Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 660 от 14.06.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 925/2024
Вид
Решение № 660
Подписан
14.06.2024
В сила
14.06.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Варна, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500925 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 2729/30.04.2024 год. по рег. на ЧСИ Р. Т. с рег. № 717, подадена от Б. Д. Б. от гр. Варна – длъжник по изпълнението – против Постановление с изх. № 3157/26.04.2024 год. по изп. дело № 20247170400222 по описа на ЧСИ Р. Т. с рег. № 717 с район на действие района на ОС-Варна, с което частният съдебен изпълнител е отказал да редуцира вменените в тежест на длъжника разноски по изпълнението в размер на 689, 32 лева, от които: 138, 60 лева – такси и разноски по образуване на изпълнителното дело; 400 лева – адвокатски хонорар в полза на взискателя и 150, 72 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и да прекрати изпълнителното производство по молбата на длъжника с вх. № 2516/18.04.2024 год. по рег. на ЧСИ Р. Т..

Жалбоподателят счита, че таксите, които са възложени в негова тежест, не са правилно определени. Твърди също, че изпълнителното дело е било образувано неоснователно, т. е., че изобщо не е следвало да се образува изпълнително дело против него. Настоява за отмяна на обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени възражения от взискателя Биляна Б.ова Б.а, малолетна, действаща чрез нейната майка и законен представител Я. П. Т., с които жалбата се оспорва като неоснователна.

1

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител Р. Т. счита жалбата за неоснователна.

Съдът съобрази следното:

Изпълнително дело № 20247170400222 на ЧСИ Румяна Т. е образувано по молба на Я. П. Т., като законен представител на детето Биляна Б.ова Б.а, въз основа на изпълнителен лист от 18.08.2023г., издаден по гр. дело № 14450/2020 год. по описа на РС-Варна, с който Б. Д. Б. е осъден да заплаща на детето си Биляна Б.ова Б.а, родена на 27.02.2016 год., чрез нейната майка и законен представител Я. П. Т., месечна издръжка в размер на 330 лева, считано от 11.11.2020 год., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, платима по банков път по банкова сметка с титуляр Я. П. Т., с IBAN BG66RZBB91551002918065, BIC RZBBBGSF, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или отменяване.

За обезпечаване вземането на взискателя е наложена възбрана върху притежаван от длъжника по изпълнението Б. 1 / 2 ид. част от недвижим имот – апартамент в гр. Варна, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна; наложени са и запори върху банковите му сметки в Банка „ДСК“ АД и в „Айкарт“ АД. Извършено е проучване за наличие на активи на длъжника; извършени са три броя справки – в ГРАО, НОИ и БНБ.

ПДИ е връчена на длъжника на 18.04.2024г.

С молба от 18.04.2024г. длъжникът Б. Б. е представил доказателства, от които е видно, че своевременно е заплатил претендираните с молбата за образуване на изп. дело месечни издръжки; признава, че е закъснял да заплати своевременно издръжките за месеците февруари, март и април 2024г. поради финансови затруднения. От представените с молбата доказателства е видно, че издръжките за посочените три месеца са заплатени на дата 17.04.2024 год.; на същата дата е заплатена и авансово издръжката за месец май 2024 год. В молбата си длъжникът настоява, в случай, че съдебният изпълнител прецени, че за месеците февруари, март и април 2024г. дължи разноски за образуване на изп. дело, същите да бъдат преизчислени тъй като за част от претендираните суми е представил доказателства за плащането им в срок.

Направил е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя.

В писмено становище от 23.04.2024г. взискателят е посочил, че молбата на Б. Б. от 18.04.2024г. има характер на жалба срещу постановлението за разноски и е изложил съображения за неоснователност на същата.

В писмено становище от 26.04.2024г. взискателят е изложил, че според представените доказателства (л. 41-44 от изп. дело) Б. Б. е заплатил издръжката за минал период. В срока за доброволно изпълнение същият е погасил и търсената неиздължена издръжка за месеците февруари, март и април 2024г. и авансово за м. май 2024г. Поради това претендира единствено разноските по изпълнението.

2

С Постановление изх. № 3157/26.04.2024г. на ЧСИ Румяна Т. е определила остатъка от задължението по изпълнителното дело към дата 26.04.2024г., а именно – 689, 32 лв., включващи: 138, 60 лв. – такси и разноски по образуване на изпълнителното дело; 400лв. – адвокатски хонорар; 150, 72лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, с вкл. ДДС начислена върху сумата платена след образуване на производството. Отказала е да редуцира адвокатското възнаграждение, както и да прекрати изпълнителното производство.

По изп. дело липсва изготвена сметка, каквото е изискването на чл. 79 от ЗЧСИ, липсват и доказателства за сумата в общ размер на 28, 60 лева, съставляващи допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, да са налице издадени към дата 26.04.2024 год. (датата на обжалваното постановление) или към дата 15.05.2024 год. документи по ЗСч, съгласно т. 31, бележка 1 от цитираната тарифа, от които документи да е видно, че описаните в обжалваното постановление (както и в мотивите на ЧСИ по обжалваните действия) суми за допълнителни разходи действително са извършени.

Горепосоченото постановление е връчено лично на длъжника по изпълнението на 29.04.2024г., а на 30.04.2024г. длъжникът е подал жалба срещу същото.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Отговорността за разноските в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК; чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ. Съгласно чл.

78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – чл. 79 от ЗЧСИ , каквато сметка или сметки в случая няма. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес чл. 82 и 83 от ЗЧСИ. Съгласно чл. 79 от ГПК длъжникът не отговаря за разноските в изпълнителното производство само в три случая – 1) когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК; 2) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или 3) когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Съгласно т. 31, бележка 1 от ТТРЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В случая от определените в Постановлението изх. № 3157/26.04.2024 год. на ЧСИ Р. Т. разноски, вменени в тежест на длъжника, съставляващи 3 такси и разноски по ТТРЗЧСИ, в общ размер на 289, 32 лева са дължими съответно: 24 лева – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 24 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 18 лева – три броя такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ; 18 лева – такса по т.

10 от ТТРЗЧСИ и 118, 80 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, последната изчислена съобразно т. 26, б. „б“ и Забележка 2 от цитираната тарифа, върху сумата от 990 лева – сбора на сумите за издръжка за месеците февруари, март и април 2024 год., с оглед обстоятелството, че длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение и на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК, според която разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени. Поради това и сумата от 36 лева – два броя такси по т. 9 ТТРЗЧСИ е недължима и остава за сметка на взискателя. Върху сумата от 330 лева – издръжка за месец май не се дължи такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – арг. от Забележка 2 към т. 26 от ТТРЗЧСИ. Допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ изобщо не се дължат тъй като по изпълнителното дело липсват издадени документи по Закона за счетоводството, от които да е видно, че подобни разходи действително са извършени.

От разноските за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е дължима сумата от 200 лева – за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, доколкото по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия.

По тези съображения постановлението за разноските с изх. № 3157/26.04.2024 год. на ЧСИ Р. Т., с което в тежест на длъжника по изпълнението са вменени разноски в общ размер на 689, 32 лева, следва да бъде отменено в частта му за разликата над 402, 80 лева до определения от ЧСИ размер на разноските от 689, 32 лева.

Жалбата в частта й против отказа на ЧСИ Р. Т., материализиран в Постановлението с изх. № 3157/26.04.2024 год., да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 222/2024 год., е неоснователна, тъй като задължението е за периодични платежи и в случая не е налице нито едно от предвидените в чл. 433 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление с изх. № 3157/26.04.2024 год. по изп. дело № 20247170400222 по описа на ЧСИ Р. Т. с рег. № 717 с район на действие района на ОС-Варна, с което в тежест на длъжника по изпълнението Б. Д. Б. са вменени разноски по изпълнението в общ размер на 689, 32 лева, В ЧАСТТА МУ за разликата над 402, 80 лева до определения от ЧСИ размер на разноските от 689, 32 лева;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 2729/30.04.2024 год. по 4 рег. на ЧСИ Р. Т. с рег. № 717, подадена от Б. Д. Б. от гр. Варна – длъжник по изпълнението – против Постановление с изх. № 3157/26.04.2024 год. по изп. дело № 20247170400222 по описа на ЧСИ Р. Т. с рег. № 717 с район на действие района на ОС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20247170400222 по описа на ЧСИ Р. Т. с рег. № 717.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Румяна Т. с рег. № 717 с район на действие района на ОС-Варна за прилагане към изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5