Решение № 1161 от 16.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20231100900778 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове на синдика на „А.Т." ООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, срещу Г. З. Д., с ЕГН ********** за осъждането й на основание чл. 145 от Търговския закон да заплати сумата от 921 908,43 лева, представляваща вреда за дружеството, формирана като сбор от издадените за „А.Т." ООД фактури описани исковата молба за 2018 г., заплатени по сметка на дружеството „А.К.“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 385 от 13.04.2022 г. по търговско дело № 1407/2021 г., по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на „А.Т.'' ООД и спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност, а с Решение № 1246/09.11.2022 г по т. д. № 1407/2021 г., VI-4 състав на Софийски градски съд постановено на основание чл.

711 от Търговския закон то е обявено и в несъстоятелност. Ответницата Г. Д. изпълнява длъжността управител на „А.Т." ООД за периода от 05.12.20216 г. до 09.11.2022г. От дневници по ДДС и движения по банкови сметки на дружеството според синдика се установява, че несъстоятелното дружество не получава дължими плащания по търговски сделки за изработка и продажба на рекламни чадъри, по които то е изпълнител. По изрично искане на управителя на дружеството ответницата Д., плащанията по фактурите описани в исковата молба са извършвани по чужда банкова сметка, в „Райфайзенбанк България”, с IBAN: ******* с титуляр „А.К." ЕООД, ЕИК *******, което дружество също се представлява от Г. Д. в качеството и на управител. Вредата според ищеца е формирана както следва:

1/ за 2018 г. дружеството „Б.С.“ АД има задължения към „А.Т." ООД, по издадени фактури в общ размер на 47 920,96 лева, които то твърди да е платило по банкова сметка на 1

„А.К." ЕООД в „Райфайзенбанк България" - с IBAN: *******;

2/ за 2018г „Б.Г." ООД има следните задължения към „А.Т." ООД, по фактури на обща стойност 67 158,12 лева, формирана както следва: № 0000000123/13.04.2018 г., на стойност:

27 502,20 лева, № **********/19.04.2018 г., на стойност: 22 108,80 лева; № 0000000053/02.05.2018 г., на стойност: 17 547,12 лева. В отговор на покана на синдика от 24.02.2023 г. за плащане представители на дружеството твърдят, че изисканите плащания са извършени в указания срок по сметка на „А.Т.“' ООД в „Райфайзенбанк България" - с IBAN:

*******, която сметка е с титуляр с титуляр „А.К." ЕООД, ЕИК *******;

3/ за 2018 „Б. ВТ" АД, ЕИК ******* има сключен Договор за изработка от 02.02.2018 г. с „А.Т." ООД по който дължи на последното възнаграждение в общ размер на 43 127,46 лева, фирмирано както следва: по фактура № **********, с дата на издаване 26.04.2018 г., на стойност: 35 939.55 лева (без ДДС) или 43 127,46 лева с ДДС, както и фактура № 0000000151 с дата на издаване 18.07.2018 г., на стойност: 3 395,36 лева без ДДС или 4 074,43 лева с ДДС. В отговор на покана за плащане от 27.02.2023 г „Б. ВТ" АД, с писма от 01.03.2023 г. и 14.03.2023 г. синдикът е уведомен, че изисканите плащания са извършени сметка на „А.К." ЕООД в „Райфайзенбанк България" - с IBAN: *******;

4/ за 2018 „Б.-ГБ“ ООД, ЕИК ******* има сключен Договор за изработка и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г. по силата на който дължи на „А.Т." ООД общо 29 203,25 лева, както следва: по фактура № 40245, сума в размер на 4 203,25 лева; по фактура N2 40251, сума в размер на 10 000,00 лева; по фактура № 40255, сума в размер на 5 000,00 лева; по фактура № 40277, сума в размер на 10 000,00 лева. В отговор на покана за плащане от 24.02.2023 г., с писмо от 28.02.2023 г. представители на длъжника уведомяват синдика, че исканите плащания са били извършени в указания срок по сметка на „А.К." ЕООД в „Райфайзенбанк България" - с IBAN: *******.

5/ за 2018 г „К.Б.“ АД, ЕИК *******. има задължения към „А.Т." ООД, по проформа фактура № 239, сума в размер на 75 865,40 лева; по проформа фактура № 256, сумата в размер на 51 447,27 лева; по проформа фактура № 296, сумата в размер на 27 000,00 лева; по проформа фактура № 263, сумата в размер на 18 728,64 лева; по проформа фактура 269, сумата в размер на 25 000,00 лева, плащане с референтен № FT *******; по проформа фактура № 269, сума в размер на 25 000,00 лева, плащане с референтен № FT 18177991740812; по фактура № 144, сума в размер на 12 969,43 лева; по фактура № 144, сума в размер на 16873,90 лева; За 2019 г. - по фактура № 283, сума в размер на 54 657,81 лева; по фактура № 305, сума в размер на 34 466,88 лева; по фактура № 294, сума в размер на 34 411,07 лева; по фактури № 297/304, суми в размер на 38823,15 лева; по фактури № 295/296, суми в размер на 19 229,28 лева; по фактура N2 312, сума в размер на 604,52 лева.

Общ размер на задълженията възлиза на 435 077,35 лева. Във връзка с покана за плащане от 22.02.2023 г., последното посочва, че с отговор от 13.03.2023 г., че изисканите плащания са били извършени в указания срок, по следната сметка на дружеството е „Райфайзенбанк България" - с IBAN: *******.

6/ за 2018г „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* има задължения към „А.Т.” ООД , както 2 следва: по проформа фактура № 40238 от 11.04.2018 г., сума в размер на 46 925, 18 лева; по проформа фактура № 40244 от 20.04.2018 г., сума в размер на 46 925.18 лева; по проформа фактура № 40247 сума в размер на 46 925,18 лева; по проформа фактура № 0056, сумата в размер на 8 823.79 лева; по проформа фактура № 242 за сумата в размер на 6 515,85 лева; по проформа фактура № 245 сумата в размер на 2 307,94 лева; по проформа фактура № 260 за сумата в размер на 9773.78 лева; по проформа фактура № 276 сумата в размер на 4 435,20 лева; по фактура N2 147, сумата в размер на 18 635,33 лева; по проформа фактура № 278, сумата в размер на 7 812,05 лева; по проформа фактура № 261, сумата в размер на 3515,22 лева. Общ размер на задълженията възлиза на 200 118,55 лева. Във връзка с покана от м. февруари 2023 г., с отговор от 01.03.2023 г. последното посочва, че задълженията са платени по сметка на „А.К." ЕООД в „Райфайзенбанк България'' - с IBAN: *******.

7/ за 2018 г „М.В.-К. - К." ЕАД, ЕИК ******* има задължения към „А.Т." ООД, по издадени фактури в общ размер на 46 053,94 лева както следва: по фактура № 40262, с дата на издаване 30.05.2018 г., на стойност: 10 883.70 лева; по фактура N5 40267, с дата на издаване: 07.06.2018 г., на стойност 21 767,04 лева, по фактура № 158, с дата на издаване 01.09.2018 г., на стойност: 10 883.70 лева; по фактура № 40296, с дата на издаване 14.09.2018 г. на стойност: 2 519.50 лева. В отговор на покана за плащане от 24.02.2023 г. синдика няма , не ми бе предоставен.

8/ за 2018 г „Т.Б." ЕООД, ЕИК *******. Има сключен Договор за изработка и продажба на рекламни чадъри на общата стойност от 52 451,20 евро или 106 497,29 лева. На 16.02.2018 г. „Т.Б.'' ЕООД е извършило авансово плащане в размер на 53 248,00 лв. към „А.Т.'' ООД, по следната банкова сметка на дружеството с IBAN: BG*******, BIC:

UBBSNGSF, в Обединена Българска Банка АД, на основание Проформа фактзфа № 208/01.02.2018 г. /приложена/. Извършеното плащане е удостоверено с Фактура оригинал № 40225/19.02.2018 г., издадена от „А.Т.'' ООД. Въпреки договореното между страните, остатъкът от дължимите суми по договора е бил заплатен по банкова сметка на трето лице, което не фигурира като страна по договора - „А.К." ЕООД, по следната банкова сметка - в „Райфайзенбанк България", с IBAN: *********. Общият размер на дължимите суми е 53 248,80 лева.

С плащане на дължимите суми по сметка на трето лице, което не е страна по договорите настъпва увреждане спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на „А.Т." ООД, които не могат да се удовлетворят от тези вземания на дружеството. Към процесния момент управител на дружествата „А.Т." ООД и „А.К." ЕООД е ответника Г. З. Д., видно от което двете са „свързани лица" по смисъла на § 1 от др от ТЗ. По изложените съображение се иска осъждането на ответника.

С отговора на исковата молба ответникът Г. З. Д. оспорва исковете като недопустими, евентуално неоснователни. Счита исковете за погасени по давност, с кратката 3 годишна давност, предвид характера на отговорността за договорна. Счита че липсва конкретно обозначена норма на дружествения договор, на договора за управление, на решенията на общото събрание на съдружниците или на закона, която ищецът счита, че е нарушена от 3 управителя. Искът се счита и за недоказан. Описаните в исковата молба плащания към „А.К.“ ЕООД от длъжници на „А.Т.“ ООД са извършени в погашение на задължение които последното има към първото, като делегацията е предприета с цел избягване на допълнително оскъпяване от парични преводи. Между „А.Т.“ ООД и „А.К.“ ЕООД съществува договорни отношения по предоставени парични заеми, поради което „А.Т." ООД вместо да получава следващите му се парични средства от определени дружества-купувачи дава нареждания на последните да превеждат паричните суми направо към своя заемодател „А.К." ЕООД. Задължението на „А.Т.“ ООД към „А.К.“ ООД дори след така описаните плащания от трети лица не е погасено и към 28.02.2022Г. е в размер 6 871,31лв. Оспорва да е налице причина връзка между поведението и вредата, както и че то е виновно.

Съдът като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По допустима на исковете:

Отводът за недопустимост на иска по чл. 145 от ТЗ е неоснователен. В хипотезата на постановено решение по чл.710 ТЗ и съгласно последиците посочени в чл. 711, т. 3 и т. 4 ТЗ следва да се приеме, че няма органи като общо събрание на съдружниците на дружеството, което да се очаква да приеме решение за търсене на отговорност на управителя, затова с такава преценка, респ. правомощия да предяви иска разполага синдика, дори и без нарочно прието решение по чл. 137, ал.1, т.8 ТЗ. Иска по чл. 145 ТЗ е допустим и защото чрез него може да се попълни масата на несъстоятелността със средства, които да се използват за удовлетворяване на кредиторите, а компетентността на синдика за предявяване на такива искове е безспорна, но при тълкуване, че иска допустим само при решение по чл.137, ал.1, т.

8 ТЗ, тя би била ограничена, без това ограничение да намира опора в закона.

По основателността на иска:

По иска по чл.145 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже: че ответникът е управител на ищцовото дружество; че в срока на действие на договора за възлагане на управлението е извършено действие или бездействие, което е противоправно, защото нарушава задължения, които възникват от сключения с дружеството договор за възлагане на управление, устава или закона, или водят до не полагане на грижата на добрия търговец при управлението на дружеството, в пряка причинно-следствена връзка от което за него настъпва вреда, под формата на претърпяна загуба и/или пропусната полза. В тежест на ответника е да докаже, твърдяното заемно отношение между „А.Т.“ ООД и „А.К.“ ЕООД и неговия размер.

Следва да се посочи, че по делото не е представен действалия към вписването на ответника като управител на несъстоятелното договор за възлагане на управлението. Няма детайлизиране на задълженията на управителя и в обявения по партидата на дружеството дружествен договор. Следователно обема на задълженията на последния следва да се изведат от общата разпоредба на чл. 141 ТЗ.

В чл. 141, ал. 1 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са основните задължения на управителя на ООД, респ. ЕООД, като е посочено, че той извършва действия по 4 организиране и ръководене дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание (едноличния собственик на капитала), като това следва да бъде осъществявано при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия търговец. При тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че за да е налице неизпълнение от управителя на негови задължения, които да представляват противоправно поведение, трябва да се установи, че той: 1/не е извършва действие, което трябва да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед която то е създадено и съществува; 2/или извършва действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него се цели да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество (деликт); 3/при неизпълнение на взето решение от върховния орган на дружеството, са дадени конкретни указания в каква насока да бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат осъществявани в тази връзка, какъв вид сделки да бъдат сключвани и т.н.; 4/в дружествения договор се съдържат правила, които ограничават свободната му преценка да извършва определени действия или сделки от името на дружеството, които той не спазва. Твърденията в исковата молба покриват хипотезата на извършени действия, които нямат за цел осъществяване на търговската дейност, а са такива водещи до намаляване на имуществото на дружеството.