Определение № 4623 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2122/2023
- Вид
- Определение № 4623
- Подписан
- 13.12.2023
- В сила
- 13.12.2023
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Христо Руменов Митев, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4623 гр. Варна, 09.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502122 по описа за 2023 година
Постъпила въззивна жалба с вх. 4462/10.07.2023 г от „ЛОГИКОРП” ЕООД с ЕИК ************, чрез процесуален представител адв. Й. Й. срещу решение № 95/02.06.2023г., постановено по гр.дело № 282/2022г. по описа на Районен съд – Девня, с което е: признато за незаконно и отменено уволнението на П. Т. Я., ЕГН ********** от гр. Провадия, общ. Варна, ул. “ ************ “ №69, вх.4, ет.1, ап.1, извършено със заповед № 25/15.11.2021г. на ЛОГИКОРП ЕООД, ЕИК ************; допусната е поправка на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на П. Т. Я., ЕГН ********** от гр. Провадия, общ. Варна, ул. “ ************ “ №69, вх.4, ет.1, ап.1, което вместо по чл. 326, ал.1 КТ да се счита по чл.327, ал1, т.3 от КТ; отхвърлен е предявеният от ЛОГИКОРП ЕООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление в гр. Девня, ЖК Промишлена зона – Юг, ул.
„Металургична “ №1, против П. Т. Я., ЕГН ********** от гр. Провадия, общ.
Варна, ул. “ ************ “ № 69, вх.4, ет.1, ап.1, иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1 670 лева / хиляда шестстотин и седемдесет лева/ за неспазен срок на предизвестие.
Посочва, че обжалваното решение е недопустимо. От една страна, първостепенният съд е отменил като незаконно уволнението на ищеца, а от друга страна е допуснал промяна на неговото основание при положение, че вече е отменил същото като незаконно, от където произтича и недопустимостта.
Излага, че с петитума исковата молба не е поискано да се признае уволнението за незаконно, поискано е само отмяна на заповедта за уволнение, а не самото уволнение. Изтъква, че oсновният спор е за това, на какво 1 основание е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и дружеството. Посочва, че в случая преценката следва да се сведе до това дали е налице основанието по чл.327, ал.1, т.3 от КТ. С молба вх.№21/12.11.2021 г. ищецът е посочил, че прекратява трудовия си договор поради това, че работодателят не спазвал установеното по договора работно време. По този въпрос е проведено пълно и главно доказване, от което се е установило, че за целия срок на действие на договора, за ищеца няма промяна в работното му време, т.е. по делото не са били установени, предпоставките за прекратяване на трудовия договор едностранно от работника, на основание чл.327, ал.1, т. 3 от КТ. Излага, че работодателя правилно е констатирал, че процесният трудов договор е прекратен по инициатива на работника, но с предизвестие. Твърди, че първата инстанция не е обсъдил спорния въпрос – на какво основание реално е прекратен трудовият договор. Твърди, че по безспорен и несъмнен начин е установено, че работника е злоупотребил с правото си на по чл. 327 от КТ, тъй като не са били налице основанията за реализирането на това право. Излага, че неоснователно първостепенният съд е отхвърлил и предявения от дружеството насрещен иск, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от ищеца, същият не е спазил уговореното с трудовия договор едномесечно писмено предизвестие, поради което дължи на дружеството обезщетение за това, в предявения с насрещния иск размер.
Моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение, да се отхвърлят главните искове и да уважите насрещните. Моли да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор с вх. № 6352/03.10.2023 г. от П. Т. Я. с ЕГН **********, чрез адв. Й. Х.. Посочва, че обжалваното съдебно решение е не е нито недопустимо, нито неоснователно. Същото не е постановено и при допуснати процесуални нарушения. Изтъква, че доводите на въззивника за недопустимост на обжалваното съдебно решение имат бланкетен характер.
Съдът се е позовал на практиката на ВКС, съгласно която така предявените искове следва да се разглеждат от съдилищата като искове предявени в условията на кумулативно съединяване и в съотношение на обуславящ към обусловен иск. Твърди, че трудовото правоотношение не е прекратено на основанието посочено от работодателя в издадената от него заповед, а на основанието посочено от него в неговото заявление за прекратяване. Излага, че доколкото работодателят не сочи и не представя предизвестие по смисъла на чл. 326, ал.1 от КТ, депозирано от служителя до работодателя, а обратно позовава се на молба с вх.№ 21/12.11.2021 г. на служителя с която се иска прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т. 3 , то прекратяването не е настъпило в условията на подадено предизвестие от едната до другата страна. Затова, издадената заповед № 25/15.11.2021г. се явява незаконосъобразна и поражда право за поправка на вписаното в трудовата книжка на служителя. Изтъква, че съдът правилно е прие, че работодателят незаконосъобразно го е уволнил, защото към момента на 2 издаване на Заповед № 25/15.11.2021г. прекратяването на трудовото правоотношение вече е било настъпило и то на друго правно основание, а не на соченото в заповедта.
Моли да се постанови съдебно решение, с което да се потвърди обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не правят доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.4462/10.07.2023 г от ЛОГИКОРП" ЕООД с ЕИК ************, чрез процесуален представител адв. Й. Й. срещу решение № 95/02.06.2023г., постановено по гр.дело № 282/2022г. по описа на Районен съд – Девня
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2122/2023г. на ВОС за 17.01.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3