Решение № 22537 от 09.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22537 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20241110159529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Джордан 90“ ООД, чрез адв. И. И., срещу „Софийска вода“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че не съществува негово вземане срещу ищеца за сумата в общ размер на 4347,21 лева, представляваща стойността на доставени и потребени ВиК-услуги и начислена лихва върху тях, отразени като старо салдо по фактура № 0134745874 от 16.09.2024 г., поради погасяването му по давност.

В исковата молба се твърди, че на 25.09.2024 г. на адреса на ищцовото дружество бил получен протокол № 9294/2024 г., с който ответникът го уведомявал за наличието на просрочени задължения в размер на 4347,21 лева за предоставени ВиК услуги до имот, находящ се в гр. АДРЕС клиентски № 1004052102. Единствената фактура, която не била платена от ищеца, била тази с № 0102708048/15.01.2021 г. на стойност 3090,00 лева, за вземането по която ищецът направил възражение пред ответника, че е погасено по давност.

Въпреки това „Софийска вода“ АД продължила да го начислява като старо салдо в издадените след това фактури, като с изпратения констативен протокол дори било отправено предупреждение, че поради неиздължаване на процесната сума следвало преустановяване на водоснабдяването. Това обуславяло наличието на правен интерес за ищеца да предяви настоящия отрицателен установителен иск, като моли съда да го уважи изцяло. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Софийска вода“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. П.

И.. Процесуалният представител не оспорва предявения иск. Признава, че процесната сума, 1 начислена като старо салдо във фактура № 0134745874/16.09.2024 г., била погасена по давност и именно поради това ответното дружество не било предприемало действия по нейното принудително събиране. Излага твърдения, че ответното дружество не било дало повод за завеждане на иска, поради което моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв.

И. е направила искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл.

237 ГПК. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно че ответникът е признал предявения иск, а ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното признание, както и липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не представлява право, с което страната не може да се разпорежда. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе в срок с решение при признание на иска.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира, че ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, каквото искане е направено в отговора на исковата молба. Съгласно цитираната разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Безспорно е, че ответникът е признал предявения иск. Не е налице обаче първата предпоставка – да не е дал повод за завеждане на делото, като съображенията в тази насока са следните. В практиката се извежда разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция (вж. Определение № 3252 от 01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о., ВКС, Определение № 2367 от 15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г., IV г. о., ВКС, Определение № 3557 от 08.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2383/2025 г., III г. о., ВКС). Първата хипотеза, която е налице и в настоящия случай, е разгледана в Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д.

№ 510/2018 г., IV г. о., ВКС и Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ВКС. В цитираните съдебни актове е прието, че при действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради 2 отсъствие на правен интерес), а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск.

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.

Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност, или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника.

В настоящия случай в отговора на исковата молба (депозиран на 15.11.2024 г.) ответникът действително е признал, че процесното вземане е погасено по давност. Препис от исковата молба е бил получен от ответното дружество на 15.10.2024 г. С писмо от 23.10.2024 г., в отговор на подадена от ищцовото дружество жалба с вх. № О/Ж951/11.10.2024 г., представител на ВиК оператора е потвърдил изрично, че до приключване на настоящото съдебно производство от страна на „Софийска вода“ АД няма да бъдат предприемани действия по преустановяване на водоподаването към имота. Въпреки всичко това на 16.12.2024 г. бил съставен констативен протокол № 12068/2024, с който било констатирано, че просроченото задължение на ищеца за ВиК услуги продължавало да бъде в размер на 4454,35 лева, като на основание чл. 40, ал. 1 от Общите условия на ВиК оператора следвало преустановяване на водоснабдяването на 19.01.2025 г. При тези данни съдът намира, че ответникът не само е отправил последващи покани за плащане, след като длъжникът се е позовал на давност, но е упражнил и извънпроцесуална принуда спрямо ищеца, като в противоречие със заетата в настоящото производство позиция е предупредил потребителя, че предстои преустановяване на водоснабдяването поради наличие на просрочени задължения. Следователно, ищецът има право на присъждане на направените по делото разноски и не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество е извършило следните разноски:

147,81 лева за внесена държавна такса и 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В 3 отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа. От друга страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и найвече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС, Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че настоящото производство приключи в едно съдебно заседание, в което бяха събрани допълнителни писмени доказателства, и като взе предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото е малка с оглед направеното от ответника признание на иска, намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева вместо поисканите 800 лева. Предвид изложеното, с оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Софийска вода“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Джордан 90“ ООД сумата в общ размер на 877,81 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не съществува вземане на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, представлявано от изпълнителния директор В. Б. Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, бул.

„Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“, срещу „Джордан 90“ ООД, ЕИК 121555974, представлявано от управителя Й. Ц. И., със седалище и адрес на 4 управление гр. София, район „Панчарево“, ул. „Самоковско шосе“ № 137, за сумата 4347,21 (четири хиляди триста четиридесет и седем лева и 21 ст.) лева, представляваща стойността на доставени и потребени ВиК-услуги и начислена лихва върху тях, отразени като старо салдо по фактура № 0134745874 от 16.09.2024 г., за клиентски № 1004052102, поради погасяването му по давност.