Определение № 11964 от 02.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11964 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505591 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 11.05.2026 г. на ответника „КРЕДИТО“ ООД срещу определение № 14235/14.04.2026 г. по гражданско дело № 44254/2024 г. на Софийския районен съд, 30 състав, с което е оставена без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 14277/22.07.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт.

Възнаграждението било прекомерно предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия, изчерпващи се в изготвяне на искова молба и становище. Била налице злоупотреба с право. Освен това, по друг съдебен спор между страните със сходен предмет ищецът изказал становище, че размерът на разноските за адвокат, дължими от него на „КРЕДИТО“ ООД, следвало да бъде намален до 26,56 евро, а в настоящото претендирал 490 евро.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени решението, като уважи искането по чл. 248 ГПК за намаляване на присъдените на ищеца разноски за адвокат и присъждане нему такива съобразно отхвърлената част от иска.

Ответникът по жалбата – ищецът В.С.С., оспорва същата и моли въззивния съд да я остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество частната жалба е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В.С.С. срещу „КРЕДИТО“ ООД, с която са предявени установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със закона на клауза от договор за потребителски кредит, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи; и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на дадената при начална липса на основание такса в размер на 5 лева, като частична претенция от 90 лева.

Претендира разноски в размер на 960 лева с ДДС, платени по договор за правна защита и съдействие и фактура, като и в двата документа е посочен номер на делото.

С отговора на исковата молба ответникът признава исковете и представя доказателства за плащане на ищеца на недължимо дадената такса от 90 лева.

Претендира разноски в размер на 400 лева. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С постановеното решение съдът е уважил иска по чл. 26 ЗЗД и е отхвърлил осъдителния поради извършеното в хода на процеса плащане.

Приел е, че право на разноски има единствено ищецът, като му е присъдил такива в размер на 580 лева, от които 100 лева за държавна такса и 480 лева – за адвокатско възнаграждение с ДДС, като макар да не е изложим мотиви, очевидно е приел за основателно наведеното от ответника възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

В срок ответникът е подал молба по чл. 248 ГПК, като е поискал изменение на решението в частта за разноските – намаляване на присъдените на ищеца за адвокат до 100-150 лева и присъждане разноски за адвокат на „КРЕДИТО“ ООД съобразно отхвърления иск. С обжалвания акт съдът е отхвърлил искането, като е приел, че на ответника разноски не се следват предвид плащането в хода на процеса, както и че разноските за адвокат на ищеца не следва да бъдат намалявани под 480 лева. Определението е частично неправилно.

Според настоящия състав на въззивния съд в случая ищецът има правно на разноски за адвокат единствено по уважения иск по чл. 26 ЗЗД.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Задължението за връщане на дадена без основание сума е без срок за изпълнение, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. В случая липсват твърдения и доказателства покана да е изпратена и получена от ответника в момент, предхождащ подаване на исковата молба, респ. връчване на препис от нея. Към момента на предявяване на иска ответникът не е бил в забава, като в срока по чл. 131 ГПК е признал иска и е платил сумата, предмет на осъдителната претенция. Ето защо не дължи разноски по този иск.

2

Изложените в т. 6 от жалбата доводи за наличие на злоупотреба с право не следва да бъдат обсъждани, защото те нямат връзка с процесния казус - по делото не е предоставена безплатна правна помощ, а в договора е посочен номер, страни, възнаграждение.

На следващо място, фактът, че между страните са сключени и други договори за кредит, за установяване недействителността на клаузи от които са заведени други дела, сам по себе си не обосновава извод за злоупотреба с процесуални права. Не е и основание да не се присъждат разноски по второто или следващите дела. Разноски не се присъждат в случаите, в които претенция от едно правоотношение, съществувала към момента на завеждане на иска, е предявена с повече от една искова молба /например за отделни периоди или с няколко частични иска/. В случая ответникът е върнал цялата недължимо платена сума от 90 лева, а не само предявената част от 5. Именно с дължимото свое активно поведение - с доброволното изпълнение, препятства възможността за завеждане на следващо дело и както сам сочи – за използването на казуса единствено за генериране на доходи.

Ищецът претендира разноски за адвокат в размер на 960 лева - по всеки иск от 480 лева с ДДС. СРС ги е намалил до 480 лева или по 240 лева с ДДС за всеки иск – т.е. до уговорени от ответника размер /480 лева с ДДС или 400 лева без ДДС/. Ето защо и не следва да може да бъде основателно искането на ответника за намаляване разноските за хонорар на противната страна в размер, по-нисък от платения и претендиран от него. Съдебната практика в този смисъл, която въззивният състав споделя и прилага, понастоящем е залегнала и в актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК.

От изложеното следва, че на ищеца се следват разноски само по иска по чл. 26 ЗЗД, които възлизат на 240 лева с ДДС. На ответника разноски не следва да бъдат присъждани, макар да има право на такива по отхвърления иск, защото не е представил доказателства да е уговорено и платено адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено частично, Следва да бъде постановено друго, с което решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за сумата над 340 лева до пълния присъден размер от 580 лева. В останалата част, с която искането на жалбоподателя е отхвърлено - за намаляване на разноските за адвокат на ищеца под 240 лева и присъждане разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, определението по чл. 248 ГПК е правилно и частната жалба в тази част следва да бъде оставена без уважение

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14235/14.04.2026 г. по гражданско дело № 3

44254/2024 г. на Софийския районен съд, 30 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 14277/22.07.2025 г. по гражданско дело № 44254/2024 г. на Софийския районен съд, 30 състав, като г о ОТМЕНЯ в частта, с която „КРЕДИТО“ ООД е осъдено да заплати на В.С.С. разноски по делото за сумата над 340 лева до присъдения размер от 580 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „КРЕДИТО“ ООД в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4