Определение № 1211 от 08.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1211 гр. София, 05.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501079 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на К. Д. И. срещу Определение № 152/20.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 544/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца, в частта му, с която е прекратено производството по предявения от ищеца иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на началника на Затвора-***, поради неподсъдност на този иск на общите съдилища.

Поддържа се незаконосъобразност на обжалваното определение и се заявява искане същото да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията на жалбоподателя и с приложеното гр.дело № 544/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца, намира следното:

От фактическа страна:

Окръжен съд Враца е сезиран с иск предявен от К. Д. И. против Министерство на правосъдието с искане за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, причинени му от началника на Затвора *** и държавни съдебни изпълнители при Софийски районен съд.

В исковата си молба ищецът поддържа, че в периода от 09.10.2015 г. до 1

27.06.2019 г. се намирал в Затвора ***, където и въз основа на Заповед № 49/01.08.2016 г. на началника на Затвора *** работел в печатарски цех към затвора, за което получавал съответно трудово възнаграждение. Поддържа, че по разпореждане на началника на Затвора ***, администрацията започнала да удържа суми от трудовото възнаграждение на ищеца и да ги превежда по изпълнителни дела, по които бил наложен запора. Ищецът поддържа, че трудовото му възнаграждение е несеквестируемо, поради което неправилно са му удържана сумите, посочени в исковата молба и за периода м.10.2016 г.м.01.2018 г. Твърди се, че в пряка причинна връзка от тези незаконосъобразни действия, са му причинени имуществени вреди в размер на стойността на удържаните суми и неимуществени вреди, изразяващи се в породени у ищеца негативни чувства като безсилие, безпомощност, отхвърленост от обществото, влошило се психическото му здраве, поради което бил хоспитализиран и лекуван в СБАЛЛС Ловеч, психиатрично отделение.

Поддържа се, че както началникът на затвора, така и държавните съдебни изпълнители се назначават от Министерство на правосъдието.

При така изложените в исковата молба факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че искът с който се претендира отговорността на ответника за вреди от незаконосъобразни действия на началника на затвора, е подсъден на административните съдилища и се разглежда по реда на АПК, съобразно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, поради което и в тази част прекратил производството по делото.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок (препис от определението на съда е връчено редовно на ищеца на 29.03.2023 г., а частната жалба е подадена по пощата на 04.04.2023 г.), поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

Видно от изложените факти в исковата молба, твърдяното незаконосъобразно действие на началника на затвора и администрацията, се изразява в удържане на парични суми въз основа на наложени по изпълнителни дела запори и превеждането им по тези дела въз основа на разпореждане на държавен съдебен изпълнител.

2

С оглед на горното въззивният съд намира, че в тази част исковата претенция не е подсъдна на административните съдилища, тъй като ищецът не претендира вреди от незаконосъобразна дейност на органите по изпълнение на наказанията. Твърдяното действие не може да бъде определено като административна дейност. Както е посочено в мотивите на т.8 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в случаите, когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Тази дейност е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията.

Определено твърдяното от ищеца незаконосъобразно действиеудържане на парични суми от трудово възнаграждение, получавано от него за работа в затвора, не е дейност по упражняване на държавна принуда и не е свързана с изпълнение на наложеното на ищеца наказание. В случая началникът на затвора действа в качеството си на трето задължено лице по смисъла на чл.508, ал.3 и чл.512 от ГПК и в този смисъл не извършва административна дейност.

По горните съображения определението следва да бъде отменено и делото върнато на ОС-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 152/20.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 544/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца, в частта му, с която е прекратено производството по предявения от ищеца иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на началника на Затвора-***, поради неподсъдност на този иск на общите съдилища и ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4