Решение № 5791 от 14.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5791 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Въззивно гражданско дело № 20251100509292 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. С.Л., срещу решение № 8432 от 12.05.2025 г., постановено по гр. дело № 199995/2024 г. по описа на СРС, 148-и състав, в частта, в която са уважени предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове от М. В. Б. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по чл. 432 КЗ за сумата над 5000 лева до присъдените 10 000 лева (или сумата от 5000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 2525 лева – дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди.

Излагат се твърдения за неправилност на съдебния акт, поради това, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди се явява прекомерно завишен, с оглед на действително претърпените от ищеца вреди – леки телесни повреди, с кратък оздравителен период, поради което обезщетяването им не следва да надхвърля 3500 – 5000 лв.

По отношение на обезщетение за имуществени вреди претендира за допуснато процесуално нарушение в оценъчната дейност на първоинстанционния съд, поради отсъствието на преценка, дали претендираните разходи са разумни, необходими и причинно свързани с конкретното увреждане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „М. В. Б., чрез пълномощника – адв. А. Б.. В него се заявява, че жалбата е неоснователна като искането към СГС е тя да бъде оставена без уважение.

1

Претендира разноски.

Решението в частта, в която искът е уважен за сумата от 5000 лева, представляваща част от претендираните имуществени вреди, не е обжалвано и е влязло в законна сила, т.е. със сила на пресъдено нещо е установено, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищцата е претърпяла травматично увреждане.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, намери следното:

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече.

По правилността му, въззивният съд намира следното:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от съществуването на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента, настъпване през периода на застрахователното покритие на ПТП вследствие на противоправно поведение на застрахования при ответната страна водач; вид и размер на вредите, причинени на застрахованото при ищеца МПС; пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за липса на причинно-следствена връзка, между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат.

Както бе посочено, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила в посочената по-горе част, поради което основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, а спорът по настоящото делото се съсредоточава върху обстоятелството, дали остойностяването на претърпените от ищцата неимуществени вреди е прекомерно завишено, както и дали претендираните имуществени вреди, изразяващи се в разходи за масажи и закупуване на очила, са в причинна връзка с процесното застрахователно събитие.

Установено е, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане по долната устна от 2/0,6 см, заедно с драскотина в левия устен ъгъл от 0,6 см, ляв горен крайник – кръвонасядания по лявото рамо от 1,5 см и лява предмишница от 3 см, дясна слабинна област – кръвонасядане от 6/4 см, преднокоренчова увреда на С5-6-7 на шията, както и че е извършила разходи за прегледи при лекари специалисти, запис на компакт диск на изследвания, извършване на изследвания, физиотерапия и 2 рехабилитация и закупуване на диоптрични очила.

По делото е приобщен Амбулаторен лист № 23293206С6ЕА от 20.10.2023г., с оплаквания от болки в главата, лицето и шията, болки и изтръпване в ляв горен крайник, гадене. Констатирано е болезнено ограничено движение в областта на шията.

Според представеното СМУ № 21/2023г. от 20.10.2023г., при ищцата са констатирани „Контузия на шията с изразен цефалгичен синдром и ограничени и болезнени движения. Кръвонасяданане в долната устна.

Охлузване в областта на брадичката. Кръвонасядания в областта на ляво рамо и лява мишница. Кръвонасядане в дясна слабинна област.“ Посочено е, че контузията на шията с изразения цефалгичен синдром и ограничение в движенията е причинила на пострадалата временно разстройство на здравено, неопасно за живота, а останалите мекотъканни увреждания за й причинили болки и страдания.

Представен е амбулаторен лист от 06.11.2023г., а посочена анамнеза: След травмата се появява главоболие, а към момента на прегледа то изхожда от врата и отива странично към главата вляво. Посочено е, че от 2 седмици има изтръпване в лява ръка.

В тази връзка, според приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза, която настоящият състав кредитира като обективна, пълна и компетентно изготвена, кръвонасяданията са болезнени състояния, по време на възникването им, както и още 2 – 3 дни, а впоследствие до разнасянето им, болката остава слаба,с временни иострания при натиск върху засегнатана област. Посочено е, че периодът за пълното им възстановяване трае около 20 дни.

По отношение на констатираното предкоренчево увреждане на С5, С6 и С7 на шията, вещото лице К. посочва, че натискът върху нервните коренчета е характерен с постепенно изтръпване и вялост на засегнатите инервирани участъци, а не толкова с болка, което изтръпване може да продължи месеци, доколкото увредите на нервите и на техните коренчета се възстановяват бавно, дори при адекватно лечение. Вещото лице е посочило, че при ищцата не е слагана имобилизираща яка, което допълнително удължавало срока за възстановяване. Вещото лице е констатирало още, че конкретно при пострадалата е установена и двустранна рагикулопатия, по – тежка вляво, поради развила се патология на нервните коренчета в шийната област от предишни по – леки притисквания, което в киомбинация с по-силната камшична травма, било предпоставка за продължително възстановяване до изчезване на изтръпването. По отношение симптомите на изтръпване, във връзка с камшичния удар и увреждането на връзковия апарат на шийните прешлени, вещото лице К. посочва, че дори при навременно и адекватно лечение, възстановяването е индивидуално дълго, но обикновено завършва за около 6 месеца.

В рамките на формиране на експертното си заключение, вещото лице е извършил и личен преглед на ищцата, според който се установило пълно възстановяване по отношение на кръвонасяданията и болката от камшичния удар, но продължаващо тръпнене по лявата ръка, със засилване при натоварване на ръката, за което се очаква възстановявае, доколкото не се установили парези, трайни смущеня и миелопатна симптоматика.

Вещото лице е посочило, че от извършените от ищцата разходи на обща 3 стойност 2525 лв., от които: 80 лв. – Консултативен преглед при специалист на 20.10.2023г.; 80 лв. – Консултативен преглед при специалист на 20.10.2023г.; 5 лв. - Запис на СД по желание; 100 лв. – преглед при хабилитирано лице на 06.11.2023г.; 90 лв. ЕМГ изследване на 08.11.2023г.; 820 лв. – МРТ – глава и гръбначен стълб на 08.11.2023г.; 60 лв. – преглед при хабилитирано лице на 13.11.2023г.; 720 лв. – Физиотерапия и рехбилитация на 13.11.2023г.; 570 лв. – Диоптрични очила, са във връзка с възстановяването й, но единствено записът на диск и диоптричните очила били според вещото лице, целесъобразни разноски, доколкото ищцаа е здравноосигурена и посочените дейности се покривали от НЗОК.

Изслушан в хода на първоинстанционното производство вещото лице посочва, че камшичният удар е трикомпонентен и е белег за наличието на поставен предпазен колан, който колан се явява опорната точка, около която шията може да направи движенията, назад, напред, назад, а при отсъствието на предпазен колан, тялото ще се удари в твърдите повърхности на таблото отпред. Посочва, че сторените от ищцата разходи са във връзка с възстановяването й.

Вещото лице посочва, че на ищцата не била изписана физиотерапия, но това не означавало, че не може устно да й е указано. Посочил е, че по отношение на боуен терапията, се считало, че допринася за по – бързото възстановяване на нервната проводимост, макар да бил съмнителен изходът от нея.

Разпитан в хода на първоинстанционното производство, свидетелят В.К. разказва, че непосредствено след осъществяване на инцидента е получил обаждане от ищцата и незабавно пристигнал на мястото на инцидента.

Спомня си, че М. Б. била извън автомобила, била изключително стресирана и била откарана с линейка. Разказва, че ищцата носи очила откакто двамата се познават, които били счупени вследствие на инцидента. Сочи, че и към датата на разпита, ищцата изпитвала болки в лявата си ръка. В началото изпитвала интензивна болка в лявата ръка, по врата нагоре и болки в главата, чиито интензитет с времето нямалял. Спомня си, че в началото отказвала да шофира, а първият път, след като се качила в колата получила паник атака. В момента шофирала единствено до магазина.

По отношение на претенцията за заплащане на неимуществени вреди:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Съгласно даденото с решение № 94/18.07.2019 г. по т. д. № 3030/2018 г. на ВКС II т. о. разяснение, което настоящият състав споделя, за да удовлетвори въведения от законодателя критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за репариране на претърпените от непозволено увреждане морални вреди, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т. е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното 4 неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки един ден от живота на пострадалия. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания, неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия.