Решение № 10 от 06.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300503231 по описа за 2025 година

Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК, образувано по жалба на А. П. Т.

- П. в качеството й на майка и законен представител на взискателя по изпълнението И. П.

П., ЕГН – ********** срещу Постановление от 06.10.2025 г. на ЧСИ Бойка Андреева, рег. № 908 по изп.д. № 849/2025 г., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК – извършено от длъжника П. П. П. плащане преди неговото образуване.

Възведените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалваното постановление, искането e за неговата отмяна. Поддържат се доводи законният представител да не е получил извършените от длъжника преди образуването на делото ежемесечни плащания на присъдените за дъщеря им издръжки, т.к. тези плащания са ненадлежни – извършени не по банковата й сметка, а по „ неизвестен за нея начин „, препятстващ получаването им, като част от тях са престирани и от трето за правоотношението лице – майката на длъжника. Поради което счита за неправилен извода на съдебния изпълнител задълженията да са платени надлежно, а неполучаването на сумите да е в резултат на забава на взискателя.

Длъжникът по изпълнението П. П. П., ЕГН - ********** е депозирал отговор по чл.

436 ал. 3 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че към датата на образуване на изпълнителното дело е внесъл за малолетната си дъщеря чрез законния й представител дължимите й се до този момент месечни издръжки, а в хода на изпълнението ежемесечно е внасял и дължимите се такива за съответния месец. Като така принудително изпълнение срещу него за тези й вземания е недопустимо, съответно правилно изпълнителното дело е прекратено на посоченото основание. Претендира разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на 51, 13 евро / 100 лв. / съгласно представен към отговора ДПЗС.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК, според които жалбата е допустима, но неоснователна.

1

Приложено е в препис изпълнителното дело.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване от тази страна действие на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл.

436 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от изпълнителното дело, то е образувано на 20.08.2025 г. въз основа на изпълнителен лист № 1735/17.07.2025 г., издаден от РС – Пловдив. Изпълнителното основание е влязло в сила на 15.08.2024 г. въззивно решение по гр.д. № 1079/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, с което П. П. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря И. П. чрез нейната майка и законен представител А. П. Т. – П. 400 лв. месечна издръжка, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 04.09.2025 г.. На 05.09.2025 г. той е депозирал молба за прекратяване на делото поради престирано до този момент изпълнение на дълга си, към която молба е приложил 15 бр. разписки от „ Изипей „ АД,видно от които той и неговата майка Ц. П. за периода м. август 2024 г. – м. септември 2025 г. включително са нареждали ежемесечни плащания към А. Т. – П. в размер на 400 лв. всяко с посочено основание „ плащане на издръжка за дете „, с посочване на съответния месец от казания период, за който се плаща издръжката.

Разписките са изпратени на законния представител на взискателя на 05.09.2025 г. с указания в едноседмичен срок да заяви признава ли плащанията, получила ли е сумите по тях. На 17.09.2025 г. Т. – П. е депозирала отговор, че не е получила наредените за нея суми, като счита, че същите не са надлежно платени – по банковата й сметка.

На 19.09.2025 г. ЧСИ служебно е изискал справка от ИзиПей АД дали сумата по представените разписки / общо 6 000 лв. /, са получени от А. П. Т. – П.. На 26.09.2025 г. от дружеството е постъпил отговор, че същата е получила само паричния превод, нареден на 30.08.2024 г., като получаването е на дата 13.09.2024 г.. На 30.09.2025 г. е изискано служебно повторна справка дали останалите казани по горе преводи са налични за получаване от Т. или сумите по тях са върнати на наредителя. Дружеството е отговорило, че те са налични и са на нейно разпореждане във всеки един момент и на която и да е каса на „ ИзиПей „ АД, а подлежат на възстановяване / връщане / само при изрично заявено искане на наредителя за това, каквото до момента не е направено от него.

Длъжникът е депозирал повторна молба за прекратяване на делото, към която е приложил разписка от „ ИзиПей „ АД от 01.10.2025 г., видно от която е наредил сума от 400 лв. за получател А. Т. – П. с посочено основание „ издръжка за дете за м. октомври 2025 г..

Такава разписка е представена и досежно издръжката за м. ноември 2025 г..

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира обжалваното прекратително постановление за правилно, съответно жалбата срещу същото – за неоснователна.

Член 433 ал. 1 т. 1 от ГПК постановява, че изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

ИзиПей АД е търговско дружество, което притежава лиценз, издаден от БНБ по реда на чл. 12 ал. 1 от З-на за платежните услуги и платежните системи за извършване на парични преводи като неуниверсална пощенска услуга по см. на чл. 38 т. 4 от ЗПУ вр. чл. 4 ал. 1 т.6 от ЗПУПС. Затова и издадените от него разписки за парични преводи и предоставената в тази връзка информация – казаната по горе, попада в приложното поле на чл. 433 ал. 1 т. 1 2 от ГПК. Така е установено, че към датата на образуване на процесното изпълнително дело / 20.08.2025 г. / взискателят не е имал подлежащи на принудително изпълнение непогасени вземания към длъжника по процесния изпълнителен лист. За всички съществуващи до този момент задължения / както и за тези, падежирали в хода на висящността на изпълнителното дело / са извършени от длъжника към законния представител на взискателя доброволни плащания, имащи погасителен ефект по смисъла на чл. 75 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, като първото от тях / издръжката за м. август 2024 г. / тя е получила лично на 13.09.2024 г..

Доколкото няма данни – не се и твърди от нея, да е възразила против така избрания от длъжника начин на плащане, съответно да е поискала друг, обосновава се извод да го е приела. Тоест, неоснователно е поддържаното в жалбата, че длъжникът е плащал по „ неизвестен за взискателя начин „, препятстващ последния да получи престациите.

Съответно, неполучаването и до момента от законния представител на детето на последващите ежемесечни плащания от длъжника, извършени по същия начин не съставлява неизпълнение от последния, а забава на кредитора, като последният може да ги получи във всеки един избран от него момент и на която и да е каса на ИзиПей АД – доколкото същите са изцяло на негово разпореждане и понастоящем. Неоснователно е и възражението, че не е длъжна да получи, т.к. плащанията не са наредени по банковата й сметка и като така са ненадлежни. Жалбоподателката не доказа между нея и длъжника да е съществувала уговорка за точно определен начин на изпълнение и конкретно то да се извършва по банков път, съответно да е предоставила банкова сметка на длъжника за това. Факта, че по някои от разписките наредител е майката на длъжника е също без значение - с оглед посоченото основание на плащането / „ издръжка за дете „ / и посочения получател – А. Т. – П. – майка и законен представител на детето.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на А. П. Т. – П., ЕГН - ********** в качеството й на майка и законен представител на взискателя по изпълнението И. П. П., ЕГН – ********** срещу Постановление от 06.10.2025 г. на ЧСИ Бойка Андреева, рег. № 908 по изп.д. № 849/2025 г., с което производството по изпълнителното дело е прекратено на чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Осъжда А. П. Т. – П., ЕГН - ********** да заплати на П. П. П., ЕГН – ********** разноски в размер на 51, 13 евро – възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3