Определение № 4567 от 14.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4567 гр. София, 14.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101044 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №4542 от 12.12.2023г. на „БЯ Трейд“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя д-р Г. Г., чрез процесуалния му представител адв.

В П. срещу Решение №256 от 08.11.2023г. постановено по в. гр. дело №187/2023г. по описа на Окръжен съд-Монтана. Жалбоподателят счита, че с него съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Формулира следните материално-правни въпроси: 1.

Уведомление за бъдещо получаване на арендно плащане по аренден договор /такова няма досега/ при изрично заявено несъгласие с размера на рентата и с начина на обработване на земята, представлява ли конклудентно действие от страна на правоприемника на арендодателя не получил още плащане, насочено към манифестиране на пълно приемане на договора за аренда, вкл. и размера на рентата? 2. След като законово вмененото уведомление по чл. 17, ал. 3 ЗАЗ от страна на правоприемника на арендодателя не представлява приемане на договор за аренда, може ли да се направи извод, че аренден договор е приет от него, след като ответника арендатор е уведомен, че следва да заплаща дължимата рента в бъдеще на правоприемника на арендодателя? 3. Как по-ясно и категорично би следвало законосъобразно и неоспоримо да се изрази несъгласие с аренден договор - ако не писмено чрез нотариална покана достигнала до ответника, който не отговаря. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че с отправената нотариалната покана „БЯ Трейд“ ЕООД е приело сключения от праводателя си договор за аренда. Излага, че самият факт на евентуално 1 получаване на плащане на рентата по договора не означава нито съгласие с частите от договора, срещу които е възразено, нито приемане на договора в цялост. Твърди, че по посочените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №12 от 01.03.2018г. на 2-ро ГО на ВКС, постановено по гр. д. 1251/2017г. и решение №115 от 21.11.2017г. на 2-ро ГО на ВКС, постановено по гр. д. №997/2017г. В случай, че съдът счете, че хипотезите по настоящото дело и по посочените по - горе решения на ВКС не са идентични, касаторът поддържа и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК поради необходимост от точно прилагане на закона. Поставени са и следните процесуалноправни въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и изложи мотиви по всички доводи на въззивника във въззивната жалба?; 2.

При липса на изложени доводи /доказателства от ответника /за наличие на съгласие или плащане/, следва ли въззивния съд да приема, че те /съгласието и плащането/ са факти и като такива да обосновава решението си като че ли те са налични?. В тази връзка твърди, че въззивният съд не е обсъдил изричните оплаквания във въззивната жалба, отнасящи се до мотивирано несъгласие с основни клаузи на договора размер на рентата, начин на обработване на земята, начина на управлението на имотите и др., които имат съществено значение за манифестираното изрично и писмено изразено несъгласие със заварения аренден договор. Счита, че е налице противоречие с решение №59/14.04.2015г. по гр. д. №4190/14г., ВКС, IV г. о., решение №212/01.02.2012г. по т. д.

№1106/2010г., решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/13, II т. о. на ВКС, решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1640/14 г„ IV г. о. на ВКС и други, в които се приема, че въззивният съд е длъжен да направи собствена преценка на събраните доказателства и на доводите на страните във въззивната жалба. Според касатора са налице и касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, тъй като въззивното решение в обжалваната му част е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че основният извод на въззивната инстанция, че уведомлението по чл. 17 ЗАЗ представлява бъдещето приемане на рентни плащания и следователно означава приемане на договора, е несъстоятелен. По изложените съображения, моли съдът да касира оспореното решение на Окръжен съд - Монтана, като вместо него постанови друго, с която исковата претенция по чл. 108 от ЗС, заявена пред първата инстанция, да бъде уважена изцяло, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът В. В., чрез адв. С. оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, а в съответствие с нея. Изразява становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Доколкото ответникът счита, че държи имота на правно основание - сключения договор за аренда, то предявеният иск по чл.108 от ЗС в осъдителната му част е неоснователен. Оспорва въззивният съд да е допуснал процесуално нарушение, тъй като всички доказателства по делото са обсъдени 2 поотделно и в тяхната съвкупност, като след подробен анализ на доказателствата, правилно е достигнал до извода за приемане на договора за аренда и отхвърляне на предявения иск по чл. 108 от ЗС. В заключение се моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, а в случай, че бъде допуснато- да бъде постановено решение, с което да се приеме, че жалбата на ,,БЯ ТРЕЙД“ ЕООД е неоснователна.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане до касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът БЯ ТРЕЙД ЕООД, ЕИК[ЕИК] предявява срещу В. Д. В. иск за ревандикация на земеделски имот с идентификатор *** с площ от 26933 кв.м. и стар №102007 в землището на [населено място], обл. М., на които твърди, че е собственик съгласно Нотариален акт №143, т. 12, рег. № 7344, д. № 1114/20.09.2021. Излага, че за имота един от праводателите му бил сключил аренден договор с ответника, но тъй като ищецът не бил съгласен с договореното арендно плащане, между страните било заведено гр.дело за неговата актуализация. На 10.05.2021 год. ответникът бил уведомен за настъпилото заместване на арендодателя и му било предложено прекратяване на договора, но отговор от негова страна не последвал. С оглед изложеното моли да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на гореописания имот, както и да бъде осъден да му предаде владението.

Ответникът оспорва предявени иск, като счита, че не е налице нито една от законовите предпоставки за уважаване на иск по чл. 108 ЗС, доколкото: ищецът не доказва да е собственик на имота, ответникът не твърди и никога не е имал намерение да свои имота и не го владее, доколкото действията на ползвателя не се приравняват с владение.

От фактическа страна въззивният съд е приел следното:

С Договор за аренда на земеделска земя от 16.02.2012 год., нотариално заверен и вписан в Служба по вписванията -Л., Ц. А. Е. - като арендодател предоставил процесния имот на ответника В. Д. В. под аренда за срок от 10 стопански години, считано от 16.02.2012 год. до 16.02.2022 год. С Анекс от 27.01.2017 год., страните продължили действието на договора с още 20 години, считано от стопанската 2021/2022 год.

С Анекс от 25.05.2021 год., подписан от Г. Г. Г.- като физическо лице- правоприемник на арендодателя и ответника- като арендатор, страните се споразумели за промяна в размера на рентното плащане по договора - на 65 лв./дка, което следва да се заплаща по банкова сметка в срок до 30.09. на стопанската година.

С договор, обективиран в Нотариален акт № 143, т. 12, рег. № 7344, д. № 1114/20.09.2021год.

Г. Г. Г. и З. Г. Ц. продали на ищеца БЯ ТРЕЙД ЕООД, общо двадесет земеделски имота, един от които и процесният ПИ с идентификатор [№] с площ от 26933 кв.м. и стар № 102007 в землището на [населено място], обл. М..

С Нотариална покана - предложение за актуализация на арендно плащане и прекратяване на арендни договори, нотариално заверена, и редовно връчена на ответника на 10.05.2022 год., ищецът БЯ ТРЕЙД ЕООД отправил към ответника предложение за актуализация на 3 дължимото рентно плащане за текущата 2021/2022 стопанска година на 85 лв./дка по сключения аренден договор за процесния имот, като го уведомил, че на осн. чл. 17, ал. 3 ЗАЗ като приобретател на имота чрез сделка на 20.09.2021 год. замества арендодателя като страна по арендните договори. Със същата нотариална покана заявява, че на осн. чл. 15(3) прекратява договора с едностранно писмено уведомление.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел за установено, че „БЯ ТРЕЙД“ ЕООД е единствен собственик на процесния имот, а В. В. държи процесния имот на основание сключения на 16.02.2012г. Договор за аренда и анекс към него от 27.01.2017г.

Позовавайки се на съдебната практика, съдът е счел, че договорът за аренда е приет от въззивника, тъй като изречението в поканата „от което следва да изпълнявате към мен задълженията Ви по договора и да ми заплащате дължимата рента“ сочи, че дружеството е приело договора. Посочил е, че самото уведомление за заместването по чл.17, ал.3 ЗАЗ не представлява приемане, но цитираното изречение означава, че въззивникът ще получава рентно плащане, от което е направен извод за приемането на договора. Споделени са и доводите на първоинстанционния съд, че не е налице прекратяване на арендния договор на изложените в нотариалната покана основания по чл.15, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, тъй като противоречат на императивните разпоредби на чл.27 от ЗАЗ, постановяващи арендните договори да се прекратяват и вписват в службата по вписванията и да се регистрира в съответната общинска служба по земеделие, каквото безспорно не е направено. Посочено е също, че действително отправеното предизвестие за прекратяване е извън шест месечния срок преди началото на следващата стопанска година, поради което не съответства на чл.15, ал.1,т.4 от договора. В заключение, въззивният съд е приел, че В. В. държи процесния имот на годно правно основание, а именно на непрекратен договор за аренда, което е противопоставимо на въззивника. Предвид което е потвърдил първ. решение, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС в частта за предаване на владението на поземлен имот с идентификатор [№].

При така изложените мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване на решението по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.