Определение № 5364 от 21.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5364 гр. София, 21.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002102362 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хоум Ту Ю България“АД срещу решение №.6354/19.11.24 по г.д.№.1463/24 на СГС, ІІв.с., с което е потвърдено реш.№.13835/11.08.23 по г.д.№.26370/22 на СРС, 51с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД 10 000лв., ведно със законната лихва от 19.05.22 до окончателното изплащане, и 144,44лв. лихви за периода 29.03.22-18.05.22, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Т. Н. Т. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е изяснено, че на 22.02.22 страните са сключили Споразумение за условия по предоставяне на посредничество, съгласно което ищецът е заявил, че е узнал от обява на ответника за жилищна сграда в[жк]и е проявил интерес към евентуално закупуване на обект в нея; задължил се е, ако реши да придобие такъв, да сключи сделката чрез посредничеството на ответника-за което да му бъде заплатено възнаграждение 3% без ДДС от договорената продажна цена, дължимо в деня на подписване на предварителния договор, респективно на окончателния /ако предварителен не е сключван/; при сключването на Споразумението в офиса на дружеството били показани проекти за сградата /чието строителство тепърва щяло да започне/ и схеми на разпределение на обектите и плащане на 1 цената; ищецът избрал ап.14 и платил 10 000лв. капаро - след което имотът бил свален от продажба, като същевременно е бил уведомен, че ще загуби сумата, ако се откаже от покупката. При тези факти е прието, че между страните е бил сключен /освен горепосоченото Споразумение/ и договор за гаранция/за стоп капаро, въз основа на който Т.

Т. е превел претендираната сума /касае се за неформален договор, за който не е необходима писмена форма за действителност, от съвкупната преценка на доказателствата се установява съгласие по всички негови съществени елементи (не се спори, че ищецът е изявил желание за покупка на ап.14 в[жк]и е превел 10 000лв. капаро-след като е бил предупреден, че при отказ от закупуване ще загуби сумата, а посредникът е изпълнил насрещното си задължение да преустанови предлагането на този обект на други клиенти)/-следователно твърдяното основание за плащането се е осъществило /договорът е бил сключен/, като с оглед възраженията за наличие на неравноправни клаузи спорно се явява обстоятелството дали е налице основание за задържане на процесната сума.

Намерено е, че клаузата на чл.5 от договора за гаранция-съгласно която в случай, че възложителят откаже да сключи окончателен договор за покупко-продажба в срока и при условията по т.1 и т.2, ще се счита, че „Хоум Ту Ю“е изпълнило задълженията си и възложителят губи гаранцията, е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП. Отразено е, че съгласно разпоредбата на същия неравноправна клауза в договор, сключван с потребител /какъвто безспорно е ищецът - §13 т.1 ДР ЗЗП/, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; значително неравновесие между страните е налице тогава, когато клаузите в договора позволяват на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвиждат право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика-както и когато клаузите на договора задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка /чл.143 ал.2, чл.143 ал.1 т.4 и т.5 ЗЗП/. В разглежданата хипотеза е видно, че при неизпълнение на задълженията си по договора (по чл.2-да закупи процесния апартамент при условията, предвидени в него) ищецът търпи санкция, изразяваща се в загуба на платеното капаро, т.е. поради отказа си да сключи окончателен договор за обекта, за който ответникът е поел задължение да посредничи, той заплаща неустойка на насрещната страна в размер на платеното капаро от 10 000лв.; подобно обезщетение несъмнено е необосновано високо, тъй като е прекомерно в сравнение с вредите, които ответникът е претърпял от неизпълнението на ищеца /въз основа на договорките с него е преустановил предлагането на процесния апартамент на трети лица, но това е продължило едва месец, след което ищецът се е отказал от договора и впоследствие апартаментът е бил продаден на друг купувач, като по делото не са наведени твърдения, нито са налице данни окончателната сделка да е била сключена при по-лоши за посредника или продавача условия/. Същевременно договорът за гаранция предвижда при сключване на окончателен договор с възложителя последният да плати на „Хоум Ту Ю“ възнаграждение в 2 размер на 6155лв. без ДДС (чл.7)/7386лв. с ДДС, като посредникът следва да върне на ищеца получената сума за гаранция-т.е. при изпълнение на договора и постигане на окончателен такъв за продажба, ответното дружество ще получи възнаграждение в по-малък размер (7386лв.), отколкото ако договорът се прекрати поради едностранния отказ на ищецав който случай той задържа получените 10 000лв. без да предоставя каквато и да било насрещна престация-и това несъмнено показва значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка уврежда последния.

Горепосочената клауза на чл.5 е намерена за неравноправна и поради обстоятелството, че договорът не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца /видно от чл.3 при непостигане на параметрите на окончателната сделка, посочени в договора за гаранция, той се прекратява, като в срок от три дни ответникът следва да върне платеното капаро от 10 000лв.; това плащане, обаче, не представлява санкция за посредника, а избягване на неоснователното обогатяване между страните/. По тези причини е заключено, че клаузата на чл.5 от договора за гаранция показва значително неравновесие между страните във вреда на потребителя и следователно е неравноправна, респ. нищожна на основание чл.146 ал.1 ЗЗП; нищожността й изключва правото на ответника да задържи полученото капаро въз основа на тази уговорка и, предвид прекратяването на правоотношението между страните, основанието за плащане е отпаднало и се дължи връщането й. Тъй като е формиран извод, че е налице неоснователно обогатяване и сумата следва да бъде върната не поради неосъществяване на основанието, на което е платена, а поради отпадането му, изрично е посочено, че не е налице пречка съдът да разгледа и уважи иска, тъй като се установява хипотеза на неоснователно обогатяване; това е така предвид трайната практика на ВКС, според която в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на получено без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено фактите и обстоятелствата, а в петитума - да индивидуализира претендираното право, като посочи съдържание му, искът по чл.55 ЗЗД е един-с него се претендира връщане на нещо, което ищецът е дал на ответника, и в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а на ответника - на какво основание го е получил, респективно че е налице основание за задържането му /опр.№.175/ 01.03.18 по г.д.№.4047/17, IV ГО, реш.№.239/16.07.13 по г.д.

№.1050/12, IV ГО, реш.№.60152/15.06.21 по г.д.№.3755/20, III ГО/. В случая ищецът безспорно е доказал даването /превел е на ответника процесната сума, която е постъпила в сметката му/, а ответникът не е доказал да е налице основание за задържане на полученото предвид нищожността на клаузата, на която основава възраженията си; при това положение даденото е на отпаднало основание и се дължи връщането му при условията на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Възражението за прихващане с вземане на ответника по Споразумението за условия по предоставяне на посредничество в общ размер на 15476,02лв.-възнаграждения по чл. 4.1 и чл. 4.2, е намерено за неоснователно. Отразено е, че съгласно чл.4.1 от договора за посредничество клиентът се задължава да плати на „Хоум Ту Ю“ еднократно възнаграждение в размер на 3% без ДДС от договорената продажна цена на имота, дължимо в деня на сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота, а ако такъв не 3 е сключен - в деня на сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота, а в чл.4.2 е предвидено, че в случай на пълно неизпълнение по настоящото споразумение от страна на клиента, последният, освен дължимото се възнаграждение по т.4.1, се задължава да изплати и стойността на предварителната посредническа дейност по т.V в размер на 3% без ДДС от офертната цена на имота. В случая не е налице хипотеза на пълно неизпълнение от клиента по смисъла на споразумението, поради което и в полза на посредника не са възникнали посочените вземания. Съгласно чл.1.1 от договора предмет на споразумението е възмездното посредничество на ответното дружество при сключване на сделка по придобиване на имот в описаната жилищна сграда в[жк]при проявено от клиента желание за това, а според чл.3.2 при евентуално бъдещо заявено желание за придобиване на имота от клиента лично или чрез другиго, последният е длъжен да се въздържа от всякакво действие, бездействие и/или поведение, което възпрепятства „Хоум Ту Ю“ да осъществи предмета на споразумението, като всяко нарушаване на задължение по настоящата точка се приравнява на пълно неизпълнение на споразумението. Цитираната договорна клауза има предвид поведение на клиента, което препятства ответника да осъществи посредническа дейност поради това, че купувачът е предприел действия по придобиване на имота без участието на посредника-т.е. при опит за заобикаляне на посредничеството, за което е сключен договорът, с оглед избягване заплащането на възнаграждение за него. В този смисъл клаузата на чл.4.2 от договора предвижда неустойка за клиента в размер на двойното възнаграждение за посредника, в случай че клиентът действително е изявил желание за купуване на имот в процесната сграда и го е придобил, но без участието на ответното дружество, като с поведението си го е възпрепятствал да осъществи посредническата си дейност. Договорните клаузи, обаче, не разглеждат хипотеза на прекратяване на договора поради отказ на клиента, нито предвиждат начисляване на обезщетение за вреди в този случай. Едностранното прекратяване на споразумението от страна на клиент преди да се е стигнало до осъществяване на каквото и да е действие по посредничество следва да се тълкува като оттегляне от страна на купувача на изявеното желание за придобиване на имота и не може да се квалифицира като пълно неизпълнение на споразумението по смисъла на т.3.2; в случая окончателен договор за придобиване на обект в процесната сграда въобще не е сключен от ищеца, поради което и не е било възможно да се осъществи посредничество за тази сделка, респ. в полза на посредника не е възникнало нито вземане за възнаграждение, нито такова за неустойка в двоен размер предвид липсата на предпоставките за това.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.4 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка въпросите: 1.“Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи мотиви защо приема дадена клауза от сключен с потребител договор за неравноправна и нищожна, когато е потвърдила първоинстанционното решение, но е достигнала до различни фактически изводи?“; 2. „Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва ли 4 служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна правна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства? /т.2 ТР 1/9.12.13 по тълк.д.