Присъда № 2 от 08.01.2026, Окръжен съд - Перник

Мотиви към присъда № 2 от 08.01.2026 г. по НОХД № 437/2025 г. по описа на ОСПерник /изготвени на 06.03.2026 г./ Производството по делото е образувано по внесен от Софийската градска прокуратура обвинителен акт, с който подсъдимият В. Л. В., с ЕГН:**********, роден на *** в ***, българин, с българско гражданство, неосъждан, *** образование, месторабота — "***" ЕООД, с постоянен и настоящ адрес: ***, е предаден на съд за това, че на 12.10.2021г. около 06:25 ч. в *** при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "***", модел "***", с peг. ***, по първокласен път 1-1 с посока на движение от *** към ***, и в района на кръстовището с ул. „***", приближавайки към пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно чл. 119, ал.1 от ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал пресичащия по обозначената пешеходна пътека отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Г. К. А., реализирал пътнотранспортно произшествие с него и по непредпазливост причинил смъртта на последния, който починал на *** в УМБАЛСМ *** вследствие на причинените му при пътнотранспортното произшествие травматични увреждания, а именно: съчетана тежка черепно-мозъчна травма /изразяваща се в охлузване с подлежащо кръвонасядане в дясната тилна област на главата; подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка тилно слепоочно в дясно и двустранно теменно; подлежащо на охлузването четирилъчево счупване с основен лъч напред тилно слепоочно до границата външна средна трета между предната и средната черепни ямки в дясно; ограничен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в дясно тилно; пеленовиден кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка по конвекситета на лявата голямомозъчна хемисфера и по черепната основа на двете предни черепни ямки, средната и задната леви черепни ямки; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки за главния и малкия мозък; контузия по основата на левия челен и слепоочен дял с травматичен вътремозъчен кръвоизлив в бялото мозъчно вещество на левия слепоочен дял; кръв в мозъчните стомахчета;/, гръдна травма /изразяваща се в масивно кръвонасядане на меките тъкани на дясната половина на гръдния кош- предно външно задно на нивото на горната му трета; счупване на дясната ключица към рамото; счупване на дясната лопатка; счупване на второ ребро в дясно до гръбнака и по средната мишнична линия; спукване на пето дясно ребро /по клинични данни/; масивно кръвонасядане на околните меки тъкани; счупване на седмо до десето ребра в ляво по предната мишнична линия с кръвонасядане на околните меки тъкани; отваряне на гръбнака на нивото между единадесети и дванадесети гръдни прешлени отпред без отваряне на гръбначния канал; масивно кръвонасядане на околните меки тъкани; ограничена контузия по външната повърхност на долния дял на левия бял дроб; кръвонасядане на средостението/, коремна травма /изразяваща се в петнисто кръвонасядане на предната коремна стена срединно; петнисто кръвонасядане на голямото було; кръвонасядане на връзките между двата дяла на черния дроб; масивно кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз, поизразено в дясно; отваряне на дясната кръстно хълбочна става; счупване на двете рамена на дясната срамна кост; счупване на левия ацетабулум /по клинични данни/ и травма на крайниците /изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания на крайниците; дълбоки кръвонасядания в меките тъкани на долните крайници; многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица/, и последвалите усложнения, изразяващи се в мозъчен оток, кръвоизлив в мозъчния ствол в дясно, двустранна пневмония, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б“ пр. 1, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.

1

С присъда № 16 от 17.09.2024 г. Окръжен съд Перник е признал В. Л. В., с ЕГН ********** за виновен по повдигнатото му обвинение, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. "б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал.1, пр. 3, вр. чл.2, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на три години „Лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е лишил подсъдимия В. В. със снета самоличност от правото да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднал от този срок времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Със същата присъда, на основание чл. 67, ал. 3 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 4, съдът е постановил през изпитателния срок подсъдимият да бъде включен в курсове за професионална квалификация.

С решение № 287 от 07.08.2025 г. Апелативен съд – София е отменил присъда № 16/17.09.2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник като е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда.

С протоколно определение от 09.10.2025 г., настоящият съдебен състав е конституирал в качеството на частни обвинители Е. Д. П. /майка на пострадалия/, В. Г. А. и К. Г. А. /деца на пострадалия/.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Перник поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като заявява, че всички обстоятелства по отношение на време, място и начин на осъществяване на деянието се подкрепят от наличните по делото доказателства. Счита, че от показанията на свидетелите Д. В. и Б. К. безспорно се установява механизмът на извършеното деяние, а чрез свидетелските разкази на Ц. Г. и К. К. се установява авторството на деянието. Допълва, че свидетелските показания на последните двама свидетели не следва да се кредитират в частта, в която сочат, че ударът е настъпил след пешеходната пътека, като намира, че в тази им част те не намират подкрепа в останалия наличен доказателствен материал, включително заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

Държавният обвинител намира за безспорно установена фактическата обстановка по делото поради което счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б“, пр. 1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и по отношение на същия следва да се постанови осъдителен съдебен акт, дори и да се приеме тезата на защитата, че ударът е настъпил на известно разстояние от пешеходната пътека. Отбелязва, че в тази насока съществува практика на ВКС, съгласно която пешеходците могат да пресичат освен точно върху очертаната с бяла боя пешеходна пътека, също и в близкия периметър около нея. Представителят на държавното обвинение счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на В. В., както и обстоятелството, че непосредствено след инцидента е позвънил на тел. 112, а като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат предходно допуснатите нарушения по ЗДвП. Излага становище, че следва да бъде постановен осъдителен акт, дори и да бъде приета защитната теза, че пострадалият е пресичал на известно разстояние от пешеходната пътека, като в подкрепа на направеното искане цитира съдебна практика. Предлага наказанието да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като намира за справедливо на подсъдимия да бъде наложено наказание над минимума, но под средния размер, което да се изтърпява при първоначален общ режим. Прави се предложение на подсъдимия В. да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, повереникът на частните 2 обвинители Е. Д. П., В. Г. А. и К. Г. А. - адв. Л. изразява становище, че се солидаризира със становището на прокурора с изключение на изложеното, че обаждането на тел. 112 е смекчаващо вината обстоятелство. Възразява по отношение на изложеното от защитата твърдение, че ударът е настъпил след пешеходната пътека и допълва, че единственият начин да се установи истината по този тип дела е изслушването на САТЕ, като в настоящия случай счита за безспорно установено от изслушването на експертите, че инцидентът е настъпил на пешеходната пътека. По отношение на наказанието пледира за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода. Моли съда да обърне внимание на обстоятелството, че подсъдимият има множество предходни нарушения, включително за ПТП, при което е имало пострадал, въпреки настъпилата реабилитация. Счита, че това води до извод, че подсъдимият не си взема поука, поради което за най-подходящо намира определяне на ефективно наказание лишаване от свобода над средния размер.

Вторият повереник на частните обвинители адв. С. заявява, че поддържа изложеното от прокурора и от адв. Л.. Намира твърденията на защитата, че ударът не е настъпил на пешеходната пътека за категорично опровергани от заключението по назначената и изготвена САТЕ. Счита, че наказанието следва да бъде определено в размер над средния, като допълва, че не е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства.

В съдебно заседание пред настоящия състав на съда частният обвинител К. заявява, че поддържа изложеното от неговите повереници.

В пледоарията си пред настоящия състав на съда защитникът на подсъдимия адв. М. твърди, че от обясненията на подсъдимия, които намират подкрепа и в свидетелските показания на свидетеля Г. /един от двамата полицейски служители пристигнали на мястото на инцидента/ се установява, че непосредствено след злополуката В.В.. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалото лице. В продължение, защитникът намира за недоказан по безспорен начин квалифицираният състав на престъплението, а именно, че деянието е настъпило на пешеходна пътека. На следващо място се излагат доводи, че пострадалото лице се е намирало в средна степен на алкохолно опиянение. За неоснователни се сочат твърденията на прокуратурата, че в настоящия случай е налице квалифицираният състав на престъплението. Твърди, че от показанията на свидетелката Д. Г. по делото е установено, че трафикът в процесната сутрин е бил много интензивен, което сочело, че подсъдимият се е движел като част от колоната, което изключвало да се е движел с несъобразена скорост. Счита, че наличието на предходни нарушения по ЗДвП не следва да се тълкува като отегчаващо вината обстоятелство. Защитникът изразява становище, че в случая не е налице квалифициращия признак за настъпване на ПТП на пешеходна пътека. В продължение излага съображения, че са налице основанията на чл. 55 от НК, а именно наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Моли съда за постановяване на присъда, с която подсъдимият В.В.. да бъде признат за виновен за деяние извършено при условията на привилегирования състав на чл. 343а от НК, като му се определи наказание, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. Счита, че доколкото настъпилото ПТП не се дължи на грубо нарушение на правилата за движение, то по отношение на подсъдимия не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а в условията на евентуалност моли същото да е в минимални граници.

Подсъдимият заявява, че поддържа изложеното от неговия защитник.

В отговор на изложеното от защитата становище, адв. Л. сочи за безспорно установено по делото, че пострадалият е пресичал на пешеходната пътека. Изразява несъгласие с направеното твърдение, че наличието на алкохол в кръвта е довело до съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.

Адв. С. намира за несериозно обстоятелството, че след пет години свидетелят Г. си спомня къде се е намирало тялото на пострадалия. Счита, че от приобщените по 3 досъдебното производство свидетелски показания на свидетелите Д. В., Б. К. и П. Ц. категорично се установява къде е намерено тялото на пострадалия.