Решение № 20 от 26.05.2022, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Котел, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йовка Ж. Бъчварова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело № 20202210100504 по описа за 2020 година

Производството е образувано по иск, предявен от Община Котел срещу ЕМ. Д. Д.. Твърди се, че ищецът е собственик на ПИ № *** по кадастралната карта на село Ябланово, община Котел, за който по действащия подробен устойствен план е отреден УПИ ХІІ, кв.98, а по отменения ПУП от 1964г –УПИ ІІ, кв.22.

УПИ ІІ, кв.22, бил актуван с акт за държавна собственост № 4187/01.02.1978г.

Със заповед № РД-11-11-049/13.09.2018г на Областния управител на Областна администрация Сливен актът бил отписан и бил съставен акт за общинска собственост № 4682/19.09.2018г.

В имота било налично следното застрояване :

1/еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена 59 кв.м, заснета с идентификатор № ***, за собственик на която в кадастралните регистри била записана Д.Х.Х. на основание нотариален акт от 2012г;

2/ селскостопанска сграда със застроена площ 22 кв.м., заснета с идентификатор № ***, за собственик на която в кадастралните регистри бил записан ответникът, без посочен документ за собственост;

1

3/сграда (хангар, депо, гараж) със застроена площ от 23 кв.м, заснета с идентификатор № ***, за собственик на която в кадастралните регистри бил записан ответникът, без посочен документ за собственост.

С решение № 187/08.12.1998г, постановено по гражданско дело № 173/1995г на РС Котел, потвърдено с решение № 233/25.01.2007г, постановено по въззивно гражданско дело № 12/2000г на ОС Сливен, било признато за установено в отношенията между А.М. О. и Ш.А.О., от една страна, и настоящия ответник, от друга, че първите двама са собственици на построената по силата на отстъпено право на строеж жилищна сграда.

Със заповед № 276/20.10.1995г на Кмета на Община Котел в полза на ответника било отстъпено право на строеж върху имота за изграждане на жилищна сграда, без да е бил сключен договор. На ответника било издадено удостоверение № 45/20.10.1995г.

С нова заповед № 63/04.01.1996г Кметът на Община Котел отменил описаните в предходния пункт заповед и удостоверението. Заповедта от 1996г била прогласена за нищожна с решение № 47/26.03.2008г, постановено по административно дело № 25/2007г на АС Сливен, и преписката – върната за произнасяне по същество.

С писмо изх. № 8/04.01.1996г Община Котел уведомила ДСК Котел да възстанови на ответника 54677.00 лева (неденом), като му ги преведе по посочена сметка.

В изпълнение на решението на АС Сливен, била постановена заповед № РД-50-516/24.09.2008г, с която заповедта и удостоверението от 1995г се отменяли. По жалба на настоящия ответник било образувано административно дело № 264/2008г на АС Сливен, по което било постановено решение № 5/09.02.2009г, потвърдено с решение № 14548/01.12.2009г, постановено по административно дело № 7895/2009г на ВАС, с което заповедта от 24.09.2008г била отменена като незаконосъобразна.

Твърди се, че основанието на заповед № 276/20.10.1995г били разпоредбите на чл.15 от ЗС (отм) и чл.103 от НДИ (отм). Според действащата към него момент редакция на чл.15 от ЗС, правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпвало на юридически лица и граждани по реда на чл.13 от ЗС (отм), предвиждаща, пак към него момент, сключване на договор за отстъпено 2 право на строеж.

Сложният фактически състав не бил осъществен, тъй като между ищеца и ответника не бил сключен договор за право на строеж, поради което се твърди, че ответникът не бил придобил правото на строеж. Цитира се решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 от ГПК.

Твърди се още, че към момента на издаване на процесната заповед жилищната сграда вече била построена, а правото на строеж се свеждало до възможността да се построи сграда в чужд имот, а след като имотът вече бил построен, общината, като собственик на имота, не притежавала право да учредява право на строеж в полза на друго лице.

Твърди се още, че дори и да се приеме, че ответникът бил придобил право на строеж, то било погасено по давност, тъй като ответникът не го бил упражнил в предвидения от закона срок – нямало издадено разрешение за строеж и към настоящия момент в имота съществували само сградите, заснети в кадастралната карта. От мотивите към решението на гражданския съд ставало ясно, че жилищната сграда била построена преди 1995г.

Моли съда да признае за установено в отношенията му с ответника, че ответникът не притежава право на строеж върху собствения на ищеца ПИ № *** по кадастралната карта на село Ябланово.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който предявеният иск се оспорва.

Твърди се, че в полза на А.М. О. не било валидно учредено право на строеж върху процесния имот, тъй като липсвали заповед и сключен договор.

Със заповедта и договора от 1980г правото на строеж било учредено на друго лице – Х.Х.Х., и следователно към 20.10.1995г в имота имало незаконно строителство.

Оспорва се и твърдението, че му била върната платената от него сумата за заплащане на правото на строеж.

Твърди, че притежава право на строеж върху имота на следните основания : В издаденото му удостоверение № 45/30.10.1995г било записано, че замества нотариалния акт и установявало всички права на носителя му, съгласно чл.18 от ЗС. Не бил реализирал отстъпеното му право на строеж, тъй 3 като теренът не бил свободен и Община Котел не предприела действия по събаряне на незаконното строителство в него, което било нейна собственост по силата на приращението – чл.92 от ЗС. Заявява, че щом Община Котел не била страна по гражданско дело № 173/1995г, постановено по него решение не я обвързвало и не било задължително за нея.

Твърди, че правото на строеж не било погасено, тъй като не бил започнал да тече давностният срок, началният момент на който се свързвал с момента, когато строителството станело обективно възможно.

През 2015г му била издадена виза за проектиране и през 2018г ответникът внесъл за одобряване изготвен архитектурен проект.

Навежда и още едно основание за отхвърляне на предявения иск – че представлява злоупотреба с право.

С определение от 25.01.2021г, постановено по реда на чл.140 от ГПК, са разрешени предварителните въпроси по редовността на исковата молба и по допустимостта на предявения иск. Предвид изложените фактически обстоятелства и заявения петитум съдът е приел да разгледа предявения от ищеца отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът се представлява по пълномощие от адвокат С.Р. от АК Сливен, който поддържа предявения иск и претенцията за разноски, съобразно представен списък.

Ответникът се явява лично и се представлява по пълномощие от адвокат П.М. от АК Ямбол, който поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания. Моли за прекратяване на производството като недопустимо и евентуално за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендира разноските по списък.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адвокат П.М. представя писмена защита, в която са развити подробни съображения до допустимостта и по основателността на предявения иск.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на спора е ПИ № *** по КККР на село Ябланово, одобрени със заповед № РД-18-8/28.03.2007г, с площ 1120.00 кв.м. В 4 кадастралния регистър като собственик на земята е записан областният управител на основание АДС № 4187/01.02.1978г. Ответникът е записан като носител на правото на страеж на основание решение № 5 / 09.02.2009г на АС Сливен и решение № 14548/01.12.2009г на ВАС.

В имота е налично следното застрояване :

1/еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена 59 кв.м, заснета с идентификатор № ***, за собственик на която в кадастралните регистри е записана Д.Х.Х. на основание нотариален акт от 2012г;

2/ селскостопанска сграда със застроена площ 22 кв.м., заснета с идентификатор № ***, за собственик на която в кадастралните регистри е записан ответникът, без посочен документ за собственост;

3/сграда (хангар, депо, гараж) със застроена площ от 23 кв.м, заснета с идентификатор № ***, за собственик на която в кадастралните регистри е записан ответникът, без посочен документ за собственост.

По регулационния план, одобрен през 1964г, индивидуализира като парцел ІІ, кв.22, с площ 1180.00 кв.м. имотът се

По сегадействащия регулационен план, одобрен през 2008г, за имота е отреден УПИ ХІІ-58, кв.98.

АДС № 1487/01.02.1978г е съставен от ОбНС Котел за парцел ІІ, кв.22, с площ 1180 кв.м. – празно дворно място, а за парцела е посочено, че се образува по регулационния план на селото от държавна земя. По плана от 1964г ПИ № *** съотвества на част от УПИ ІІ, на част от УПИ І и на част от УПИ ХІІІ, кв.98.

На 28.01.1980г Х.Х. подал молба до ОбНС Котел да му се предостави право на строеж върху парцел ІІ, кв.22 по плана на село Ябланово.

Със заповед № 35/24.03.1980г на Председателя на ИК на ОбНС Котел в полза на лицето Х.Х.Х. от село Ябланово било отстъпено на основание чл.104 от Наредбата за държавните имоти (отм) безвъзмездно право на строеж върху парцел ІІ, кв.22, състоящ се от 1100.00 кв.м. Разпоредено е сключване на договор и издаване на удостоверение.

На 05.05.1980г бил сключен типов договор за отстъпване на право на строеж, по силата на който ОбНС „дала безвъзмезно“ право на строеж върху 5 държавно регулирано масто от 1100 кв.м., съставляващо парцел ІІ, кв.22, в село Ябланово за постройка на жилищна сграда, съобразно одобрения план.

Строителят поел задължение да застрои мястото в пегтодишен срок, в едногодишен срок да го огради, а в двугодишен срок – да засади дръвчета.

На суперфициара било издадено удостоверение за отстъпено право на строеж № 3434/05.05.1980г, заменящо нотариалния акт и установяващо всички права на носителя му, съгласно чл.18 от ЗС.

На 02.11.1992г А.М. О. и ответникът сключили писмен договор за покупко – продажба, по силата на който А.О. продал на ответника жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 66 кв.м. и гараж и кухня от 42 кв.м. за сумата 50 хил лева.

С решение № 298/08.04.1997г, постановено по гражданско дело № 265/1996г на РС Котел, потвърдено с решение от 22.01.1998г, постановено по въззивно гражданско дело № 1177/1997г на ОС Сливен, неподлежащо на обжалване, е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен от ответника срещу А.М. О. (починал в хода на производството и заместен от наследниците си А.И.О., М.А.О., С. И. О.) и Ш.А.О. да се обяви за окончателен сключения между тях предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, описан в предходния пункт. Съдът е приел, че предварителният договор е нищожен и не може да бъде обявен за окончателен, тъй като съпругата на А.О. – Ш.О., не е била страна по него.

На 20.02.1995г кметът на село Ябланово издал в полза на лицето А.О. удостоверение в уверение на това, че същият притежава недвижим имот : масивна жилищна сграда, построена през 1972г на 66 кв.м.; гараж и кухна, построени през 1978г от 42 кв.м.

На 06.03.1995г кметът на Община Котел издал на А.М.О. удостоверение № 28 в уверение на това, че на същия било отстъпено безвъзмездно право на строеж на жилищна сграда върху парцел ІІ, кв.22. Данните били извлечени от актова книга, стр.15.

На 09.03.1995г А.М. О. и Ш.А.О. подали в РС Котел искова молба срещу Е. Д.Д. И Н.Х.Е., въз основа на която било образувано гражданско дело № 773/1995г.

На 06.03.1995г кметът на Община Котел издал на А.М.О. удостоверение 6 в уверение на това, че бил построил масивна жилищна сграда на два етажа в парцел ІІ-общ в кв.22.

На 17.10.1995г ответникът подал молба до Кмета на Община Котел да му бъде отстъпено право на строеж върху общински пацел ІІ, кв.22, тъй като бил закупил жилищната сграда от А.М.О., видно от договор от 11.11.1992г.

Със заповед № 276/20.10.1995г на кмета на Община Котел в полза на ответника било отстъпено право на строеж за изграждане на жилищна сграда върпу парцел ІІ, кв.22, с разгърната застроена площ от 120 кв.м. срещу заплащане 54677.00 лева (неденом) и такса в размер на 547.00 лева (неденом).