Решение № 420 от 17.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Перник, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201364 по описа за 2023 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5949725 на ОД на МВР Перник, с който на И. Л. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лв (хиляда и двеста лева) на основание чл.

189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено на 21.04.2022г. в 12:53 часа, в гр. Перник, път І-6, км 77+000, кръстовище Кристал с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120с523, когато в населено място при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч е заснет лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. № ******* с установена стойност на скоростта от 101 км/ч, при което превишението е с 41 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4700184.

Санкционираното лице И. Л. К., чрез пълномощника си адв. Г. Г. от САК, излага в жалбата конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения ЕФ и моли за неговата отмяна. Прави възражения за опорочено връчване на оспорения ЕФ, като счита, че е настъпила погасителна давност по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за административнонаказателно преследване за процесното нарушението. Претендира за допуснато нарушение на процесуалните правила, като твърди, че връчването не е било извършено от компетентно длъжностно лице по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Изтъква, че 1 са нарушени процесуалните правила при издаването на фиша, като счита, че не е посочена ясно и точно санкционната норма, тъй като квалифициращия състав на на чл. 182, ал.4 от ЗДвП не е обвързан с основния състав на нарушението, за да се установи дали правилно е определен размера на наложеното административно наказание. Развива съображения относно описанието на нарушението, като твърди, че за направеното словесно вписване, че е извършено в условията на повторност, не са посочени обстоятелствата, които обуславят този квалифициращ признак. Претендира за заплащане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

Жалбоподателят И. Л. К. участва лично и с пълномощника си адв. Г. Г. от САК в съдебно заседание, в което се поддържат изложените в жалбата съображения.

Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, при условията на евентуалност, е направено искане за редуциране на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимен субект имащ правен интерес, пред компетентния съд и е депозирана в предвидения срок, което се доказва от приложената разписка от 22.07.2023г., оформена съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 180, ал.4 от НПК. Тази дата на връчване е отразена и в приложеното извлечение от АИС, поради което и 14дневния срок е изтекъл на 07.08.2023г., който е първия присъствен ден.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

От фактическа страна:

На 21.04.2022г. в 12:53 часа на път І-6, в участъка на км 77+000, кръстовище Кристал, намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120с523 заснело лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. № ******* със скорост от 104 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.М. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 2

12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 04.05.2022г. с № 1158р-3883. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело, ограничението на скоростта в пътния участък от 60 км/ч, въведено с пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, както и тази на задействане на автоматизираната система– за приближаващ трафик.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „Мега Трейд Ауто” ЕООД, ЕИК 201896474, а като ползвател на същия е посочена И. Л. К., ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 1200.00 лв, като отчетената скорост е редуцирана на 101 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е прието, че е с 41 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

От приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства се доказва, че лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. № ******* е собственост на „Мега Трейд Ауто” ЕООД, ЕИК 201896474, като за негов ползвател е посочена И. Л. К., ЕГН **********. Не е спорно, че собственикът по занятие е фИ.нсов лизингодател, който се е възползвал от предоставената му правна възможност в чл. 4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на автомобила е посочил физическото лице, на което е предоставено МПС, а именно И. Л. К., ЕГН **********, поради което е направено вписването в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства, че ползвател на същия е посоченото физическо лице. Предвид тези факти правилно в съответствие с разпоредбата на чл.

189, ал.5, вр. чл. 188, ал.1 от ЗДвП е била ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, който е подал жалбата, предмет на настоящото производство.

Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на 3 процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила, но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на задействане на АТТС е била насочена към приближаващия трафик. При това положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало на определеното място, името и фамилията си и е положило своя подпис.

Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник не е спорно, че полицейският служител Р.М. е премИ.л обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.

10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат за доказани.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо средство, обаче, не удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, както и че същите са интерпретирани обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. От приложения по делото снимков материал, генериран от конкретното използвано АТСС, се установява, че е заснето на пътното платно моторно превозно средство в състояние на движение. Реално, обаче, този автомобил не е с видим в цялост регистрационен номер. Предвид това обстоятелство съдът е изискал на два пъти, с оглед принципа на служебното начало, от АНО да бъде изпратено снимково изображение с видим регистрационен номер на заснетия автомобил.

Приобщените по делото снимки с №№ 120С523/0020758 (заснета в 12:53:20.1 часа), 120С523/0020754 (заснета в 12:53:19.3 часа) и 120С523/0020757 (заснета в 12:53:19.9 часа) на практика се явяват неизползваеми, тъй като реално не визуализират заснетия регистрационен номер на автомобила който попада в пресечната точка на маркерите. Фотосът и на трите статични 4 изображения категорично не позволява да се изведе еднозначна констатация какъв е пълния регистрационен номер на този автомобил. При положение, че снимката е единственото веществено доказателствено средство в хипотезата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП, въз основа на която се ангажира отговорността за управление на автомобил със скорост над допустимата за съответния пътен участък, а коментираните по-горе не съставляват годно такива, то нарушението се явява недоказано по безспорен и категоричен начин, поради което и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на материалния закон.

За пълнота на решението съдът дължи отговор на направените възражение от пълномощника на жалбоподателя.

На първо място намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, като е посочена нарушената разпоредба – чл.

21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на населеното място гр. Перник, след въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 (60 км/ч), който изрично е вписан както във фиша, така и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Наличието на този знак променя общото ограничение, въведено с чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение в населено място, което по несъмнен начин потвърждава и визираната от издателят на фиша правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. ЕФ съдържа всички предвидени в чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна на формално основание, поради което съдът не споделят възраженията направени в жалбата за допуснати такива. Точно и ясно е посочена датата, часа и мястото на заснемане от автоматизираното техническо средство на нарушението, като максимално изчерпателно същото е описано, включително и при почване, че нарушението е извършено повторно. Изчерпателно и в пълнота при описание на процесното нарушение наказващият орган е посочил, че ЕФ К/4700184 обуславя извършването на процесното нарушение в условията на повторност. По делото е приложена изпратена по електронен път разпечатка на последния, в която е удостоверена датата на влизането му в сила на 21.07.2021г. Освен това е приложена разписка от 06.07.2021г., удостоверявяща връчването му но нарушителя. При това положение правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, тъй като с обжалвания фиш му е било предявено ясно обвинение, съдържащо в пълнота всички факти и обстоятелства относими към предявеното обвинение.