Решение № 2211 от 15.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2211 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20231100100771 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 18.01.2019 г. Ю. И. е заявил, че през 2004 г. е учредил в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД (ПИБ) договорна ипотека за негов собствен недвижим имот - вила „Астра С“ от вилно селище „Св. Магдалена“ в София, вилна зона „Симеоново-север“, местност „Капанджийска“. Ипотеката е обезпечавала вземането на ПИБ от „Ю.Л.“ ООД (в несъстоятелност) (ЮПИТЕР) по договор за овърдрафт от 19.07.2004.

[2] Ю. И. твърди, че на 29.09.2008 г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на ПИБ, по който е било образувано изп. дело 3/2009 г. на ЧСИ Я.. По това изп. дело не са били извършвани изп. действия от 29.05.2009 г. до 29.05.2011 г. Затова на 29.05.2011 г. изп. дело е било прекратено по право, а изп. действия, извършени след прекратяването му не са били законосъобразни и не следва да се зачитат. Така от 29.09.2008 г. до 29.09.2013 г. не са били 1 извършвани законосъобразни изпълнителни действия по изп. дело и правото на принудително изпълнение на ПИБ е било погасено по давност. Затова Ю.

И. моли съда да установи, че правото на принудително изпълнение на ПИБ е било погасено по давност, както и иска от съда да постанови заличаването на договорната ипотека в полза на ПИБ поради невъзможността по нея да се изпълнява принудително срещу Ю. И. (исковата молба, л. 2-9; уточнителните молби, л. 48-50 и л. 147-148 от гр. д. 821/2019 г. на СГС (първото дело на СГС)).

2. На ответниците

2.1. На ПИБ

[3] ПИБ е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск.

Той е заявил, че правото на принудително изпълнение не е било погасено по давност, тъй като теченето на давностния срок е било прекъсвано от други дела, водени между страните. Затова ПИБ моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 72-77 от първото дело на СГС).

2.2. На ЮПИТЕР

[4] ЮПИТЕР е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. ЮПИТЕР е заявил, че погасителната давност не е била изтекла към момента на подаването на исковата молба. Затова ЮПИТЕР моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 9-10 от настоящото дело).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА, СЪБРАНИ ПО

ДЕЛОТО

[5] На 19.07.2004 г. ПИБ е предоставил 6 500 000,00 лева в заем на ЮПИТЕР по договор за предоставяне на овърдрафт. За обезпечаване вземането на ПИБ по този договор ищецът Ю. И. е учредил в нейна полза договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот: вилна сграда - вила 2

"Астра С" със застроена площ от 483,40 кв. м. и поземления имот с площ от 2 160,00 кв. м., в който е била построена сградата. Вилата и поземленият имот са се намирали в гр. София, в. з. "Симеоново-север", м. "Капанджийска" (нотариалния акт, л. 14-18 от първото дело на СГС).

[6] На 29.09.2008 г. СРС е издал заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. С тях СРС е разпоредил длъжникът ЮПИТЕР да заплати на кредитора ПИБ: 5 901 544,09 лева главница по договора за предоставяне на овърдрафт от 19.07.2004 г. плюс законната лихва от 16.09.2008 г. до изплащане на сумата; 118 030,88 лева деловодни разноски и 59 355,44 лева юрисконсултско възнаграждение (заповедта и изпълнителния лист, л. 11-13 от първото дело на СГС).

[7] За събирането на същите вземания по молба на ПИБ ЧСИ С. Я. е образувал изп. дело 3/2009 г. (удостоверението, л. 21 от първото дело на СГС, молбата и приложенията към нея, л. 1-4 от изп. дело). От 06.02.2009 г. до 27.05.2009 г. изпълнението по изп. дело 3/2009 г. е било спряно (определението, л. 22-26 от първото дело на СГС).

[8] През 2009 г. ПИБ е предявил срещу ЮПИТЕР установителен иск по чл. 422 от ГПК за процесното вземане (решението, л. 27-37 от първото дело на СГС). От 27.05.2009 г. до 28.05.2011 г. по изп. дело 3/2009 г. не са били извършвани никакви изпълнителни действия (удостоверението, л. 21 от първото дело на СГС). Поради това изпълнителното дело е било прекратено (решението, л. 157-166 от първото дело на СГС; жалбите и актовете на съда, л. 170-180, л. 192-193 и л. 217-220 от първото дело на СГС).

[9] На 08.12.2011 г. С.К., която е била също ипотекарен длъжник, обезпечил вземанията на ПИБ по договора за кредит, е предявила срещу ПИБ иск за признаване за установено, че ПИБ не е имала вземане от ЮПИТЕР.

С.К. е твърдяла, че вземането на ПИБ не е съществувало, тъй като то е било прехвърлено с договор, който не бил вписан, а евентуално, че правото на иска за вземането на ПИБ е било погасено по давност. ПИБ е оспорила иска, като е възразила, че договорът за цесия е бил развален и, че давността не е била 3 изтекла (решението, л. 86-92 от първото дело на СГС).

[10] На 03.02.2012 г. Ю. И. е предявил иск за признаване за установено, че ипотеката върху неговия имот не е съществувала, понеже вземането на ЮРОБАНК е било прехвърлено с договор за цесия, който не е бил вписан в търговския регистър. Междувременно, ПИБ е била предявила срещу ЮПИТЕР иск за признаване на вземанията по заповедта за изпълнение. Съдът е постановил решение по иска на ПИБ срещу ЮПИТЕР по чл. 422 от ГПК, с което е признал вземанията, и то е влязло в сила на 05.05.2012 г. (решението, л. 27-37 от първото дело на СГС). С друго решение съдът е отхвърлил иска на Ю. И. относно несъществуването на ипотеката и то е влязло в сила на 18.11.2014 г. (решенията, л. 107-117 от първото дело на СГС).

[11] На 30.01.2015 г. ПИБ е подала молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу ЮПИТЕР и съдът е открил такова (молбата, л. 1114 от настоящото дело; решението, л. 118-121). С молба от 11.09.2015г. ПИБ е предявила в производството по несъстоятелност на ЮПИТЕР вземанията си по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, синдикът ги е включил в списъка с приетите вземания, който на 21.12.2015 г. съдът е одобрил (списъка на приети вземания, л. 124-125; определението за одобряването на списъка, л. 126, всички от първото дело на СГС). Не се спори, че производството по несъстоятелност спрямо ЮПИТЕР не е приключило (служебно съдът извърши и справка в Търговския регистър, в който липсва вписване за прекратяване на производството по несъстоятелност спрямо ЮПИТЕР).

[12] През март 2017 г. е влязло в сила решение, с което съдът е отхвърлил иска на С.К. срещу ПИБ. На 18.10.2021 г. ПИБ се е снабдила с дубликат на изпълнителен лист за същите вземания поради изгубване на първообраза (изпълнителния лист, л. 222 от първото дело на СГС). След това ЧСИ С. Я. е образувал ново изпълнително дело, което е било с №20218440402207 (съобщението, л. 221 от първото дело на СГС).

4

[13] Ю. И. е заплатил: 8 700,00 лева на адвокат (договора за правна защита и съдействие, л. 10 от първото дело на СГС); 3 569,23 лева за държавна такса по настоящото дело; 1 829,61 лева за делото на САС (л. 55 от първото дело на СГС и л. 12 от в. гр. д. 1 603/2022 г. на САС); 80,00 лева такса за вписване на исковата молба (л. 214 от първото дело на СГС); 15 лева държавна такса за частна жалба (л. 12 от ч.гр.д. 2153/2020 г. на САС). Той е внесъл и 10 000,00 лева гаранция за издаването на обезпечителна заповед (л.

265 от първото дело на СГС).

[14] ПИБ е заплатила 15,00 лева държавна такса за частна жалба (л. 38 от ч. гр. д. 638/2022 г. на САС). Тя е била представлявана от юрисконсулт.

ЮПИТЕР не е направил разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО; СЪОТНАСЯНЕ НА

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА, КЪМ ПРАВОТО,

ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА; РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[15] Ю. И. е предявил иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който иска от съда да приеме за установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение по изпълнителни дела № 3/2009 г. и № 20218440402207 на ЧСИ Я.. Ю. И. е направил и искане по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, ако съдът уважи иска му, да постанови заличаването на договорната ипотека, която Ю. И. е учредил в полза на ПИБ.

1. По иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК

[16] Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК). С този иск разполага и ипотекарният длъжник, който е учредил ипотека за обезпечаване на вземането на взискателя от длъжника по изпълнението (решение на ВКС 93-2021-IV Г. О. по гр. д. 2 766/2020 г.).

5

[17] Няма пречка ищецът да се позовава на погасителна давност [1].

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност (решения на ВКС: 42-2016-IV Г. О. по гр. д. 1812/2015 г.; 60 2822022-III Г. О. по гр. д. 903/2021 г.; определение на ВКС 513-2016- I Т. О. г. по ч. т. д. 1 660/2016 г.). Следователно предпоставката за уважаването на иска е ищецът да установи, че не дължи изпълнение на ответника поради това, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, която е настъпила след момента на приключване на съдебното дирене по делото, по което е било постановено съдебното решение, чието изпълнение се търси.

[18] Давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането (чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД). Съдът установи, че по заявление на ПИБ, СРС е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за събиране на вземания по договора за кредит, обезпечен с ипотека на имот на Ю. И.. След това до 05.05.2012 г. е бил разглеждан иск на ПИБ за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, който е бил уважен. Следователно до 05.05.2012 г. не е текла погасителна давност за правото на иск на ПИБ срещу ЮПИТЕР за вземането по договора от 19.07.2004 г. След като не е текла давност относно правото на иск за това вземане, не е текла и давност относно правото на принудително изпълнение за същото вземане.

[19] Съгласно чл. 628а, ал. 1 ТЗ, подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност (пак там).

[20] Съдът установи, че на 30.01.2015 г. ПИБ е подала молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ЮПИТЕР и е предявила същите вземания, за които Ю. И. твърди, че е погасено правото на принудително изпълнение за тях. Съдът установи, че производството по несъстоятелност на ЮПИТЕР не е приключило. Ето защо давността за 6 правото на принудително изпълнение на процесното вземане е била прекъсната на 30.01.2015 г. и е спряла да тече, като не тече и в момента. Тя не би могла да изтече и в периода 05.05.2012 г.-30.01.2015 г., защото той е пократък от пет години.

[21] Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗД, с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването , освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Нормата се прилага от влизането в сила на 02.06.2021 г. и няма обратно действия (решение на КС 4/2021 по по к. д. 1/2021 г.). Настоящата искова молба е била подадена на 18.01.2019 г. Затова чл. 112, ал. 1 от ЗЗД е неприложим към настоящия случай.

[22] Съдът не установи да е изтекъл срокът на погасителната давност за правото на принудително изпълнение на ПИБ за процесното вземане. Не е налице предпоставка за уважаването на иска и съдът го отхвърля.

2.

По искането по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД

[23] Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, вписването на ипотеката се заличава въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Следователно единствената предпоставка за уважаването на искането е съдът да уважи иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК.

[24] Съдът отхвърля иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Затова не е налице основание за заличаване вписването на ипотеката.