Определение № 351 от 30.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Благоевград, 30.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно наказателно дело № 20231200600609 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 345 от НПК и е образувано по подадена частна жалба от адвокат М. Х., защитник на подсъдимия В. В. С.. С жалбата се иска проверка на протоколно определение от 24.04.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 564/2022 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което съдът е приел, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, като е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство поради това.

В частната жалба на адвокат Х. се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със съдебната практика относно минималните стандарти за съдържание на обвинителния акт и фактическото обвинение. Твърди се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсвало точно описание на твърдените удари и тяхната локация в областта на главата на пострадалия, налице било съществено разминаване за тези обстоятелства в диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, като в диспозитива имало наранявания в областта на носа, които не се споменавали в обстоятелствената част, като поради това според защитника на подсъдимия в обвинителния акт нямало описание на вида и броя на нанесените удари и тяхната локация и настъпилите в резултат на тях телесни увреждания, като макар и формално да било посочено на стр. 2 от обвинителния акт нанесен удар с юмрук, в който бил държан неустановен предмет, по лицето в областта на дясната челна половина, не се сочело мястото на удара и какви конкретни наранявания и в кои области на лицето са причинени, а в диспозитива обвинението било формулирано с посочени 1 наранявания от юмручен удар в лицето. Според твърденията в жалбата в обвинителния акт липсвало посочване на всички факти за съставомерно деяние, не било ясно и точно фактическото обвинение относно вида на нанесени удари, брой, държане или не на предмет при нанасянето, конкретна локация на ударите, вид и характер на причинените увреждания, което било съществено, защото засягало правото на защита на обвиняемия и невъзможност да бъде упражнено.

Иска се обжалваното определение на РС – Разлог да бъде отменено, като се постанови съдебен акт, с който се прекрати съдебното производство по делото и същото се върне на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело и изложените доводи в жалбата, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание на 24.04.2023 г. по н.о.х.д. № 564/2022 г., Районен съд – Разлог е констатирал, че в хода на досъдебното производство, приложено по това дело, не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимия, като в мотивите е посочил във връзка с направено искане от адв. Х. като защитник на подсъдимия С. за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщане същото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия на досъдебното производство, че няма допуснати такива. В мотивите районният съд е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено времето, през което пострадалото лице е изпълнявало служебните си задължения в това си качество, подробно била описана проверката от контролните лица, изрично било посочено мястото на извършване на деянието, датата и часа на същото, като на стр. 3 било конкретизирано, че деянието е осъществено на 20.04.2021 г. около 01:35 часа, посочено било в какво се изразяват причинените телесни повреди, а по отношение на механизма в диспозитива на обвинителния акт според районния съд ясно било посочено как е нанесен ударът, причинил телесните увреждания, като макар и в обстоятелствената част по-подробно да е описано деянието, не било необходимо всички обстоятелства да бъдат посочени и в диспозитива на обвинителния акт, като липсвало противоречие между двете части на обвинителния акт, било достатъчно ясно обвинението срещу подсъдимия и не било нарушено правото му на защита.

Въззивната инстанция намира изводите на районния съд, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, за правилни и законосъобразни, поради което е неоснователна 2 жалбата на защитника на подсъдимия в производството за отмяна на обжалваното определение за наличие на основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Съображенията на въззивния съд за това са следните:

Предмет на произнасяне с определението на първоинстанционния съд по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК са нарушения по досъдебното производство, които са съществени и отстраними и са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдим в тази фаза на производството. Според въззивната инстанция следва да се приеме за правилен и законосъобразен изводът на районния съд, че направените възражения от защитника на подсъдимия С. са неоснователни, защото обвинителният акт съдържа всички необходими обстоятелства за ясно и конкретно фактическо обвинение, позволяващо на подсъдимия да организира защитата си срещу него, като са изложени обстоятелствата за време и място на извършване на деянието, посочен е ясно какъв е според прокурора механизма за причиняване на телесната повреда, за която е повдигнато обвинение на подс. С.. Неоснователно е възражението в жалбата, както за съществени разминавания между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт за причинени наранявания, така и за неописване в обстоятелствената част на вид и брой на нанесени удари, локализация и настъпили телесни увреждания. По отношение на времето на извършване на престъплението, за което е обвинен подс. С. – на стр. 1 от обвинителния акт е посочено, че същото се е случило в 01:35 часа, докато пострадалият и другият полицейски служител били на работа за времето от 20:30 часа на 19.04.2021 г. до 08:30 часа на 20.04.2021 г., като след това на стр. 3 горе и в заключителната част на обвинителния акт е посочена датата на обвинението – 20.04.2021 г. в 01:35 часа, като е достатъчно ясно и непротиворечиво посочено това обстоятелство от обвинението. Ясно са изложени от прокурора и обстоятелствата относно това какви, колко, къде са били нанесени удари от подсъдимия на пострадалия, съответно с какви увреждания са свързани, заради които обстоятелства е повдигнато обвинение на подс. С. за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК.

На стр. 2 от обвинителния акт прокурорът е посочил, че обвинява подс. С., че е нанесъл удар с юмрук /ясно е, че се касае за един удар/, че при този удар е държал в ръката неустановен предмет, вероятно мобилен телефон с бутони, посочена е достатъчно конкретно и областта от лицето на пострадалия П., където е нанесен този един удар – дясна челна половина, като резултат от удара – потичане на кръв. На стр. 3 от обвинителния акт, първи абзац горе, са описани конкретните увреждания, които според прокурора са били причинени от удара на пострадалия и които прокурорът е квалифицирал като лека телесна повреда, като същите увреждания са посочени и в заключителната част на обвинителния акт. Не може да се приеме съществуването на противоречие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт с непосочването в последната отразеното в обстоятелствената част, че при нанасянето на удар с юмрук в същия е имало 3 неустановен по делото предмет и че този удар е бил нанесен в дясна челна половина съгласно обстоятелствената част, съответно в областта на лицето съгласно заключителната част, защото по-подробното посочване на обстоятелствата на обвинението в обстоятелствената част не влиза в противоречие с обвинението, формулирано в заключителната част, защото обвинението е ясно за това, че е за нанесен един удар с юмрук, в една и съща област от главата /независимо колко е конкретизирана в различните части от обвинителния акт/, причинените увреждания от този удар, като е въпрос на доказване след разглеждане на делото на посочените от прокурора обстоятелства на обвинението, срещу които подсъдимият има възможност да се защитава, защото са достатъчно ясно и конкретно посочени фактите на обвинението.

Горните съображения дават основание да се потвърди обжалваното определение на РС – Разлог.

Водим от горното и на основание чл. 345 НПК вр. 249, ал. 3 НПК вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 459, постановено в разпоредително заседание от 24.04.2023 г. по н.о.х.д. № 564/2022 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е констатирано, че няма допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия В. В. С., като е оставено без уважение искането на адв. М. Х. като защитник на подсъдимия С. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняването им.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4