Решение № 648 от 22.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Пазарджик, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Н. Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220100156 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Б. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. ****** чрез адвокат С. В. М. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. *******, против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София. кв. Мотописта, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н. М. Л., с която се иска от съда да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 40017008951 от 25.04.2023 г., сключен между страните, поради противоречие на закона; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата в размер на 35,05 лева като недължимо платено. В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване нищожността на клаузите на договора за потребителски кредит сключен, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие с императивни законови разпоредби и поради заобикаляне на закона.

В исковата молба ищецът твърди, че на 25.04.2023 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № 40017008951. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800 лева, на 18 месечни вноски в размер на 58,92 лева, при лихвен процент по кредита от 41.00 %, лихвен процент на ден 0,11 %, годишен процент на разходите от 48,46 % при общ размер на заема главница и лихва – 1060,28 лева.

В договора било посочено, че ищцата е поискала и закупила допълнителна услуга "Фаст", изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит срещу заплащане на възнаграждение в размер на 320 лева и на допълнителна услуга "Флекси", изразяваща се в отлагане на вноски съгласно погасителния 1 план, намаляване на размера на погасителни вноски и промяна на датата на падежа, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 480 лева, като заявява, че без тяхното закупуване няма да и бъде отпуснат заема. Във връзка с горното сумата, която е следвало да бъде върната е в размер на 1860,28 лева. Ищцата била заплатила сумата в размер на 835,05 лева по кредита.

Смята, че клаузите, регламентиращи заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" вменяват в тежест на Б. М. да заплати на ответното дружество освен договорна /възнаградителна/ лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за допълнителни услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита но смисъл на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на искането за отпускане на потребителски кредит и получаване на становище по него, било то и "приоритетно", е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. По отношение на услугата "Флекси", предвиждаща възможност при финансови затруднения на клиента да се преструктурират задълженията по кредита, по същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а. ал. 2 ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит но смисъла на чл.

10а, ал. 13ПК. В този смисъл, счита, че двете допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузите също били формулирани неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. От съдържанието на договора не ставало ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, но каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.

Излага твърдения, че услугата „Фаст“ не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаело за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. На следващо място било видно, че таксата е включена в в размера на погасителната вноска, следователно е предоставена вече.

Относно услугата „Флекс“ посочва, че реализирането на правата по допълнителната услуга е само хипотетично.

На следващо място счита, че размерът на претендираната цена за предоставената услуга е несъизмеримо по-голяма от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. В тази връзка, счита че уговорка за заплащане па услуга "Флекси" попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Предвид изложеното, счита че с уговорките, които предвиждат потребителят да заплати възнаграждение за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което се явяват нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби.

2

Твърди, че допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора, най-малкото защото са уговорени в договора за кредит. Следователно дължимите за тях възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11. ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.

1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР, като по този начин ще надхвърли законоустановения максимален размер на ГПР и се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.

Смята, че при сключването на договора е допуснато и нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като при посочването на ГПР не е достатъчно само да е посочен неговия размер, а и задължително методиката на изчисляването му.

Счита, че посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68 г, ал.4 от 33П във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19. ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1. т.10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.

Смята, че съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по процесния договор за паричен заем е в размер на 800 лева и всичко заплатено над посочената сума се явявало платено от Б. С. М. на ответното дружество при начална липса на основание. Поради тази причина, следвало ответникът да й върне сумата в размер на 35,05 лева, надплатена над чистата стойност на кредита.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адвокат М. от АК Пазарджик, който моли съда да уважи в цялост исковата претенция. Депозира писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.

Не оспорва, че на 25.04.2023 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № 40017008951, по силата на който ответното дружество е предоставило сумата в размер на 800 лева.

Твърди, че договорът отговаря на общите условия за действителност на договорите и е сключен в предписаната от закона форма, като ищецът се е подписал на всяка страница от договора и общите условия към него и изрично е декларирал, че са му били предоставени екземпляри от подписаните документи.. Счита, че договорът за потребителски кредит отговаря на специалните изисквания на ЗПК за действителност, не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи. Счита, че в общите условия били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Оспорва твърдението на ищеца, че 3 възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде включен в размера на ГПР, тъй като същите са били закупени от потребителя по негов избор и не са били задължително условие за получаване на кредит. Също така възнаграждението за допълнителните услуги не следвало да се включва при изчисляване на ГПР, защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита и поради това, че се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, поради което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че дори и размерът на ГПР да е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава максималният размер, но не и недействителност на договора за кредит. Според него неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит, като се позовава на чл. 10, § 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО.

Твърди, че правото на Съюза и практиката на Съда допускат недействителността на договора да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи от основния предмет на договора, при което действието на договора се запазва без тези недействителни клаузи, което на по-силно основание важи за допълнителни услуги, които не са част от основния предмет на договора. Поради това договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за недействителност на тази клауза.

Смята, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", като ищцата е изявила желание да закупи тези допълнителни услуги. Отделно от това, по своята същност първата услуга представлява право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което означавало, че както е посочено и в самия ДПК в раздел VI Параметри, допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ към момента на подписване на договора вече е била предоставена на ищцата и използвана от последната. След като ищцата е поискала приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите на ответното дружество са извършили всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищцата, подготвили са нужните документи и са сключили договора в рамките на няколко часа. Тази услуга безспорно е предоставена на ищцата и последната се е възползвала от нея.

Намира за неоснователни твърденията на ищцата, че поради невключването на възнаграждението за предоставените допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

По отношение на възражението за недействителност на договорното възнаграждение като противоречащо на добрите нрави заявява, че липсвали императивно разпоредби в закона по отношение размера на възнаградителната лихва, а посочената практика била морално остаряла.

Счита за неоснователни и твърденията на ищцата, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не е действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и 4 представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП, с което ищцата била въведена в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.

По отношение на предявения осъдителен иск посочва, че ищцата не е ангажирала доказателства, че е платила претендираната сума. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпечатката съдържа 36 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/124cb9d9-7ba8-420e-acb7-81ec712b241c