Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1239 от 24.11.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 871/2024
Вид
Решение № 1239
Подписан
24.11.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Цвета Боянова Борисова, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 , ал. 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 69, ал.2 · Закон за наследството
  • чл. 72 · Закон за наследството
  • чл.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 200 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 201, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 201, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 201, ал. 5 · Закон за устройство на територията
  • чл.18 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.8 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. К.

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100500871 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Д. Г. Н., ЕГН ********** от ***, срещу Решение № 487 от 16.02.2024г., постановено по гр. дело № 18057/2021г. по описа на ВРС, с което са разпределени по реда на чл. 353 от ГПК допуснатите до делба недвижими имоти между въззивника и И. С. М., ЕГН **********.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и с императивни правни норми, при допуснати множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно извършване на делбата, изразяващо се в неправилно разпределяне на имотите между съделителите. Излага, че контролираната инстанция неправилно е отказала да уважи искане за осъществяване на инцидентен контрол за законосъобразност по реда на чл. 201, ал. 5 от ЗУТ върху становище за реална неподеляемост на главния архитект на район „***“, във връзка с налични данни по делото за обратно становище на главния архитект на Община Варна и на заключението на в. л. К. в приетата по делото СТОЕ. Излага, че 1 районният съд погрешно е отхвърлил изявеното в последното о.с.з искане, като е приел, че съответният акт подлежи на контрол по общия ред на АПК от административните съдилища. Позовава се на актуална практика на ВАС, съгласно която жалби срещу такива актове са недопустими, защото е в правомощията на делбения съд да извършва контрол върху тях. С посоченото съществено процесуално нарушение въззивникът обосновава последващо нарушение на материалния закон – чл. 69, ал.2 от ЗН. Твърди, че на всеки от съсобствениците е отнета възможността да искат своя дял в натура, доколкото такава възможност, установена от заключението на в. л. К. и от становището на главния архитект на Община Варна, е налице за три от четирите делбени имота. Сочи се, че като е отказал да довърши процедурата по реално разделяне на имота в м. „***“ /ПИ № ***/, на практика съдът се е произнесъл по същество на спора не с крайния акт, а с акт по хода на делото – в съдебното дирене още в хода на съдебното дирене. Излага се оплакване за неизясняване на делото от фактическа страна, що се касае до извърШ.та повторна СТОЕ. Същата е приета с отговори на въпроси, които не са задавани, както и при липса на отговори на поставени от съда въпроси. Твърди се, че неустановяването на относимите факти е намерило отражение в порочни решаващи изводи по същество на спора. Изложено е, също, оплакване за необоснованост на решението на районния съд и постановяването му в нарушение на чл. 203 от ГПК – поради липса на взето становище от съда в хипотеза на разногласие между заключенията на назначените вещи лица по първоначалната и повторната СТОЕ. В тази връзка въззивникът излага критики за липса на мотиви, от които да стане ясно на страните защо се кредитира оценителното заключение на в. л. Х. и защо не се дава вяра на това на в. л. А.. Намира, че районният съд неоснователно и неправилно е отклонил искането за поставяне на допълнителна задача на СОЕ, чрез която да се установи стойността на делбените имоти, единствено като земеделски земи, за да не се стигне до парадокс – същите да бъдат оценени като УПИ, т.к. се намират в урбанизирана територия, а да не могат да се поделят реално, защото са със статут на земеделски земи. По същия начин е отклонил и искането за даване на задължителни указания по чл. 201, ал.5 от ЗУТ, както и искането съдът служебно да изпрати на СГКК – Варна заключението на в.л. К. за становище относно реална поделяемост на ПИ в местнонстите „***“, „***“ и „***“, като се твърди приложимост на чл. 52 , ал. 1, т. 1 от ЗКИР и чл. 59, ал. 1, 2 т. 1 от Наредба № РД – 02-20-5/15.12.2015 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. На последно място въззивникът релевира оплакване за процесуално нарушение на чл. 353 от ГПК и ТР №2/11.04.2022 г. по т. д. №2/2021 г. на ВКС, ОСГК. Твърди се, че като е поставил в дял на единия съделител УПИ, а в дял на другия останалите имоти със статут на земеделски земи, районният съд е нарушил правилото, съгласно което при наличие на еднакви по вид и предназначение недвижими имоти и ако е налице съответния брой съделители, еднородните обекти да бъдат поставени в дял на всеки от съделителите. Отправено е искане да се отмени обжалваното решение и да се извърши делба, като бъде довърШ. процедурите по чл. 201, ал 1 - 5 ЗУТ и 52, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД - 02-20-5/15.12.2015 г. по отношение на ПИ № ***, находящ се в р. Варна, м-ст „***", целият с площ от 1359 кв.м., представляващ нива, шеста категория; ПИ № ***, находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ от 2266 кв.м., представляващ земеделска земя; ПИ № ***, находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ от 2489 кв.м., представляващ земеделска земя, шеста категория, и след реалното обособяване на по два самостоятелни имота от всеки един от посочените имоти, да се възложи отделен имот и дял на всеки от съделителите от всеки един от посочените имоти, който е най - близък по площ и по-стойност на квотата им в съсобственостт, а ПИ № *** по КККР - Варна, одобрени със заповед № РД - 18 - 30/19.06.2007 г. на изп.директор на АК /допуснат до делба като ПИ № ***/, находящ се в град Варна, м- т „***", целият с площ от 383 кв.м, представляващ УПИ № I - 26 по ПУП - ПРЗ на кв. 1, кв. 2 и кв. 3 от зона Смф 1 /***, Караулницата/, район „***" и улична регулация от т. 1 до т. 21., одобрен със заповед № Г - 202/13.05.2016 г. на заместник кмета на община Варна/, с площ от 383 кв.м., устр. зона Смф1, с предназначение - обществено обслужващи дейности, да се изнесе на публична продан. Евентуално, ако се приеме, че имотите в м-ст „***“ и м-ст „***“ са реално неделими, след като бъде довърШ. процедурата по чл. 201, ал. 1 - 5 ЗУТ по отношение на ПИ № ***, находящ се в р. Варна, м-ст „***", целият с площ от 1359 кв.м., представляващ нива, шеста категория и след реалното обособяване на два самостоятелни имота, да се възложи отделен имот и дял на всеки от съделителите от посочения имот, който е най - близък по площ и по - стойност на квотата им в съсобствеността и да се извърши 3 разпределение на останалите имоти при спазване указанията по TP № 2/11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021г. на ВКС, ОСГК., като се възложи в дял на всеки от съсобствениците имот с еднородно предназначение и начин на трайно ползване и се уравнят дяловете в пари. Евентуално, при допускане на повторна съдебно - оценителна експертиза или ако се кредитира експертизата на в.л. М. А., да се уравни дела на И. М. с по-малка сума от 14391,67 лева, евентуално със сумата от 2066 лева, евентуално да не бъде уравняван въобще или да бъде осъдена М. да заплаща парична сума за уравняване. Иска се изменение на решението в частта за дължимите държавни такси при извод за различна средна пазарна стойност на делбените имоти от приетата от районния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от И. С. М., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно, както и за неоснователност на всички доказателствени искания. Въззиваемият моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

С влязло в законна сила Решение № 2404/19.07.2022г. по гр.д. № 18057/2021г. по описа на ВРС е допуснато извършването на съдебна делба, на 4 основание чл. 34 ЗС, по отношение на следните недвижими имоти: 1/ Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ 1359 кв.м., представляващ нива, шеста категория при граници - поземлени имоти с идентификатори: ***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, *** и ***; 2/ Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ 2266 кв.м., представляващ земеделска земя, при граници - поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***; 3/ Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ 383 кв.м., представляващ нива, шеста категория при граници - поземлени имоти с идентификатори: ***, ***; 4/ Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ 2489 кв.м., представляващ земеделска земя, шеста категория при граници - поземлени имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

*** и

***; между съделителите И. С. М., ЕГН ********** и Д. Г. Н., ЕГН ********** при квоти 1/6 ид. ч. за И. С. М. и 5/6 ид. ч. за Д. Г. Н., като исковата претенция за делба е отхвърлена по отношение на Н. Г. Н., ЕГН **********.

В хода на първоинстанционното производство във втора фаза на делбата е изготвеното заключение от в. л. М. А., според което процесните имоти са неподеляеми, като е определена пазарна стойност на всеки един от тях.

С нарочна молба И. М. е направила искане за възлагане в неин дял на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ 383 кв.м., на основание чл. 349, ал.4 ГПК.

По делото е приета повторна СТЕ, изготвена от две вещи лица /Ст.К. и Ш. Х./, по която вещото лице Ст. К. дава заключение, че Поземлен имот с идентификатор ***, /112/ находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ 383 кв.м., представляващ нива, шеста категория при граници поземлени имоти с идентификатори: ***, *** е неподеляем, като по отношение на останалите имоти е предложил варианти за реална поделяемост. Вещото лице Ш.Х. е дала заключение относно пазарната 5 цена на всеки един от имотите, както следва: 1/ Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, м-т 5 „***", целият с площ 1359 кв.м., представляващ нива, шеста категория при граници поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***, *** и *** с пазарна стойност- 100 800 лв. ; 2/

Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ 2266 кв.м., представляващ земеделска земя, при граници - поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, *** с пазарна стойност -149 000 лв.; 3/ Поземлен имот с идентификатор ***, /112/ находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ 383 кв.м., представляващ нива, шеста категория при граници поземлени имоти с идентификатори: ***, *** с пазарна стойност - 60 000 лв. и 4/ Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Варна, м-т „***", целият с площ 2489 кв.м., представляващ земеделска земя, шеста категория при граници - поземлени имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

*** и *** с пазарна стойност - 136 550 лв.

Заключението по повторната СТЕ е оспорено от ответника в оценителната си част.

Предложените варианти от в.л. Ст.К. по приетата от съда СТЕ са изпратени за съгласуване до Община Варна. С писмо рег.№ АУ119134ВН_007ВН/23.01.24г. е представено становище от Гл.архитект на Община Варна, в което се сочи, че изводът в становище с изх. № АУ119134ВН_007Ас/17.01.24г. на Гл.архитект на район „***“ относно поделяемостта на поземлени имоти ***, *** и