Решение № 253 от 17.12.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Бургас, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500403 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на ЗК „Лев инс“ АД, гр.София, . против Решение № 146 от 15.05.2024г., постановено от ОС – Сливен по гр.д. № 102/2024г., с което ответника ЗК „Лев инс“АД е осъден да заплати обезщетение от 20 000 лв., както и разноски. Обжалва се решението в частта, с която е присъдено обезщетение за размера над 10 000 лв.

Сочи се,че застрахователят не дължи сума над размера от 10 000 лв.

Правилно е прието съпричиняване на вредоносния резултат, но неправилно е ограничен до 20%. Неправилно е определен и справедливия размер за обезщетяване на вредите на 25 000 лв. От момента на потегляне до момента на удара от пешеходката са изминати 2.4 м при бягане. Резултата е съпричинен от страна на пострадалата Д., тъй като е пресичала неправилно и не се е съобразила с приближаващото МПС, не се е огледала и не е преценила адекватно обстановката. Вредоносния резултат е съпричинен в значителна степен. Вредоносния резултат не е само вследствие поведението и принос на водача на лекия автомобил.

Диянкова е нарушила чл.113 ал.1 т.1 и т.4 от ЗДвП, тъй като е пресякла на забранено за пресичане място и изобщо не е трябвало да се намира на пътното платно. Автомобилът се е движел с 20 км/ч. вместо разрешените за участъка 50 км/ч., като видимостта е била ограничена от кофа за боклук.

1

Противоправното поведение на Д. в случая е поне 50% и затова обезщетението следва бъде не повече от 10 000 лв.

На 19.02.2022г. на улица в гр.Я., ж.к.“Б.“ пострадалата К. Д. предприема пресичане на пътното платно. В същото време към мястото на инцидента се придвижва лек автомобил „Мерцедес“ със скорост 21 км/ч. При възникналата опасност водачът задейства спирачките, но последвал удар с предна челна лява чат на автомобила в областта на левия фар. Вследствие на удара детето паднало на асфалта пред автомобила. Причината за произшествието е навлизането на детето в опасната зона на спиране на автомобила. Липсвал е родителски контрол. Детето е следвало да остане на място и да се огледа преди да предприеме пресичането на платното.

По повод получените телесни увреждания медицинската експертиза сочи, че са необходими от 2-2.5 месеца, охлузванията отминават за около 20 дни. Към настоящия момент детето е напълно здраво. Твърденията в исковата молба се оспорват като неверни.

Съгласно чл.125 ал.3 от СК родителите следва да осигуряват постоянен надзор по отношение на малолетните си деца – в случая майката на пострадалото дете. В процесния случай същата се е дезинтересирала какво прави детето и. Надзорът в случая е липсвал и детето е било оставено само да извърши неправилното пресичане на пътното платно.

Следва да намери приложение чл.51 ал.2 от ЗЗД за поведението от страна на детето и майката, която не е положила дължимите грижи за предотвратяване на вредоносния резултат – ТР № 88 от 1962г. на ОСГК на ВС.

От страна на майката е налице поведение, като е допринесло за настъпването на вредата. В този смисъл изводите на съда за приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД са правилни. Независимо от допуснатите от водача нарушения на ЗДвП вредата не би настъпила ако детето не би преминавало в близост до автомобила пътното платно. В случая е безспорно че пострадалото лице с поведението си е създало предпоставки за настъпването на вредите.

За определяне дела на съпричиняване следва да бъде извършена комплексна оценка, включваща степента на деянието на пострадалия, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като деянието на пострадалия в настоящия случай е противоправно и степента на неговата вина. С оглед на това се сочи, че съдът неправилно е определил степента на съпричиняване и тя трябва да бъде определена поне на 50%.

На следващо място - неправилно е определен размера на обезщетението, като това влиза в остро противоречие според страната с доказателствата по делото и съдебната практика. Това не кореспондира с принципа на спаведливостта. Излага се становището, че исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от понесени психични увреждания е 2 неоснователна. По делото липсват данни за отражение на инцидента върху психиката на детето. От ПТП-то са изминали две години, през които родителите на детето не са положили никакви усилия да потърсят специализирана помощ от психолог. Т.е. – твърденията че детето не се чувства добре емоционално би следвало да бъдат подкрепени с доказателства какво са направили родителите в тази насока. В противен случай става въпрос за родителска безотговорност, което не следва да бъде за сметка на застрахователя със завишаване на обезщетението.

На следващо място – спори се относно прилагане на принципа за справедливост от страна на съда. Това понятие не е абстрактно. То винаги следва да бъде съобразено с характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди. На първо място следва да се вземе предвид продължителността на възстановяването – възстановяването след имобилизацията е продължило 2-2.5 месеца. Следва да се отчете обстоятелството, че детето понастоящем е физически напълно здраво. Следва да се изследва и характера на травмата, което е описано подробно в СМЕ.

Страната счита, че обезщетението определено на 25 000 лв. е завишено и то не отговаря на причинената вреда. Този размер според въззиваемия е изключително завишен за да се счете, че репарира нематериалните вреди. С исковата молба не се сочи да са провеждани психотерапевтични мероприятия с детето. Присъждането на сумата от 25 000 лв. не отговаря на претърпените болки и страдания и със заложеното изискване в чл.52 от ЗЗД за справедливост на обезщетението. Всеки отделен случай следва да бъде съобразен със субективния елемент. В случая обезщетението няма обезщетителен характер, а наказателен репресивен характер спрямо застрахователя.

Оспорва се и решението в частта, с която е присъдена лихва.

Регламента се съдържа в чл.493 от КЗ, чл.429 и чл.430 от КЗ. Отправянето на писмена претенция следва да включва и посочена банкова сметка за изплащане на обезщетение. В случая такава не е посочена. Това има за последица забава на кредитора и застрахователят не дължи лихва Поради това страната сочи, че лихвата следва да бъде присъдена от завеждане на исковата молба – 26.01.2023г. Поради това се моли да се отмени решението в частта за присъждане на сумата над сумата от 10 000 лв. до присъдените 20 000 лв. както и присъдените разноски. Алтернативно – се моли да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

Депозиран в законоустановения срок е отговор на въззивната жалба от страна на З. М., действаща като майка и законен представител на малолетната К. З. Д., и двете от гр.К.. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Оспорва се възражението на въззивника срещу уважения размер обезщетение в размер на 20 000 лв.

3

Според страната въззивникът не е изложил нито един относим аргумент относно справедливостта на обезщетението. Счита, че съдът е изложил задълбочена аргументация на крайните си изводи. Въззивникът не е изложил доводи, въз основа на които присъденото обезщетение да бъде намалено. В случая са доказани телесни увреждания, които обосновават справедливо обезщетение в присъдения размер. Според страната въззивникът съвсем целенасочено не е посочил изобщо характера на уврежданията в жалбата си. В случая са причинени две средни телесни повреди - счупване на двата пищяла на подбедрицата на десния крак в долните им трети, което е довело до затруднения в движението за повече от 30 дни. Налице е и дълбока охлузна рана по кожата на предната повърхност на подбедрицата на десния крак наред с други по-леки наранявания. Налице е и отражение върху психиката на детето.

Относно установяване уврежданията по делото е приета КСМАТЕ, по която д-р Стойков е дал заключение: счупени са големия и малък пищяли на десния крак, причинена е и дълбока охлузна рана по кожата на предната повърхност на десния крак. Това е довело до трайно затруднено движение на десния долен крайник за продължителен период от време – 2-2.5 месеца.

Охлузването е с оздравителен процес 15-20 дни, като на мястото остава видим белег. Кракът е бил имобилизиран с гипсова превръзка. В с.з. д-р С. е уточнил, че по показания на свидетели се установява, че кракът на детето е бил затиснат от предната лява гума на автомобила. Всяка една от получените на двете кости фрактури сама по себе си може да доведе до затруднения в движението за повече от 30 дни.

Относно инцидента са събрани и гласни доказателства – разпитана е свид.Д.: във въпросния ден детето излязло с майка си. Инцидента станал на улицата между блоковете. В болницата гипсирали крака от коляното надолу и един месец изкарала в гипс. Била е много уплашена, събуждала се, не можела да спи, плачела. След това изпитвала страх от автомобили. След инцидента живота на детето се променил.

Изложените от въззивника доводи относно приложението на чл.52 от ЗЗД от страна на съда при определяне размера на обезщетението се оспорват изцяло като несъстоятелни. Освен това не отговаря на истината, че размерът не съответства на съдебната практика. Цитирани са съдебни решения по аналогични случаи. Всяка следваща година застрахователните лимити растат, съответно – присъжданите обезщетения следва също да се увеличават. Към датата на процесното ПТП лимита е 10 420 000, а практиката на ВКС по чл.290 от ГПК е, че лимита следва да се съобразява и е един от критериите, които са от значение за определяне размера на обезщетението, като то трябва да следва увеличаването на лимита.

В тази насока възраженията на въззивника се явяват напълно 4 неоснователни. Паричното обезщетение в случая е единствената репарация на преживените болки и страдания и за да е справедливо трябва да е с точен паричен еквивалент. За да бъде пълно законодателят е предвидил нарастване на лимитите ежегодно. Компенсирането на болките и страданията следва да бъде съобразено със законодателната уредба и установените лимити. В случая възраженията на застрахователя противоречат както на уредбата, така и на съдебната практика и на морала.

На следващо място – оспорва се твърдението на въззивника за наличие на принос от страна на пострадалия, както и относно обема на този принос – 50%. Механизмът на ПТП е установен с решението на съда. В тази насока е приета експертиза, извършена от вещи лица. Страната се позовава на показанията на самия водач на МПС – че детето не е било само, имало е много хора, с детето е имало жена – показанията на свид. Д. сочат, че детето е излязло навън с майка си. Експертизата е установила, че коридора на движение на автомобила е пресечен и от други лица.

Според въззиваемата страна причина за ПТП-то е неправилното поведение на водача, след като е възприел децата в близост до автомобила си – следвало е да осигури възможност да намали скоростта и да спре, след като възприеме, че дете предприема пресичане на коридора на движение на автомобила. Свидетел установява, че детето не е било само, взето е било от жена, т.е. – не е било оставено без надзор. Затова възраженията за съпричиняване, особено в сочения от въззивника размер се явяват необосновани и недоказани.

Оспорва се и възражението на въззивника досежно присъдената лихва.

В случая е приложена нормата на чл.429 ал.3 от КЗ – от датата на уведомяване на застрахователя или от датата на предявяване на обезщетение от пострадалия. Тъй като за делинквента има 7 – дн. срок за уведомяване за настъпване на събитието, то страната счита, че лихва следва да се присъди от 26.02.2022г. Ако не от тази дата, то от 10.03.2022г., когато застрахователят е уведомен от самия пострадал – това според въззиваемия е най – късната дата.

След изтичане на предвидения срок, липса на произнасяне и плащане застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението.Неправилно застрахователят твърди че не бил в забава, тъй като нямало посочена банкова сметка. В тази насока се цитира практика на ВКС: непосочване на банкова сметка не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ от страна на застрахователя за плащане. Според въззиваемия съдът правилно е определил началната дата на дължимост на законна липсва в случая – 10.03.2022г. Оспорва се дължимостта и на разноски. Моли се за оставяне на жалбата без уважение. Претендира се присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за представителство пред АС по чл.38 от ЗА.