставила за наследник по закон дъщеря си Р. Д.

Н.. В същите е посочено, че съпругът й е М. А. М., починал.

Приет е отговор на Р. С. по дело 22489/2018г. на СРС по искова молба на Топрофикация София“ЕАД, сочещ че оспорва да е доказано да е собственик на имота и да е потребител на топлинна енергия в него.

Прието е съдебно удостоверение, издадено от СРС, 139-ти състав по дело № 39035/2020г., съгласно което Б. М. А. на 21.08.2020г. е подал молба за отказ от наследството на Р. М. С..

Приети са писма от СО, и СО-район Надежда, , СО-НАГ съгласно които в архивите не се съдържа досие и документ за собственост на апартамент № 61 ж.к. Толстой, бл. 38, вх. Г.

Прието е писмо от СО, район Надежда, отдел Общински приходи, съгласно което ******* бл. 38, в Г, ж.к. Толстой” в гр. София е бил деклариран като 5 собствен от М. А. М. и Р. М. С., като след смъртта им наследниците им не са го декларирали.

Приети са изравнителни сметки, протоколи за обявени дати за отчет, съгласно които през май 2020г. и през май 2019г. на двете дати за отчет на уредите за измерване на потребление на топлинна енергия не е осигурен достъп до *******, като начисленията са при условията на неосигурен достъп.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че сградата в която е имота е топлоснабдена, общият топломер в абонатната станция е отчитан ежемесечно и са отчислявани технологични загуби. Посочило е, че в имота стойността на потреблението е начислявано при условията на неосигурен достъп за отчет на уреди, като е съобразен обем на имота , за горещо битово водоснабдяване начисленията са на база 1 потребител.

Стойността на реално потребеното е в размер на 2713,49лв., дяловото разпределение било направено по правилата на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване.

С влязло в сила решение № 3060/ 26-.04.2013г. по дело № 2529/2013г. на СГС, 4-Г състав е потвърдено Решение по дело № 17564/2011г. на СРС, с което исковете на Т.С.“ЕАД срещу Р. М. И., ЕГН ********** за заплащане на стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № ******* бл.