Определение № 20054 от 31.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20054 гр. София, 31.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110102718 по описа за 2026 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от Щ. Д. Б., срещу „ИАМ“ АД, ЕИК *******, и „ФБ“ ЕООД, ЕИК ********, както следва: установителен иск по чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за установяване недействителността на Договор за паричен заем № 5114835/13.05.2024 г., сключен между ищеца и „ИАМ“ АД; осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД срещу „ИАМ“ АД за сумата 1 865,41 лв., ведно със законната лихва; установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за установяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 5114835/13.05.2024 г., сключен между ищеца и „ФБ“ ЕООД; както и осъдителен иск по чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД срещу „ФБ“ ЕООД за сумата 1 669,14 лв., ведно със законната лихва.

Ищецът твърди, че на 13.05.2024 г. е сключил с „ИАМ“ АД Договор за паричен заем № 5114835, по силата на който му е предоставена сума в размер на 6 000 лв., при договорени годишен лихвен процент от 50,00 %, годишен процент на разходите в размер на 63,76 %, срок на погасяване 21 месеца и обща сума за връщане 9 119,67 лв. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора е следвало в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение чрез две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант. Твърди, че едновременно със сключването на договора за заем е сключил и Договор за предоставяне на гаранция № 5114835 с „ФБ“ ЕООД, по който е уговорено възнаграждение в размер на 1 947,33 лв., платимо на разсрочени вноски заедно с погасителните вноски по договора за заем. Според ищеца така реалното му задължение надхвърля посочената в договора за заем обща сума за връщане, а възнаграждението за гаранция представлява сигурен и известен на кредитора разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради неточно посочен ГПР, доколкото в него не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита. Счита, че договорът за гаранция е нищожен като противоречащ на добрите нрави, поради липса на еквивалентна насрещна престация, свързаност между дружествата, едновременност на сключване на договорите, еднакъв номер на договорите и разсрочване на възнаграждението за гаранта заедно с погасителните вноски по кредита. Сочи, че е заплатил сума в общ размер на 9 531,88 лв., като са платени изцяло първите 18 вноски и частично 19-та вноска. Поддържа, че сумите, платени над чистата стойност на кредита, са платени при начална липса на основание, като претендира 1 865,41 лв. от „ИАМ“ АД и 1 669,14 лв. от „ФБ“ ЕООД.

1

Ответникът „ИАМ“ АД прави възражение за недопустимост на установителните искове поради липса на правен интерес, тъй като ищецът разполагал с осъдителна защита, в рамките на която можел да се позове на твърдяната недействителност. По същество ответникът оспорва твърденията за нищожност и поддържа, че договорът за паричен заем е валиден и е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, а ГПР е изчислен правилно съгласно Приложение № 1 към ЗПК. Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР, тъй като договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, сключено с трето лице, а предоставянето на обезпечение не е било условие за отпускане на заемната сума. Сочи, че заемателят е разполагал с реална възможност да избере между няколко вида обезпечения – поръчители, банкова гаранция или дружество-гарант, като изборът на последното е резултат от неговата свободна воля. Оспорва и доказателственото искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ФБ“ ЕООД прави възражение за недопустимост на установителния иск поради липса на правен интерес, тъй като ищецът е съединил иск за установяване недействителност/нищожност на правоотношението с осъдителен иск за връщане на даденото, а установяването на твърдяната недействителност можело да бъде обсъдено в рамките на осъдителната претенция. Иска производството по установителния иск да бъде прекратено. По същество ответникът поддържа, че процесната сума е получена на валидно правно основание като възнаграждение по действителен договор за предоставяне на гаранция/поръчителство. Твърди, че „ФБ“ ЕООД е финансова институция, вписана в регистъра на БНБ по чл. 3а ЗКИ, с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие, и че сключеният с ищеца договор не е договор за поръчителство по смисъла на ЗЗД, а възмезден двустранен договор за услуга по издаване на гаранция в полза на „ИАМ“ АД. Според ответника уговореното възнаграждение е насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита и не противоречи на закона или добрите нрави.

Ответникът твърди още, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен по възлагане на ищеца и влиза в сила само ако в тридневен срок от сключване на договора за заем не бъде представено друго обезпечение, поради което възнаграждението не следвало да се включва при изчисляване на ГПР по договора за кредит. Оспорва твърдението, че сключването на договор с точно този гарант е било задължително условие за отпускане на заема, като сочи, че ищецът е имал възможност да избере между банкова гаранция, двама поръчители или дружество-гарант. Претендира разноски за процесуално представителство в размер на 184,06 евро, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, моли при неявяване на ищеца в първото заседание и липса на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие производството да бъде прекратено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК и моли делото да бъде разгледано в отсъствието на представител на дружеството.

След като извърши проверката по чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявените искове са процесуално допустими. Възраженията на ответниците за липса на правен интерес от установителните искове са неоснователни на настоящия етап, доколкото от твърденията в исковата молба се извеждат самостоятелни правни последици от установяването на недействителността/нищожността на процесните договори, включително във връзка с твърдените непогасени задължения и с бъдещото действие на договорните клаузи. Дали са налице твърдените основания за недействителност и нищожност е въпрос по съществото на спора.

Представените писмени доказателства, включително приложените към отговорите на ответниците, са относими, допустими и необходими за изясняване на спора, поради което следва да бъдат приети. С оглед предмета на осъдителните претенции, твърденията за извършени плащания и спорното разпределение на сумите между двамата ответници, както 2 и с оглед необходимостта от проверка на размера на ГПР при различните твърдени параметри, искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците „ИАМ“ АД и „ФБ“ ЕООД за прекратяване на производството по предявените установителни искове поради липса на правен интерес.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.06.2026 г. от 09.30 ч., за която дата и час страните да се призоват, като на ищеца се връчат преписи от отговорите на исковата молба на ответниците „ИАМ“ АД и „ФБ“ ЕООД.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените с исковата молба и с отговорите на ответниците „ИАМ“ АД и „ФБ“ ЕООД писмени доказателства.

УКАЗВА на основание чл. 190 ГПК ответниците „ИАМ“ АД и „ФБ“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото и/или да осигурят на вещото лице достъп до счетоводни справки, аналитични извлечения, погасителни планове, извлечения за постъпили плащания и документи, удостоверяващи разпределението и осчетоводяването на сумите, платени по Договор за паричен заем № 5114835/13.05.2024 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 5114835/13.05.2024 г.

ОТЛАГА произнасянето си за допускане на ССчЕ след постъпване на справките от ответниците.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит и договора за предоставяне на гаранция с твърдяното съдържание, качеството си на потребител, извършените плащания по договорите, размера на сумите, чието връщане претендира, както и фактическите твърдения, на които основава доводите си за недействителност на договора за кредит и за нищожност на договора за гаранция поради противоречие с добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника „ИАМ“ АД е да докаже, че е изпълнил изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на преддоговорна информация на потребителя, формата, шрифта и съдържанието на договора и погасителния план, както и реда за определяне на годишния процент на разходите, включително твърденията си, че възнаграждението по договора за гаранция не представлява задължителен разход по кредита.

В доказателствена тежест на ответника „ФБ“ ЕООД е да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици, включително валидното възникване и действие на правоотношението по договора за гаранция при твърдените от него условия, вписването си като финансова институция с предмет гаранционни сделки, основанието и размера на претендираното/получено възнаграждение, както и изпълнението на насрещната престация, на която основава правото си да задържи получените суми.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото сключването между ищеца и „ИАМ“ АД на Договор за паричен заем № 5114835/13.05.2024 г. за главница 6 000 лв., както и сключването между ищеца и „ФБ“ ЕООД на Договор за предоставяне на гаранция № 5114835/13.05.2024 г., като спорни остават действителността на договорите, включването на възнаграждението за гаранция в общия разход по кредита, размерът и разпределението на платените суми и наличието на основание за задържането им от ответниците.

3

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако не направят своевременно доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а за сключване на спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за това процесуален представител.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация, като страните могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4