Решение № 6570 от 29.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6570 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100510084 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на А. А. И. срещу решение № 8914/15.05.2024 г. по гр.д. № 12569/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 4039,64 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* *******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до погасяването; 531,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 06.07.2022 г.; 56,44 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до погасяването; 11,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете да уважени, е неправилно. Поддържа, че не е потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи заплащането на цената им. Счита също така, 1 че не дължи мораторна лихва, тъй като не е изпаднал в забава. Оспорва задълженията за дялово разпределение, тъй като не е налице основание за присъждане на такива суми в полза на ищеца. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските по производството.

Третото лице помагач – „Бруната България“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът А. А. И. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

4039,64 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* *******, аб.

№ *******, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до погасяването; сумата в размер на 543,95 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.10.2020 г. до 06.07.2022 г.; сумата в размер на 58,92 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до погасяването; сумата в размер на 11,27 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 4039,64 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к.

„******* *******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до погасяването; 531,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 06.07.2022 г.; 56,44 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до погасяването; 11,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е 2 валидно и допустимо в обжалваната част.

Видно от представения по делото нотариален акт № 83 от 12.07.1990 г. по н.д.

№ 5108/1990 г., ответникът-въззивник е придобил собствеността по отношение на процесния имот.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството н а потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .

Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на 3 потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).

Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението да заплащането цената за потребена топлинна енергия.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е спорен между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово разпределение“ е уважен правилно от районния съд.

Жалбоподателят не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена показа за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).

Във връзка с изложеното се налага извод, че решението следва да бъде отменено в частта, с която искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е уважен.

В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта, 4 с която са присъдени разноски за първоинстанционното производство и заповедното производство в полза на ищеца над сумата в размер на 1035,75 лв. до сумата в размер на 1038,27 лв.

По разноските:

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 0,38 лв. – разноски за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата, а в полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се присъди: сумата в размер на 2,33 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за заповедното и първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете, както и сумата в размер на 1,86 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата.

В полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата в размер на 99,76 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8914/15.05.2024 г. по гр.д. № 12569/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, с която е признато за установено, че А. А. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 11,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г., както и в частта, с която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 са присъдени разноски за първоинстанционното производство и за заповедното производство над сумата в размер на 1035,75 лв. до сумата в размер на 1038,27 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу А. А. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 11,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8914/15.05.2024 г. по гр.д. № 12569/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, с която е признато за установено, че А. А. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 4039,64 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр.